Р Е Ш Е Н И Е

887/4.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2032 по описа за 2017 г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът В.Й.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, твърди, че на 08.11.2016 г., в 11.00 часа, на път на добивен участък при ответника „КАРИЕРА ДРАГОЕВО” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление - с. Л., п.к. 9746, ул. “А.П.” №28, претърпял трудова злополука. Сочи се в молбата, че при управление на тежкотоварен автомобил, ищецът забелязал изтичане на масло, поради което спрял автомобила и слязъл да провери. При слизането си се хванал за дръжката на кабината и тя се извадила, поради което паднал върху твърда настилка и счупил горния край на лакътната кост на лявата си ръка. Управлението на тежкотоварния било в съответствие с длъжностната характеристика на ищеца, тъй като той работел при ответника на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона“. След гореописания инцидент, ищецът постъпил на лечение в „МБАЛ Еврохоспитал“ АД, където била извършена оперативна интеревенция, а в последствие била поставена гипсова имобилизация. Ответникът, в качеството му на работодател, подал Декларация за трудова злополука с вх. №5101-27-75/16.11.2016 г. в НОИ- Шумен, като във връзка с инцидента е било образувано Досие№20162700071. Злополуката била приета за трудова. С оглед изложеното ищецът счита, че са налице законовите предпоставки за ангажиране имуществената отговорност на ответника, в качеството му на работодател. Предвид злополуката на ищеца били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие телесната повреда. Твърди се в молбата, че и към датата на подаването й ищецът продължавал да страда от болки в ръката, което събитие имало за последица силно негативно влияние върху бъдещия му живот. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 60 000 (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в следствие на трудова злополука, възникнала на 08.11.2016 г., подробно описана в молбата, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2016 г. /датата на трудовата злополука/. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който заявява, че оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства, на които ищецът основава претенциите си. Оспорва механизма на описаната в исковата молба трудова злополука, като заявява, че ищецът по време на настъпване на злополуката е бил недобросъвестен, сочейки основанията си. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

С отговора си ответникът прави и искане да бъде конституирано, като трето лице, помагач на ответната страна „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *** с адрес: гр. София 1000, ул. „Г.Б.“ №3, което искане е уважено и в производството е конституирано посоченото лице, в качеството му на подпомагаща страна.

Третото лице- помагач изразява становище за неоснователност на претенциите, като най- общо заявява, че поддържа изложените от ответника доводи и възражения. Изразява и аргументи по повод възникнало между страните застрахователно правоотношение, като обективира възражения по повод на това правоотношение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Не се спори между страните, че между ищеца и ответното дружество са налице валидни трудови правоотношения, като към 08.11.2016 г. ищецът е работил при ответника по силата на трудов договор №3/15.04.2016 г. Не се спори, че ищецът е изпълнявал длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона“. Безспорно е, че по време на действие на трудовия договор, а именно на 08.11.2016 г., ищецът е претърпял злополука, квалифицирана по съответния ред и от компетентното длъжностно лице като трудова злополука съгласно чл.55, ал.1 от КСО. Посочените обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства- частно заверени преписи от трудов договор №3/15.04.2016 г., допълнително споразумение към трудов договор №4/31.08.2016 г., декларация за трудова злополука, протокол за разследване на трудова злополука №1/16.11.2016 г. и Разпореждане №74/17.11.2016 г. От представения частно заверен препис от епикриза, се установи, че ищецът от 16.11.2016 до 18.11.2016 г. е бил на лечение в МБАЛ “Еврохоспитал“ ООД, Отделение по ортопедия и травматология, като му е извършено оперативно лечение. Същият е изписан от болничното заведение в добро общо състояние, при спокоен постоперативен период. Препоръчано е сваляне на конците на 15- тия ден, гипс- по преценка на оператора, след контролен преглед, като е отбелязана необходимостта от извършване на контролни прегледи на 02.11.2016 г., 16.12.2016 г. Също от епикриза, издадена от МБАЛ “Еврохоспитал“ ООД, се установи, че ищецът отново е постъпил на лечение в посоченото болнично заведение, като е бил там през периода от 23.08.2017 г. до 25.08.2017 г. През този период в болницата, под анестезия/местна/ на ищеца му е отстранен метала, извършен е лаваж, дренаж, шев, като е поставена стерилна превръзка. Отбелязано е, че оперативната рана е спокойна, като ищецът е изписан с подобрение. Препоръчано е да се сменят превръзките през три дни и сваляне на конците на 15-тия ден, както и контролни прегледи на 01.09.2017 г. и 15.09.2017 г. Видно от представените по делото болнични листи и експертни решения, се установи, че през периода от 22.11.2016 г. до 02.11.2017 г. ищецът е бил във временна неработоспособност, като е ползвал отпуск, поради временна неработоспособност. По делото е прието заключение по извършена СМЕ, според което при процесното падане на ищеца, същият е получил счупване на горния край на лява лакетна кост, довело до трайно затруднение на функцията на левия горен крайник за повече от 30 дни. Лечението е било оперативно, като костите са били съединени с метал и е последвала гипсова имобилизация обикновено за 30 дни. След сваляне на имобилизацията се провежда рехабилитация за възстановяване движенията в обездвижените стави. По делото няма медицински документи за проведена рехабилитация. Осъществена е и втора операция за отстраняване на метала, фиксиращ счупената кост. ВЛ посочва, че при прегледа на ищеца, извършен на 06.11.2017 г., се установило, че съществува оперативен белег на задната страна в областта на лява лакетна става с дължина около 15 см. Движенията са в обем от 15 гр. до 120 гр. /норма 0-0-145 гр./. ВЛ заявява, че това ограничение не пречи на нормалното функциониране на левия горен крайник. Има лека хипотрофия на мускулатурата на крайника поради обездвижването. Останалият дефицит в разгъването и в свиването, може да се преодолее с провеждане на рехабилитация, целяща възстановяване силата на мускулатурата. Съдът възприема заключението като обективно и компетентно дадено, като същото не е оспорено от страните. От събраните гласни доказателства, показанията на В.Д., майка на ищеца, се установи, че поради счупената ръка, ежедневието на ищеца се променило. Известно време след операцията, същият не можел напълно да се обслужва сам. Имал нужда от помощ да се изкъпе, трудно му било да спи, будел се през нощта и крещял насън. Не можел да извършва пълноценно някаква домакинска работа, като имал нужда от помощ за осъществяване на ежедневните си занимания. Свидетелят твърди, че след инцидента, ищецът станал по- нервен, което променило отношението му към неговата майка, крещял и обиждал. Съдът дава вяра на тези доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни, а от друга страна- са показания на лице, което, предвид близката родствена връзка с ищеца, е в състояние пряко и непосредствено да възприеме физическото и емоционалното му състояние.

От така изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука, причинили смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпване на увреждането. Посочената норма установява общите предпоставки на задължението на работодателя да обезщети работника или служителя за претърпени от него вреди поради трудова злополука и професионална болест, а именно настъпило увреждане на здравето или живота на работника или служителя, причината за увреждането да е трудова злополука или професионална болест и причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат, в настоящия случай- временната неработоспособност. По делото безспорно бе установено, че е настъпила злополука, която съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО се квалифицира като трудова, който факт е констатиран от съответното длъжностно лице и по предвидения законов ред. Безспорно и с оглед на установената фактическа обстановка, ищецът, в следствие на претърпяната от него трудова злополука, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, настъпили в следствие на увреждането, подлежащи на обезвреда съгласно нормата на чл.200, ал.3 от КТ. Ищецът е претърпял болки и страдания и във връзка с лечението му, като по делото безспорно се установи, че се е наложило да му бъдат извършени две хирургически интервенции, след което са последвали сравнително дълги периоди на възстановяване. От друга страна, с оглед данните по делото, злополуката се е отразила съществено и върху психическото и емоционално състояние на ищеца. Безспорно настъпилата злополука е дала негативни отражения върху психиката на ищеца, имайки предвид неговата възраст, съпоставена с възможността и желанието му да полага пълноценно труд. От друга страна съдът взе предвид и факта, че хирургическите операции са преминали без усложнения и лечението на ищеца също е било без усложнения. Установи се, че към датата на приключване на устните състезания, костта на ръката му е зарастнала, функциите й са възстановени, като малкия дефицит в разгъването може да бъде преодолян с провеждане на рехабилитация. Ето защо при определяне размера, водейки се от разпоредбите на чл.212 от КТ, вр. с чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че следва да се определи обезщетение за претърпени неимуществени вреди по справедливост, в размер на 15 000 лева.

В случая работодателят наведе доводи за недължимост на обезщетение на ищеца за претърпяната от него трудова злополука, респ. за намаляване на отговорността му, мотивирайки се само с посочване на разпоредбата на чл.201 от КТ. Съгласно текста на нормата на чл.201, ал.1 от КТ, работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането. В случая изнесените от ответника доводи и възражения се отнасят до безспорния по делото факт, че към датата на настъпване на злополуката, ищецът е бил лишен от право да управлява МПС. Но соченото обстоятелство не би могло да се определи като поведение на ищеца, което да е станало причина за настъпване на злополуката. От събраните по делото гласни доказателства- показанията както на разпитаните по искане на ищеца, така и тези, разпитани по почин на ответника свидетели, става ясно, че основна причина за настъпване на злополуката е откъсване на дръжка на камиона, управляван от ищеца, за която последният се е хванал, за да се придвижи по него. Не се събраха доказателства за наличието на умисъл от страна ищеца при настъпване на увреждането. Сам по себе си фактът, че ищецът е лишен от право да управлява МПС, не би могъл да се възприеме като пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите. От друга страна, ангажимент на работодателя е при набиране на персонал и назначаване на работници и служители на длъжност, за която се изисква определена от закона правоспособност, да следи за наличието й, като изисква нужните документи от кандидатите за работата още преди обвързването му в трудовоправна връзка с тях. Не се събраха и доказателства за наличие на предпоставките на чл.201, ал.2 от КТ- ищецът да е допринесъл за настъпване на злополуката, като е допуснал груба небрежност. Според правната теория и съдебната практика груба е небрежността тогава, когато работникът не е положил грижата, която и най-небрежният бил положил. По юридическото си съдържание грубата небрежност по ал.2 на чл.201 от КТ съответства на самонадеяността /съзнаваната небрежност/ по терминологията на наказателното право. С груба небрежност действа този, който е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да предотврати неговото настъпване. В случая от събраните както в полза на ищеца, така и в полза на ответника гласни доказателства, се установи, че в случая ищецът е нямало как да предположи, че дръжката, предназначена естествено за хващане, ще се откъсне, което би могло да предизвика падането му от камиона. Ето защо счита, че в случая не се установи виновно поведение от страна на ищеца и то при не по- лека форма на вината от грубата небрежност, което да доведе намаляване риска на работодателя. Ирелевантно в разглежданата хипотеза са предишни прояви на работника, изявили се при действието на предходни, сключвани с ответника трудови договори.

По делото не се установи по безспорен и категоричен начин, че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение за претърпяната от негова страна трудова злополука, което евентуално да се приспадне от размера на обезщетението по чл. 200 от КТ. Поради изложеното намира, че главният иск следва да бъде уважен до сума в размер на 15 000 лева. Върху така определеното обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.86, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, се дължи и обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от деня на увреждането, в случая от 08.11.2016 г.

На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответното дружество следва да заплати държавна такса съразмерно с уважените искове общо в размер на 600.00 лева, както и направените разноски за възнаграждение на вещото лице по допуснатата експертиза, в размер на 200.00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „КАРИЕРА ДРАГОЕВО” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление - с. Л., п.к. 9746, ул. “А.П.” №28, представлявано от П.Д.А., да заплати на В.Й.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в следствие на трудова злополука, възникнала на 08.11.2016 г., подробно описана в молбата, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2016 г. /датата на трудовата злополука/ до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част, до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА „КАРИЕРА ДРАГОЕВО” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление - с. Л., п.к. 9746, ул. “А.П.” №28, представлявано от П.Д.А., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху уважените искове, в размер на 600.00 лева / шестстотин лева/, както и направените разноски за възнаграждение на вещо лице по допуснатата експертиза, в размер на 200.00 лева / двеста лева/.

Решението е постановено при участието на трето- лице помагач- „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес: гр. София 1000, ул. „Г.Б.“ №3.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: