Р Е
Ш Е Н
И Е
781/24.10.2017г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и трети
октомври 2017 година
в открито
заседание в следния състав:
Секретар : Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2004/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.
Искова молба на “***” АД, ЕИК : ***, със
седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. “***” № 258 срещу „***“ ЕООД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 12, с
посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от 575,46 лева главница и 35,97
лева лихви.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу
ответника за сумата от 611,43 лева, представляваща – 575,46 лева главница, за
дължима цена на електрическа енергия, консумирана от ответника, за което били
издадени фактури в периода 17.06.2016г. – 19.09.2016г., и 73,07 лева лихва за забава,
за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 12.04.2017г., в едно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед
по ЧГД № 1261/2017г., ответникът възразил. Поради изложеното ищецът претендира
да се признае за установено, че ответникът му дължи описаната сума, както и
разноските, в производствата.
В срока за отговор на исковата молба
ответникът редовно уведомен, подава отговор. Счита иска недопустим и
неоснователен. Твърди, че отчуждил обекта снабдяван от ищеца, преди периода за
който се претендира сумата.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, ищецът поддържа иска, както е предявен, а ответникът, лично
и с представител, заявеното в отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните, а приложените
писмени доказателства установяват, че ответникът е бил клиент на ищеца по
смисъла на чл. 98а ЗЕ. Заявлението по ЧГД № 1261/2017г., по описа на ШРС, е
подадено на 04.05.2017г.. На 15.02.2016г. ответникът прехвърлил собствеността
на снабдявания обект на трето лице. За периода 21.04.2016г. – 20.08.2016г.,
ищецът издал фактури за употребена ел. енергия на стойност исковата сума.
Така установената фактическа обстановка,
доведе до следните изводи :
За уважаване предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК, е необходимо да се установи – наличието на валидно
правоотношение между страните (валиден договор и/или ответникът е потребител,
по смисъла на ЗЕ), задължение произтичащо от същото, за ответника да заплаща и
в какъв размер предоставената услуга; количеството на употребената от ответника
ел. енергия; настъпил падеж и забавата на ответника, размер на обезщетението. Посочените
не са налице. За периода на претенцията между страните не е имало валидна
облигационна връзка. По силата на чл. 46, т. 1 от ищцовите общи условия ответникът
е престанал да отговаря на условията да бъде клиент на дружеството с прехвърляне
собствеността на присъединения към електроразпределителната мрежа обект.
Действително споменатите общи условия предвиждат задължение за уведомяване при
прехвърляне на вещни права над присъединен обект – 16, ал. 1, т. 3 и 4, но за неизпълнението
на това задължение не е предвидена отговорност, а общата не може да се съизмери
с цената на употребявана от други лица ел. енергия, в техни обекти. При
тълкуване взаимно противоречащите си разпоредби на чл. 16, ал. 1, т. 5 и чл.
46, т. 1 и 2 от общите условия, не може да се направи извод, че отношенията
между страните се прекратяват само по искане на клиента и той отговаря за
употребената ел. енергия в обект, който отдавна не е негов, докато не поиска
прекратяване. Обратното би обезмислило въобще съществуването на възможността по
т. 1 на чл. 46 от ОУ, а и ако прекратяването по искане на клиента има някакъв
приоритетен характер за доставчика, би следвало да се предвиди като първа, а не
като втора точка в уговорката.
Изложеното налага отхвърляне на
предявените искове, като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 300 лева разноски в производството –
адвокатско възнаграждение, намалено съобразно основателното ищцово възражение
за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съразмерно уважената и
отхвърлена част от исковете.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
“***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. “***”
№ 258 срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр.
Шумен, ул. “***” № 12, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за
сумата от 611,43 лева, представляваща – 575,46 лева главница, за дължима цена
на електрическа енергия, консумирана от ответника, за което били издадени
фактури в периода 17.06.2016г. – 19.09.2016г., и 73,07 лева лихва за забава, за
периода от падежа на задължението по всяка фактура до 12.04.2017г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА
“***”
АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. “***” № 258,
да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр.
Шумен, ул. “***” № 12, сумата от 300 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: