Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                          236/18.4.2017г. ,               гр. Шумен  

 

          Шуменският районен съд, в открито заседание, на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:  

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

          при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№ 2908 по описа за 2016 г. на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,вр. с чл.183 и сл. от ЗЗД, и чл.92 от ЗЗД, и чл.342 и сл. от ТЗ.

В молбата си до съда, ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.П.Ф., излага, че по ч.гр.д.№2239/2016 г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Г.К.Д.,  ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 2 472, 84 лева- главница, като е присъдена законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът твърди, че на 05.06.2012 г. между него и ответника е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** по програма Go Web Unlimited 1000, за срок от 24 месеца, срещу заплащане на стандартен месечен абонамент, в размер на 14.00 лева. По този договор ответникът не е изпълнил задължения в общ размер на 16, 16 лева, формирана от неплатени такси и използвани услуги през периода 20.07.2013 г. до 19.09.2013 г. На 13.09.2012 г. между страните е сключен  договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** по програма Globul United, за срок от 24 месеца, срещу заплащане на стандартен месечен абонамент, в размер на 12.90 лева. Към него е активирана допълнителна услуга Globul Garant, срещу месечна такса от 2, 99 лева, която се заплащала заедно с месечната сметка за мобилни услуги. По този договор ответникът не е изпълнил задължения в общ размер на 51, 66 лева, формирана от неплатени такси и използвани услуги през периода 20.07.2013 г. до 19.07.2014 г. На 10.02.2011 г. между страните е сключен  договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***, за срок от 24 месеца. На 12.01.2013 г. е сключено и Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към този договор отново за срок от 24 месеца, срещу заплащане на стандартен месечен абонамент, в размер на 13.90 лева. По това допълнително споразумение ответникът не е изпълнил задължения в общ размер на 61, 49 лева, формирана от неплатени такси и използвани услуги през периода 20.07.2013 г. до 19.09.2013 г. На 04.04.2013 г. между страните е сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** по програма Globul Universe, за срок от 24 месеца, срещу заплащане на стандартен месечен абонамент, в размер на 9, 90 лева. По този договор ответникът не е изпълнил задължения в общ размер на 14, 83 лева, формирана от неплатени такси и използвани услуги през периода 20.07.2013 г. до 19.09.2013 г. В следствие неизпълнението на горепосочените задължения по договорите, ищецът е отправил до ответника писмено предупреждение, че ако неизплати дължимите суми в срок от десет дни, договорите ще бъдат развалени и ще последват предвидените в договорите последствия /неустойки и предсрочна изискуемост на лизингови вноски, в случай, че е предоставено устройство по договор за лизинг/. По договорите за неизпълнението е предвидена и неустойка, както следва: по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** -200.00 лева, за +359***- 193, 83 лева, за +359***- 208, 79 лева и за +359***-148.75 лева. По повод договора с предпочетен номер +359***, на 05.06.2012 г. между страните е сключен и Договор за лизинг, по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство LAPTOP ASUS X54HR срещу заплащане на обща лизингова цена от 1032, 70 лева, чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 44, 90 лева. Ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане на лизингови вноски за периода от 20.07.2013 г. до 19.05.2014 г., в общ размер на 445, 03 лева. По повод договора с предпочетен номер +359***, на 13.09.2012 г. между страните е сключен и Договор за лизинг, по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство SAMSUNG GALAXY S III White срещу заплащане на обща лизингова цена от 1009, 70 лева, чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 43, 90 лева. Ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане на лизингови вноски за периода от 20.07.2013 г. до 19.08.2014 г., в общ размер на 567, 05 лева. По повод Допълнително споразумение с предпочетен номер +359***, на 21.01.2013 г. между страните е сключен и Договор за лизинг, по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство  NOKIA 808 Pure View срещу заплащане на обща лизингова цена от 775, 56 лева, чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 33, 72 лева. Ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане на лизингови вноски за периода от 20.07.2013 г. до 19.12.2014 г., в общ размер на 566, 16 лева. Всички горепосочени задължения мобилният оператор фактурирал ежемесечно на 20-то число, с обща фактура за всеки отчетен период- 20- то число на предходния месец до 19-то на текущия, със срок за плащане 15 дни, след датата на издаване. За всички задължения били издадени и съответните фактури. Предвид неизпълнение на задълженията, ищецът моли съда да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сума в общ размер на 2 472, 84 лева, от която 144, 14 лева, представляваща неплатени такси и услуги по Договори за мобилни услуги с предпочетени номера +359*** /сума от 16, 16 лева, считано за периода от 20.07.2013 г. до 19.09.2013 г./, +359*** /сума от 51, 66 лева, считано за периода от 20.07.2013 г. до 19.07.2014 г./, +359*** /61, 49 лева, считано за периода от 20.07.2013 г. до 19.09.2013 г./ и +359*** /14, 83 лева, считано за периода от 20.07.2013 г. до 19.09.2013 г./; неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 05.06.2012 г.- 445, 03 лева; Договор за лизинг от 13.09.2012 г.- 567, 05; Договор за лизинг от 21.01.2013 г.- 566, 16; компесаторна неустойка във връзка с неизпълнение на Договори за мобилни услуги с предпочетени номера +359*** /200.00 лева/, +359*** /193, 83 лева/, +359*** /208, 79 лева/, +359*** /148.75 лева/, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на вземането. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който заявява, че счита искът за допустим, но неоснователен, сочейки аргументи. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№2239/2016 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 2 472, 84 лв.- главница по Договори за мобилни услуги с предпочетени номера +359***, +359***, +359*** и +359***, и договори за лизинг,  като е присъдена законна лихва от датата на подаване на заявлението- 09.09.2016 г. до изплащане на вземането. В обстоятелствената част на заявлението е описано, че в тази главница са включени и суми за неустойки по договорите така, както е посочено и в исковата молба. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта, като е посочил, че вземането не е изискуемо. Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между търговското дружество и ответникът са налице валидни облигационни отношения, основаващи на сключени Договори за мобилни услуги с предпочетени номера +359***, +359***, +359*** и +359***. Ответникът не оспорва и, че касателно Договорите за мобилни услуги с предпочетени номера +359***, +359***, +359*** са сключени и договори за лизинг, както следва:  по повод договора с предпочетен номер +359*** ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство LAPTOP ASUS X54HR срещу заплащане на обща лизингова цена от 1032, 70 лева, чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 44, 90 лева; по повод договора с предпочетен номер +359*** ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство SAMSUNG GALAXY S III White срещу заплащане на обща лизингова цена от 1009, 70 лева, чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 43, 90 лева; по повод Допълнително споразумение с предпочетен номер +359*** ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство  NOKIA 808 Pure View срещу заплащане на обща лизингова цена от 775, 56 лева, чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 33, 72 лева. Видно от представения официално заверен препис от Договор за мобилни услуги от 05.06.2012 г., се установи, че между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** по програма Go Web Unlimited 1000, за срок от 24 месеца, срещу заплащане на стандартен месечен абонамент, в размер на 14.00 лева. В договора е отразено, че ответникът, в качеството му на потребител е отказал получаването на хартиена фактура. Видно от представения официално заверен препис от Договор за мобилни услуги от 13.09.2012 г. между страните е сключен  договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** по програма Globul United, за срок от 24 месеца, срещу заплащане на стандартен месечен абонамент, в размер на 12.90 лева. Към него е активирана допълнителна услуга- застраховка Globul Garant Plus, срещу месечна такса от 2, 99 лева, която се заплаща заедно с месечната сметка за мобилни услуги. В договора е отразено, че ответникът, в качеството му на потребител е отказал получаването на хартиена фактура. Видно от представените официално заверен преписи от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** и Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към този договор, се установи, че между страните е сключен  договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***, за срок от 24 месеца, срещу заплащане на стандартен месечен абонамент, в размер на 13.90 лева –/съгласно споразумението/. В договора е отразено, че ответникът, в качеството му на потребител е отказал получаването на хартиена фактура. Видно от представения официално заверен препис от Договор за мобилни услуги от 04.04.2013 г., се установи, че между страните е сключен  договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** по програма Globul Universe, за срок от 24 месеца, срещу заплащане на стандартен месечен абонамент, в размер на 9.90 лева. В договора е отразено, че ответникът, в качеството му на потребител е отказал получаването на хартиена фактура. В договорите е отразена дата на фактуриране- 20-то число на всеки месец. По делото са представени и официално заверени преписи от издадени от мобилния оператор фактури за задълженията. Съгласно общите условия към договорите, приложими при ищцовото дружество, плащането на месечните задължения по договорите, за които се съставя и нарочна фактура, се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Според Общите условия, месечните сметки на потребителя могат да се оспорят пред оператора в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата, като оспорването не освобождава потребителя от задължението за плащане на дължимите суми. От представения официално заверен препис от Договор за лизинг от 05.06.2012 г., се установи, че във връзка със сключения договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***, на ответника е предоставено, за временно и възмездно ползване, устройство LAPTOP ASUS X54HR, срещу заплащане от страна на ответника, в качеството му на лизингополучател, на обща лизингова цена от 1032, 70 лева. Уговорено е цената за ползване на устройството да се изплаща чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 44, 90 лева. От представения официално заверен препис от Договор за лизинг от 13.09.2012 г., се установи, че във връзка със сключения договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***, на ответника е предоставено, за временно и възмездно ползване, устройство SAMSUNG GALAXY S III White, срещу заплащане от страна на ответника, в качеството му на лизингополучател, на обща лизингова цена от 1 009, 70 лева. Уговорено е цената за ползване на устройството да се изплаща чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 43, 90 лева. От представения официално заверен препис от Договор за лизинг от 12.01.2013 г., се установи, че между страните е сключен и договор за лизинг, с предмет предоставяне от ищеца /лизингодател/ на ответника /лизингополучател/, за временно и възмездно ползване, устройство NOKIA 808 Pure View, срещу заплащане на обща лизингова цена от 775, 56 лева, чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 33, 72 лева. И в трите договора е посочено, че с подписването им се удостоверява, че лизингополучателят е получил вещта, предмет на договора. В четирите договора за предоставяне на мобилни услуги е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора, поради виновно неизпълнение задълженията на потребителя. Видно от представено по делото документ /стр.60 от делото/, до ответницата е адресирана последна покана за доброволно плащане на задълженията по договорите, като в същата се съдържа и предупреждение за прекратяване на договорите, ангажиране на отговорността на потребителя за заплащане на уговореното в договорите обезщетение /неустойка/ и предсрочна изискуемост на всички лизингови вноски по лизинговите договори. Поканата носи дата на съставяне 21.10.2013 г. Съгласно изготвеното по делото заключение по допуснатата ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, а от друга страна същото е прието без възражения от страните, се установи, че размерът на неплатени задължения по представените по делото фактури се равнява на сума от 2 472, 84 лева. ВЛ посочва, че последното, отразено в информационната система на дружеството, частично плащане от страна на ответника е от 21.08.2013 г., и е в размер на 0, 91 лева. Посочената сума представлява внесена от потребителя през предходен период сума за изплащане на задължения. В заключението е отразено, че датата на двустранно прекратяване на услугите е 10.10.2013 г. ВЛ дава заключение и относно размерът на договорените неустойки по четирите договора, като посочва, че за договора за мобилни услуги с предпочетен номер +359***, размерът на неустойката е 200.00 лева; за договора за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** - 193, 83 лева; за договора за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** - 148, 75 лева и за договора за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** - 208, 79 лева.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема за безспорно установено, че между страните са били сключени валидни договори за мобилни услуги така, както е посочено по-горе, по силата на които ищецът е поел задължението да предоставя на ответника, в качеството му на потребител, мобилни услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги. Ответникът не оспори, че за процесните периоди, съобразно договореното, е ползвал предоставените му от мобилния оператор услуги. Не се оспори и спиране на плащанията по договора, считано от 20.07.2013 г. Предвид неизпълнение основните задължения на ответника, ищецът се е възползвал от правото си да развали сключените договори. Ето защо и с оглед неоспореното заключение по изслушаната ССЕ, съдът стига до извода, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, представляващи стойността на уговорените и предоставени му мобилни услуги. Касателно направеното от ответната страна възражение за погасяване на задълженията по давност, за да се произнесе, съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок, като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък, тригодишен давностен, срок за вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно. От посочените материално правни норми се стига до извода, че погасителната давност е юридически факт, който възниква след изтичане на определен в закона срок, който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение. Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.116, б.”б” от ЗЗД, давността се прекъсва при предявяване на иск или възражение, или на искане за започване на помирително производство, при условие, че те са уважени, както и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗЗД предвижда, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая, доколкото се касае за периодични плащания, съдът приема, че приложим е тригодишният давностен срок. В разглеждания казус срокът на изпълнение задълженията на ответника е конкретно уговорен- всеки месец на посочена във фактурата дата, като фактура следва да се издава до 20-то число на текущия месец. Съобразно общите условия плащането на месечните задължения по договорите, за които се съставя и нарочна фактура, се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Ето защо и предвид датите, на които са станали изискуеми вземанията и датата, на която е подадено заявлението в канцеларията на РС- Шумен /08.09.2016 г./, съдът заключава, че предвидения в закона тригодишен давностен срок не е изтекъл. Безспорно най-старото по време задължение е станало изискуемо на 22.09.2013 г., поради което и давността не е изтекла нито за него, нито за следващите по време месечни задължения. Ето защо намира така направеното възражение за погасяване задълженията по давност за неоснователно. Предвид гореизложеното счита тези искове за основателни, поради което  следва да се уважат изцяло.

Касателно претенциите за неустойка, за да се произнесе, съобрази следното: И в четирите договора е предвидено обезщетение при неизпълнение задълженията на ответника, в случая довели до прекратяване на облигационноправните връзки между страните. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По смисъла на цитираната  разпоредба, неустойката представлява имуществена ценност, най- вече парична сума, която длъжникът се задължава да заплати на кредитора в случаите на виновно от негова страна неизпълнение на договорни задължения. Фактическият състав на неустойката включва изрична клауза в договора /неустоична клауза/, неизпълнение и вина, като вината се презюмира оборимо. В договорите е предвидено, че в случай на прекратяване на договорите през срока, в който са уговорени, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка, в предвидения в договора размер. Ето защо приема, че в случая е налице фактическият състав на неустойката- изрична клауза и в четирите договора и виновно неизпълнение задълженията на ответника, довели до прекратяване на договорите. Съгласно заключението на ВЛ по приетата ССЕ, неоспорено от страните, размерите на неустойката съгласно договорите е както следва: за договора досежно телефонен номер +359***- сума от 200.00 лева, за +359***- 193, 83 лева, +359***-208, 79 лева и за +359***- 148, 75 лева. Поради изложеното заключава, че и тези искове са основателни и доказани, и следва да се уважат.

По отношение на исковете за заплащане на уговорени лизингови вноски по сключените договори за лизинг, съобрази следното: Безспорно установено е, че във връзка с договорите за предоставяне на мобилни услуги, между страните са сключени и три договора за лизинг, посочени по- горе, по силата на които ищецът е предоставил на ответника за ползване описаните в договорите движими вещи, срещу насрещното задължение на последния да заплати уговорената лизингова цена. С оглед възможността, предвидена в договорите, при предсрочно прекратяване на същите, неизплатените до края на срока на договорите лизингови вноски да станат предсрочно изискуеми, съдът стига до извода, че тези договори за лизинг имат характер на договори за продажба на изплащане. При това положение следва и задължението на ответника да заплати уговорената в договорите, като лизингова цена, стойност на стоките. Ответникът не оспори, че вещите, предмет на договорите на лизинг, са му предадени при сключване на договорите, както и ползването на същите през процесните периоди. Тези обстоятелства се подкрепят и от събраните по делото доказателства. Няма спор и относно вида и стойността на вещите, предмет на договорите. Ето защо намира, че и тези искове са изцяло основателни и доказани, поради което следва да се уважат.

    На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 1 483, 58 лева /429, 32 лева- в заповедното производство и 1 054, 26 лева в исковото/.

Водим от горното, съдът  

                                                            Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.П.Ф. , че Г.К.Д.,  ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на търговското дружество сума в общ размер на 2 472, 84 лева /две хиляди четиристотин седемдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/, от която 144, 14 лева /сто четиридесет и четири лева и четиринадесет стотинки/, представляваща неплатени такси и услуги по Договори за мобилни услуги с предпочетени номера +359*** /сума от 16, 16 лева, считано за периода от 20.07.2013 г. до 19.09.2013 г./, +359*** /сума от 51, 66 лева, считано за периода от 20.07.2013 г. до 19.07.2014 г./, +359*** /61, 49 лева, считано за периода от 20.07.2013 г. до 19.09.2013 г./ и +359*** /14, 83 лева, считано за периода от 20.07.2013 г. до 19.09.2013 г./; 445, 03 /четиристотин четиридесет и пет лева и три стотинки/- неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 05.06.2012 г; 567, 05 лева /петстотин шестдесет и седем лева и пет стотинки по Договор за лизинг от 13.09.2012 г.; 566, 16 лева /петстотин шестдесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ по Договор за лизинг от 21.01.2013 г.; компесаторна неустойка във връзка с неизпълнение на Договори за мобилни услуги с предпочетени номера +359*** /200.00 лева/, +359*** /193, 83 лева/, +359*** /208, 79 лева/, +359*** /148.75 лева/, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- 09.09.2016 г. до окончателно изплащане на вземането, присъдени по ч.гр.д. №2239/2016 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА Г.К.Д.,  ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.П.Ф., сумата от 1 483, 58 лева /хиляда четиристотин осемдесет и три лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете /429, 32 лева- в заповедното производство и 1 054, 26 лева в исковото/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.  

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: