Р Е Ш Е Н И Е

673/19.9.2017г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на осемнадесети септември 2017 година

в публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2050/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Искова молба от Г.З.Я., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 71, ет. 2. Ищецът сочи, че се намирал в трудово правоотношение, с ответника, прекратено от последния на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. Работодателят му дължал сумата от 798 лева обезщетение за уволнение при спиране работата за повече от 15 работни дни и 57,08 лева лихва за забава от прекратяване на правоотношението до предявяване на иска. Иска осъждане на ответника да му ги заплати и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецовият представител в писмена молба прави искане, за произнасяне с неприсъствено решение, и присъждане на разноските, а за ответника не се явява представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът, постановява неприсъствено решение когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание и искът вероятно е, или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретният случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат съществувало трудово правоотношение между страните, прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, размера на дължимото обезщетение, забава на ответника и размер на обезщетенията.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 300 лева разноски в производството – адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ищецът следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 100 лева – разноски в производството –държавна такса.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 71, ет. 2, да заплати на Г.З.Я., ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 855,08 лева, представляваща 798 лева обезщетение, при уволнение поради спиране работата за повече от 15 работни дни и 57,08 лева лихва върху обезщетението, за периода 02.10.2016г. – 14.07.2017г..

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 71, ет. 2, да заплати по сметка на ШРС, сумата от 100 лева държавна такса по уважените искове.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 71, ет. 2, да заплати на Г.З.Я., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 300 лева разноски в производството.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :