Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

97/14.2.2017г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на тринадесети февруари 2017 година

В открито заседание в следния състав:  

Председател: К. Колешански

Секретар : С. Л.  

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2907/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.  

Искова молба на “***” АД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. ****** срещу И.Г.И., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от 227,18 лева главница и 73,07 лева лихви.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 300,25 лева, представляваща – 227,18 лева главница, за дължима цена на електрическа енергия, консумирана от ответника, за което били издадени фактури в периода 31.07.2012г. – 03.09.2016г., и 73,07 лева лихва за забава, за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 31.08.2016г., в едно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧГД № 2305/2016г., ответникът възразил. Поради изложеното ищецът претендира да се признае за установено, че ответникът му дължи описаната сума, както и разноските, в  производствата.

В срока за отговор на исковата молба ответникът редовно уведомен, не подава отговор.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищецът, чрез представител, твърдейки че претендираната сума му е платена от ответника, поддържа иска както е предявен и иска присъждане на разноски, а ответницата заявявайки, че независимо от това, че за исковия период, не е била собственик на имота, за който се твърди употребена ел. енергия, е платила сумата.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :  

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не са посочени от ищеца, съответно събрани доказателства, въпреки дадените му в тази насока указания, от които да следва, че ответницата е клиент на ищеца по смисъла на чл. 98а ЗЕ, съответно потребител според чл. 4, ал. 1 от приложените Общи условия. Няма данни по делото, че ответницата е била собственик или ползвател на имота, за който се твърди, че е употребена ел. енергия, чиято стойност се претендира. На 18.01.2017г. ответницата платила на ищеца търсените главница и лихви.

Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 20.09.2016г.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор и/или ответникът е потребител, по смисъла на ЗЕ), задължение произтичащо от същото, за ответника да заплаща и в какъв размер предоставената услуга; количеството на употребената от ответника ел. енергия; настъпил падеж и забавата на ответника, размер на обезщетението. Посочените, не са налице. Няма доказателства, че ответницата е била собственик или ползвател на сочения от ищеца имот, съответно между страните е съществувало правоотношение от което следва задължение за ответника да заплаща ел. енергия употребявана в имот на посочения в исковата молба адрес, за споменатия там период. Никой от представените частни писмени документи/фактури, счетоводни справки и др./, не установяват посоченото обстоятелство. Даже и да е съществувало правоотношение за предходен период, преди споменавана отчуждителна сделка, отговорността на ответницата по чл. 37, т. 1 във вр. с чл. 17, т. 3 от общите условия, не може и не следва да се съизмерява с употребена ел. енергия. Цена на последната може да се търси и се дължи от собственик или ползвател на имот, присъединен към мрежата, какъвто ответникът не се доказа да е бил, като неизпълнението на задължение вменено от общите условия, за уведомяване, не може да се санкционира с търсене на плащане за употребена в чужд имот енергия.   Не само в тази насока, плащането на твърдяно вземане, даже и да го погасява не винаги означава, че се признава, какъвто е и настоящия случай.

Поради посоченото искът следва да се отхвърли като неоснователен, а не поради погасяване вземанията с плащане, поради което и сторените от ищеца разноски не следва да се възлагат върху ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а ответникът не е претендирал такива.  

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р  Е  Ш  И :

                        

ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” АД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. ****** срещу И.Г.И., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за сумата от 300,25 лева, представляваща – 227,18 лева главница, за дължима цена на електрическа енергия, консумирана от ответника, за което били издадени фактури в периода 31.07.2012г. – 03.09.2016г., и 73,07 лева лихва за забава, за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 31.08.2016г., в едно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2016г., като неоснователни.

 

Разноски между страните не се присъждат.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: