Р Е Ш Е Н И Е
284/15.5.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито съдебно
заседание, на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№2984 по описа за 2016
година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно
съединени осъдителни искове, с правно основание 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.280 и
сл. от ЗЗД.
В исковата си молба
до съда, ищецът Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че през
периода от 01.01.2010 г. до 10.09.2016 г. изпълнявал, без прекъсване,
длъжността Управител при ответника „Общински
пазари - Шумен“ ЕООД /в
ликвидация/, ЕИК ***, с адрес на управление: ***,
представлявано от Б.Е.А., съгласно сключени между Община Шумен и ищеца Договор за
управление от 28.12.2009 г., Анекс към него от 04.01.2013 г., и Договор за
управление от 15.05.2014 г. И в двата договора е предвидена клауза,
регламентираща правото на ищеца да ползва платени неприсъствени
дни, извън празничните и почивни дни за една календарна година, в размер на 30
дни. В договорите е предвидено и правото на ищеца, при прекратяване на
договорите, да получи обезщетение за неползваните полагаеми неприсъствени дни
пропорционално на прослуженото време. С анекс от 10.09.2016 г., сключеният
договор за управление е прекратен, поради обявяване на дружеството в ликвидация
и назначаването на ликвидатор. По първия договор на ищеца се дължало
обезщетение за неползваните неприсъствени дни общо в размер на 129 дни, от
които за 2010 г.- 27 дни /след приспадане на ползваните 3 дни/, за 2011 г.- 30
дни, за 2012 г.- 30 дни, за 2013 г.- 30 дни и за 2014 г.- 12 дни. По втория
договор за управление, ищецът е работил през периода от 15.05.2014 г. до
10.09.2016 г., през който период е ползвал пет неприсъствени дни. Твърди, че за
същия период е имал право общо на 69 дни неприсъствени дни, от които следва да
се приспаднат ползваните пет неприсъствени дни, като следва да получи
обезщетение за 64 дни /за 2014 г.-13 дни, за 2015 г.-30 дни и за 2016 г.-21
дни/. След прекратяване на втория договор, ищецът бил отправил към дружеството
и Община Шумен, в качеството на представител на едноличния собственик на
капитала на дружеството, покана да му бъде изплатено полагаемото и за двата договора
обезщетение. На датата, на която е депозирана исковата молба получил по банковата си сметка сумата от 4 930,
65 лева, преведена от ответника като обезщетение за неползваните от ищеца
неприсъствени дни през 2015 г. и 2016 г. Размерът на обезщетението бил погрешно
изчислен, като сумата била занижена без основание. Поради изложеното моли съда
да постанови решение, по силата на което да се осъди
ответникът да му заплати
следните суми: 13 674.00 лева, представляваща обезщетение за неползвани
полагаеми неприсъствени дни пропорционално на прослуженото време съгласно
Договор за управление от 28.12.2009 г. и Анекс към него от 04.01.2013 г. и
2 220.00 лева, представляваща обезщетение за неползвани полагаеми
неприсъствени дни пропорционално на прослуженото време съгласно Договор за
управление от 15.05.2014 г. Ищецът претендира и обезщетение за забава, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията, както и присъждане на извършените по
делото разноски, включително и тези, направени в производство по обезпечаване
на исковете.
В законния едномесечен срок,
предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, действащ чрез
процесуален представител адв. В.В. от ШАК, представя писмен отговор, в който
изразява аргументи за неоснователност на исковете. Обективира възражение за
настъпила погасителна давност на вземанията касателно периода 2010-2014 г.
В срока за отговор ответникът предявява, в условията на евентуалност и
възражение за прихващане, намиращо своето правно основание в разпоредбата на
чл.145 от ТЗ, за сума от 2 400.00 лева, представляваща стойността на
причинени от ищеца по време на управление на ответното дружество, вреди,
съставляващи цената на предоставени на ищеца, в качеството му на управител на
ищцовото дружество, по силата на договор за електронни и съобщителни услуги,
безплатни устройства- Конзола PS4+GAME и GSM SAMSUNG
GALAXI S5 NEO и GSM SAMSUNG GALAXI S6 EDGE.
Ответникът твърди, че ищецът е получил устройствата, които не са заведени в
активите на дружеството и не са му предоставени.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна:
С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулирано искане до
съда, следва да се приеме, че в настоящия процес са предявени искове за
изпълнение на договорни задължения. С оглед разпределяне на доказателствената
тежест в процеса, надлежно указана на страните, съдът намира, че задължение на
ищеца е да установи наличието на валидни облигационни отношения между него и
ответника в отразения от него смисъл, както и изпълнение на задълженията си по
така възникналите договорни отношения. Следва да установи и наличието на
изрична уговорка между страните за заплащане на обезщетение при прекратяване на
договорите за неползваните от ищеца, по време на действие на договорите,
неприсъствени дни. В тежест на ответника, съобразно изложените доводи и
възражения, е да установи действително ползваните от ищеца по време на действие
на договорите неприсъствени дни. Касателно направеното от ответника възражение
за прихващане, в тежест на същия е да установи, че по време на действие на
договорите ищецът, в качеството му на управител на дружеството е получил
посочените от него движими вещи, чиято стойност претендира, които вещи са
собственост на дружеството. Следва да установи и стойността на вещите, като в
този смисъл следва да установи размера на причинените вреди.
Отчитайки
горните обстоятелства съдът счита за установено следното: Не се спори между
страните, а се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че
между ищеца и Община Шумен, на основание чл.48, ал.1 от Наредбата за условията
и реда за упражняване на правата на собственост на общината в търговски
дружества с общинско участие в капитала, за участието на общината в граждански
дружества и в сдружения с нестопанска цел, са сключени валидни договори за управление
на ответното дружество, както следва: през месец декември 2012 г., изменен
касателно срока на действие с Анекс от месец януари 2013 г. и Договор от месец
май 2014 г., прекратен от страните, считано от 10.09.2016 г. Не се спори, че по
силата на тези договори ищецът, през периода от 01.01.2010 г. до 10.09.2016 г.
е изпълнявал длъжността Управител на „Общински
пазари - Шумен“ ЕООД, ЕИК ***. Не се спори, а се потвърждава и от събраните
писмени доказателства, че на ищеца, в качеството му на управител е определено
възнаграждение за дейността му, което следва да се изплаща от дружеството
/чл.12 от договорите/. Не се спори, че съгласно и двата договора е предвидено
право на ищеца да ползва платени неприсъствени дни, извън празничните и
почивни дни за една календарна година, в размер на 30 работни дни, които може
да ползва след разрешение от кмета на общината. В договорите е предвидено и
правото на ищеца, при прекратяване на договорите, да получи парично обезщетение
за неползваните полагаеми неприсъствени дни пропорционално на прослуженото
време. Имайки предвид същността на правата и задълженията на страните, съдът
стига до извода, че процесните договори имат правната хапактеристика на
договори за поръчка с продължително изпълнение. Ето защо счита, че
правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него дружество
възниква от избора на управителя. То не е трудово, а има мандатен характер и се
регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между
управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управление, който
следва да е писмен. Този договор е мандатен- договор за поръчка и съществена
негова характеристика е равнопоставеността на страните, поради което
управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла
на КТ. Определените в договора възнаграждения и обезщетения не са трудови, а са възнаграждения, респ.
обезщетения по граждански договор. В посочения смисъл са и Решение
№204/28.07.2014 г. на ВКС по гр.д. №983/2014 г., IV
г.о., Решение №306/25.06.2012 г. на ВКС по гр.д. №1387/2011 г., IV г.о., Решение №72/30.06.2010 г. на ВКС по т.д.
№740/2009 г. I т.о. Предвид изложеното съдът намира изложените от
ответната страна доводи и възражения за приложими норми от КТ касателно
обезщетението за неползваните неприсъствени дни от управителя за неоснователни.
В този смисъл намира и за неоснователно възражението за погасяване на
вземанията за процесните обезщетения по давност, позовавайки се на нормите на
КТ. В случая следва да се прилагат съответните текстове за погасителната
давност в гражданския закон /ЗЗД/. В този смисъл е и Решение №159809.12.2010 г.
на ВКС по т.д. №1127/2009 г., I т.д. Ето защо и
предвид датата, на която вземанията за обезщетения са станали изискуеми
/прекратяване на договорите/ и от когато е започнала да тече давността /чл.114,
ал.1 от ЗЗД/, съпоставена с датата, на която са предявени настоящите искове,
съдът стига до извода, че правото на принудително изпълнение досежно
обезщетенията, предмет на настоящите претенции, не е погасено по давност.
Съгласно заключението по извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма
основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че за
периода на действие на първия договор /01.01.2010 г. до 14.05.2014 г./ на ищеца
са се полагали общо 131 неприсъствени дни /за 2010 г.- 30 дни, за 2011 г.- 30
дни, за 2012 г.-30 дни, за 2013 г.-30 дни и за 2014 г.-11 дни/. За същия период
използваните от ищеца неприсъствени дни са три /за 2010 г./, като остатъкът се
равнява на 128 дни. Размерът на обезщетението за неизползваните неприсъствени
дни по първия договор е 13 056, 00 лева, брутна сума. Този размер е изчислен, като за база на
изчисляване е използвано брутното възнаграждение на ищеца по ведомост за месец
април 2014 г. /2 040.00 лева/. По отношение на втория договор, действал през
периода от 15.05.2014 г. до 10.09.2016 г., ВЛ посочва, че са се полагали общо
70 неприсъствени дни /за 2014 г. – 19 дни, за 2015- 30 дни и за 2016 г.- 21
дни/. Използваните за същия период неприсъствени дни са общо 12 /5 дни през
месец юни 2014 г., 2 дни през месец ноември 2014 г., 3 дни през месец февруари
2015 г. и 2 дни през месец април/, като остатъкът се равнява на 58 дни.
Размерът на обезщетението за неизползваните неприсъствени дни по втория договор
е 6 355, 06 лева, брутна сума. Този
размер е изчислен, като за база на изчисляване е използвано брутното
възнаграждение на ищеца по ведомост за месец август 2016 г. /2 520.00 лева/. ВЛ
посочва, че на 29.11.2016 г. ответникът е заплатил на ищеца обезщетение за 50
неприсъствени /за 2015 г. и за 2016 г./, в размер на 5 478, 50 лева,
брутна сума /4930, 65 лева- нетна сума/. Последният факт се признава и от ищеца
още в исковата му молба. В съдебно заседание, ВЛ заявява, че като база на
изплатеното от ответника обезщетение на ищеца е използван размерът на брутното
възнаграждение на ищеца по ведомост за съответния месец. ВЛ уточнява, че по
същия начин е изчислен и размерът на обезщетението, посочен в заключението му.
Ето защо счита, че в случая не е налице пречка, размерът на обезщетението да се
изчислява върху размера на получаваното от ищеца брутно възнаграждение. Именно
този начин е използвал и ответника, за да изплати част от полагащото се на
ищеца обезщетение за неползваните неприсъствени дни. Поради изложеното съдът
заключава, че ответникът, по силата на изрична валидна уговорка, постигната
между страните, дължи на ищеца обезщетение за неизползваните от последния
неприсъствени дни по първия договор, равняващо се на сума от 13 056, 00 лева, брутна сума. Ето защо намира, че този иск следва да бъде
уважен частично до размера на посочената сума, като за остатъка до пълния
претендиран размер се отхвърли. Досежно втория иск, по втория договор, съдът,
предвид установеното от фактическа и правна страна, стига до извода, че
ответникът остава да дължи на ищеца, като обезщетение за неизползваните от
последния неприсъствени дни по втория договор, сумата от 876, 56 лева. Предвид
изложеното счита, че и този иск следва да бъде уважен частично, до размера на
посочената сума, като за остатъка се отхвърли.
Доколкото
съдът счита исковете за частично основателни, следва да се произнесе и по
направеното от ответника, в условията на евентуалност, възражение за
прихващане.
По
така направеното възражение за прихващане, намиращо своето правно
основание в разпоредбата на чл.145 от ТЗ, за сума от 2 400.00 лева,
представляваща стойността на причинени от ищеца по време на управление на
ответното дружество, вреди, съставляващи цената на предоставени на ищеца, в
качеството му на управител на ищцовото дружество, по силата на договор за
електронни и съобщителни услуги, безплатни устройства- Конзола PS4+GAME и GSM
SAMSUNG GALAXI S5 NEO и GSM SAMSUNG GALAXI S6 EDGE, съобрази следното: Съгласно
разпоредбата на чл.145 от ТЗ, управителят и контрольорът отговарят имуществено
за причинените на дружеството вреди. Според константната и непротиворечива
съдебна практика, предпоставка за реализиране по исков път на имуществената
отговорност на управителя за причинените от дружеството с ограничена
отговорност вреди е наличието на взето решение от общото събрание на дружеството
за предявяване на този иск /чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ/. Това решение представлява
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.145 от ТЗ както
срещу действащ, така и срещу бивш управител на дружеството, поради което е от
значение за допустимостта на иска, за което съдът е длъжен да следи служебно. В
този смисъл са Решение №234/31.01.2017 г. на ВКС по т.д. №3150/2015 г., II т.о., Решение №188/20.12.2016 г. на ВКС по т.д. №1525/2015 г., II т.о., Решение №41 от 29.04.2009 г. на ВК–С по т.д. №669/2008 г., I т.о. и др. В случая ответникът признава, че не е взето решение по смисъла
на разпоредбата на чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ, като съответно няма и ангажирани
доказателства за това обстоятелство. Ето защо счита, че така предявеното
възражение за прихващане по чл.145 от ТЗ, следва да се остави без разглеждане,
като недопустимо. Безспорна е правната доктрина и съдебната практика, че
направеното възражение за прихващане има характера на предявен иск.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски,
включително и разноските по обезпечаване на исковете, съразмерно с уважената
част от исковете, в размер на 1 589, 70 лева.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски,
съразмерно отхвърлената част от исковете, в размер на 128, 34 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Общински пазари - Шумен“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Б.Е.А., да заплати на Т.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 13 932, 56 лева /тринадесет
хиляди деветстотин тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки/, от която 13 056, 00 лева /тринадесет хиляди и петдесет и
шест лева/,
брутна сума, представляваща обезщетение за неползваните полагаеми неприсъствени
дни пропорционално на прослуженото време съгласно Договор за управление от
28.12.2009 г. и Анекс към него от 04.01.2013 г. и 876, 56 лева /осемстотин седемдесет и шест лева и петдесет и шест
стотинки/, брутна сума, представляваща обезщетение за неползваните
полагаеми неприсъствени дни пропорционално на прослуженото време съгласно
Договор за управление от 15.05.2014 г., ведно с обезщетение за забава, в размер
на законната лихва върху главните задължения, считано от 30.11.2016 г. до
окончателното им изплащане, както и да му заплати сумата от 1 589, 70 лева /хиляда петстотин
осемдесет и девет лева и седемдесет стотинки/, представляваща направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „Общински пазари - Шумен“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Б.Е.А., сумата от 128, 34 лева
/сто двадесет и осем лева и тридесет и четири лева/, представляваща
извършените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеното от „Общински
пазари - Шумен“ ЕООД /в
ликвидация/, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Б.Е.А., срещу Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, възражение за
прихващане, намиращо своето правно основание в разпоредбата на чл.145 от ТЗ, за
сума от 2 400.00 лева /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща
стойността на причинени от ищеца по време на управление на ответното дружество,
вреди, съставляващи цената на предоставени на ищеца, в качеството му на
управител на ищцовото дружество, по силата на договор за електронни и
съобщителни услуги, безплатни устройства- Конзола PS4+GAME и GSM SAMSUNG GALAXI
S5 NEO и GSM SAMSUNG GALAXI S6 EDGE, като недопустимо.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: