Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

89/13.2.2017г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в публичното заседание на дванадесети януари    , през две хиляди и седемнадесета     година , в състав : 

                                                                                            СЪДИЯ:   Зара Иванова

при секретаря  А. П. , като разгледа докладваното  от  районният  съдия  бр.д. №2906 по описа за 2016  г., за да се произнесе взе предвид:

Производство по  чл.50  от СК

Делото е образувано въз основа на искова молба депозирана от Д.А.Д.  , ЕГН ********** *** срещу С.П.Д. ,  ЕГН **********  ,  адрес ***  , с която моли бракът им да бъде прекратен  по исков ред , без произнасяне за вината  . Впоследствие страните заявяват  , че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака им по взаимно съгласие . Представят изготвеното споразумение по чл.51 от СК и молят да бъде одобрено от съда . Във връзка с горното молят съда , по реда на чл.214 ал.1 от ГПК  да допусне промяна в правното основание на иска, като същият се счита заведен по реда на чл.50 СК.

С оглед  становището на страните, съдът с протоколно определение от 12.01.2017г. , на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на основанието на първоначално предявения иск от чл.49 от СК на чл.50 от СК .

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: от Удостоверение за сключен граждански брак  , издадено въз основа на Акт  №*** на Община Шумен    е видно , че страните са съпрузи от  22.03.1992 г.  Съдът констатира  , че молбата за допускане на развод по взаимно съгласие е процесуално допустима , от друга страна споразумението по чл.51 от СК е пълно , уредени са всички лични отношения между съпрузите . Те твърдят , че роденото от брака дете е пълнолетно  и поради липсата на доказателства в обратен смисъл , съдът приема горното обстоятелство за доказано , което означава , че не е необходимо съдът да се произнася по отношение на въпроса за упражняването на родителските права , издръжката и личните контакти . Постигнатото между съпрузите съгласие  отговаря на  изискванията на закона и морала ,   поради което няма пречки за одобряването му.

С оглед доходите на страните и на основание чл.6 т.3 от Тарифа  за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 40 лева , от които 25 лева предварително са внесени от  мъжа  , остатъкът до пълния размер , а именно 15 лева е дължим от жената .  

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И: 

           ПРЕКРАТЯВА  сключения на 22.03.1992 г.   , с  Акт  №*** на Община Шумен   , ГРАЖДАНСКИ БРАК   между Д.А.Д.  , ЕГН ********** *** и С.П.Д. ,  ЕГН **********  ,  адрес ***  ,    ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ .

УТВЪРЖДАВА  постигнатото между Д.А.Д.  , ЕГН **********    и С.П.Д. ,  ЕГН **********  , споразумение по чл.51 от СК  както следва:

·        След прекратяване на брака съпругата С.П.Д. ,  ЕГН **********  ,  ЗАПАЗВА  брачното си фамилно име  Д. .

·        След прекратяване на брака страните НЕ СИ ДЪЛЖАТ ИЗДРЪЖКА .

·        По време на брака страните не са  придобивали със съвместен принос ПАРИЧНИ ВЛОГОВЕ, поради което всеки от молителите ще се разпорежда свободно и без ограничения е паричните влогове, на които е титуляр.

·        ЗАДЪЛЖЕНИЯТА , които е поел всеки един от молителите на свое име, си остават лични за него и няма да представляват задължения на другия съпруг след прекратяване на брака.

·        СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ - съпружеска имуществена общност (придобито през време на брака), находящо се на административен адрес в гр.Шумен, общ Шумен, обл. Шумен, бул. *** към момента на подписване на това споразумение е напуснато от съпругата С.П.Д. ,  ЕГН **********  и  за в бъдеще ще се ползва от съпруга Д.А.Д.  , ЕГН ********** 

ОСЪЖДА С.П.Д. ,  ЕГН **********    да заплати в полза на ВСС , по сметка на ШРС , сумата 15 (петнадесет) лева , представляваща остатъка от определената държавна такса .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

СЪДИЯ: