Р
Е Ш Е
Н И Е
89/13.2.2017г.
Шуменският районен съд, в публичното заседание на дванадесети
януари , през две хиляди и
седемнадесета година , в състав :
СЪДИЯ: Зара Иванова
при секретаря А. П. , като разгледа докладваното от районният съдия бр.д. №2906 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производство по чл.50
от СК
Делото е образувано въз основа на искова молба депозирана от Д.А.Д. , ЕГН ********** *** срещу С.П.Д. ,
ЕГН ********** , адрес *** ,
с която моли бракът им да бъде прекратен
по исков ред , без произнасяне за вината
. Впоследствие страните заявяват
, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака им по взаимно съгласие . Представят изготвеното споразумение по чл.51 от
СК и молят да бъде одобрено от съда . Във връзка с горното молят съда , по реда
на чл.214 ал.1 от ГПК да допусне промяна
в правното основание на иска, като същият се счита заведен по реда на чл.50 СК.
С оглед становището на страните, съдът с протоколно определение от 12.01.2017г. , на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на основанието на първоначално предявения иск от чл.49 от СК на чл.50 от СК .
След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: от Удостоверение за сключен граждански брак , издадено въз основа на Акт №*** на Община Шумен е видно , че страните са съпрузи от 22.03.1992 г. Съдът констатира , че молбата за допускане на развод по взаимно съгласие е процесуално допустима , от друга страна споразумението по чл.51 от СК е пълно , уредени са всички лични отношения между съпрузите . Те твърдят , че роденото от брака дете е пълнолетно и поради липсата на доказателства в обратен смисъл , съдът приема горното обстоятелство за доказано , което означава , че не е необходимо съдът да се произнася по отношение на въпроса за упражняването на родителските права , издръжката и личните контакти . Постигнатото между съпрузите съгласие отговаря на изискванията на закона и морала , поради което няма пречки за одобряването му.
С оглед доходите на страните и на основание чл.6 т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер
на 40 лева , от които 25 лева предварително са внесени от мъжа ,
остатъкът до пълния размер , а именно 15 лева е дължим от жената .
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 22.03.1992 г. , с Акт №*** на Община Шумен , ГРАЖДАНСКИ
БРАК между Д.А.Д. , ЕГН ********** *** и С.П.Д. , ЕГН ********** , адрес *** , ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ .
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Д.А.Д. , ЕГН ********** и С.П.Д. , ЕГН ********** , споразумение по чл.51 от СК както следва:
· След прекратяване на брака съпругата С.П.Д. , ЕГН ********** , ЗАПАЗВА брачното си фамилно име Д. .
· След прекратяване на брака страните НЕ СИ ДЪЛЖАТ ИЗДРЪЖКА .
· По време на брака страните не са придобивали със съвместен принос ПАРИЧНИ ВЛОГОВЕ, поради което всеки от молителите ще се разпорежда свободно и без ограничения е паричните влогове, на които е титуляр.
· ЗАДЪЛЖЕНИЯТА , които е поел всеки един от молителите на свое име, си остават лични за него и няма да представляват задължения на другия съпруг след прекратяване на брака.
· СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ - съпружеска имуществена общност (придобито през време на брака), находящо се на административен адрес в гр.Шумен, общ Шумен, обл. Шумен, бул. *** към момента на подписване на това споразумение е напуснато от съпругата С.П.Д. , ЕГН ********** и за в бъдеще ще се ползва от съпруга Д.А.Д. , ЕГН **********
ОСЪЖДА С.П.Д. , ЕГН ********** да заплати в полза на ВСС , по
сметка на ШРС , сумата 15 (петнадесет)
лева , представляваща остатъка от определената държавна такса .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: