Р Е Ш Е Н И Е
969/21.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На дванадесети
декември две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: М.Н.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2068 по описа на ШРС за 2017 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по искове с правна квалификация по чл.135 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по повод предявена искова молба от П.Р.М. с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв. Б.Б.от ШАК със съдебен адрес *** срещу П.С.В. с ЕГН **********,
С.Й.В. с ЕГН **********, М.П.С. с ЕГН **********, С.П.С. с ЕГН ********** и А.Т.С.
***.
В исковата
молба се посочва, че Б.С.Б.- син на ищцата, бил в трудовоправни отношения с „ПМ
96“ ООД с ЕИК ***, представлявано от П.С.В. и М.М.Р..
На 07.07.2011г. Б. претърпял трудова злополука, вследствие на която настъпила
смъртта му. Управителите на дружеството – П.В. и М.Р. били осъдени за деяния по
чл.123, ал.4 от НК, във вр. с ал. 3, във вр. с ал.1 от НК по отношение на В. и
по чл. 123, ал.3 от НК, във вр. с чл.123, ал. 1 от НК по отношение на Р., с Присъда № 5/12.02.2016г. по НОХД №
213/2015г. на ШОС, изменена с Решение № 235/08.11.2016г. по ВНОХД № 154/2016г.
на АС-Варна и Решение № 94/19.05.2017г. по к.д. № 1356/2016г. на ВКС. В гражданскоправната си част производството
приключило с осъждането на подсъдимите да заплатят солидарно на П.Р.М.
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на 50 000
лв. Издаден бил изпълнителен лист № 134
от 08.06.2017г. по НОХД № 213/2015г. на ШОС, като на 09.06.2017г. било образувано
изпълнително дело № 20179300400588 по описа на ЧСИ А.Р. срещу ответника П.В. и срещу другия длъжник М.Р.-. След
образуване на изпълнителното дело било установено, че П.В. прехвърлил на сина
си С.П.С. правото на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, както следва: Дворно място с идентификатор 32158.294.688 по КККР на
с. И., бивш УПИ I – 688 в кв.
75 с площ на имота 495 кв.м., ведно с построените в имота Жилищна сграда с идентификатор
32158.294.688.1 по плана на с. Ивански със
застроена площ от 76 кв.м. и Селскостопанска сграда – постройка с
идентификатор 32158.294.688.2 по плана на с. И. със застроена площ от 24 кв.м.
с подобрения и насаждения, при съседи: имот с идентификатор 32158.294.689, имот с идентификатор
32158.294.690, имот с идентификатор 32158.294.1283 и имот с идентификатор
32158.294.1285, като сделката била оформена с Нотариален акт № 7, том I, рег. № 61,
дело № 7 от 15.01.2013г. на Нотариус рег. № 024 на НК. Данъчната оценка на
имота е 2 567.40 лв. Към
15.01.2013г. (датата на прехвърлителната сделка) А.Т.С. била съпруга на С.П.С..
На
15.01.2013г. ответника В. и съпругата му – втората ответница по делото С.Й.В., прехвърлили на дъщеря си М.П.С. правото на
собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
оформено с Нотариален акт № 5, том I, рег. № 52, дело № 5
от 15.01.2013г. на Нотариус рег. № 024 на НК, а именно: Апартамент № 2,
построен в УПИ VI, в кв. 25
по плана на гр.Шумен, с административен адрес ул. „К.“ № 2, вх.1, ет.1, със застроена площ от 64.69 кв.м., с
идентификатор на обекта 83510.662.224.1.2 по КККР на Шумен, находящ се в сграда
с идентификатор 83510.662.224.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
83510.662.224, ведно с избено помещение № 19 със застроена площ от 2.88 кв.м. и
0.961% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, при граници за апартамента: на същия етаж - 83510.662.224.1.1
и 83510.662.224.1.3; под обекта- няма; над обекта - 83510.662.224.1.5;
Данъчната оценка за атакуваната идеална част от имота е
13 499.65 лв.
Правния
интерес от водене на настоящото производство се обосновава с обстоятелството,
че няколко дни след като П.В. бил призован в качеството му на подсъдим по
образувано срещу него наказателно производство, то същия извършил действия по
разпореждане с притежаваните от него недвижими имоти, като знаел за увреждането
на кредитора. Третите лица – приобретателите по сделките – С.С. и М.С. (
низходящи на В.) също знаели за увреждането на М. от страна на баща
им. В заключение се моли да бъдат обявени за недействителни по отношение на
ищцата на сделка, изповядана с Нотариален акт № 7, том I, рег. № 61, дело № 7 от
15.01.2013г. на Нотариус рег. № 024 на НК и сделка само по отношение на ½ ид.ч. от недвижим имот, изповядана в
Нотариален акт № 5, том I, рег. № 52,
дело № 5 от 15.01.2013г. на Нотариус рег. № 024 на НК. Моли се и за присъждане на съдебните разноски.
В срока на
писмен отговор е постъпил такъв от всички ответници по делото. Съдържанието на
отговорите е идентично, като се иска прекратяване на производството, поради
пълното погасяване на задължението по изпълнително дело № 20179300400588 по
описа на ЧСИ А.Р., прекратено към момента. Приложено е и писмено доказателство
за прекратяване на изпълнителното производство.
В съдебно
заседание ищцата не се явява лично, за нея се явява адв. Б.Б.от ШАК, който
потвърждава исковата молба. Представя писмени доказателства, от които е видно,
че вземането към ищцата било изцяло погасено към момента. Претендират се
разноски.
В съдебното
заседание ответника П.С.В. се явява
лично в съдебно заседание. В съдебно заседание се явява лично и ответника С.П.С.,
който се явява и в качеството си на пълномощник на майка си, сестра си и
съпругата си. Оспорва се основателността на претенциите, както и адвокатското
възнаграждение, като прекомерно.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между
страните по делото не се спори, че в резултат на настъпила на 07.07.2011г.
трудова злополука синът на ищцата – Б.С.Б.починал на същата дата. Не се оспорва
и обстоятелството, че Б. е бил в трудовоправни отношения с „ПМ 96“ ООД – гр.Шумен, представляващите на
което били П.С.В. и М.М.Р.. С Разпореждане № 804 от 27.12.2012г. В. и Р. били
предадени на съд в качеството им на подсъдими, като обвинението срещу В. било
за престъпление по чл. 123, ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с ал. 1 от НК.
Разпореждането, заедно с обвинителния акт било връчено лично на П.В. на
04.01.2013г.
С Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 5 ,
том I, рег. № 52,
дело № 5 от 15.01.2013г. на Нотариус С.С. ответниците П.С.В. и съпругата му С.Й.В. прехвърлили на
дъщеря си М.П.С. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 2,
построен в УПИ VI, кв. 25,
находящ се в гр.Шумен, ул.“К. № 2, вх.1,
ет.1, със застроена площ от 64.69 кв.м., с идентификатор 83510.662.224.1.2, ведно
с избено помещение № 19 с площ 2.88 кв.м., при граници по скица за апартамента:
имот № 83510.662.224.1.1; имот № 83510.662.224.1.3 и имот № 83510.662.224.1.5,
заедно с 0.961 % ид.ч. от общата част от сградата и правото на строеж.
Данъчната оценка за атакуваната ½ ид.ч. от сделката била в размер на
13 499.65 лв.
С Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 7
, том I, рег. № 61,
дело № 7 от 15.01.2013г. на Нотариус С. ответника П.С.В. прехвърлил на сина си С.П.С.
собствения си недвижим имот, представляващ Дворно място с идентификатор 32158.294.688, бивш УПИ I-688 в кв.75
в с. Ивански, общ. Шумен, ведно с построените в дворното място жилищна сграда с
идентификатор 32158.294.688.1, със
застроена площ от 76 кв.м., мазе от 30 кв.м., селскостопанска сграда с
идентификатор 32158.294.688.2 с площ от 24 кв.м., при граници: улица, ПИ № I-690; V-690 и VII-689 и
идентификатори 32158.294.689; 32158.294.690; 32158.294.1283; 32158.294.1285.
Имота бил прехвърлен през време на сключения между С.П.С. и ответника А.Т.С.
граждански брак. Данъчната оценка на имота била в размер на 2 567.40 лв.
Наказателното
производство срещу подсъдимия П.С.В. приключило окончателно с постановяване на
Решение № 94 от 19.05.2017г. по к.д. № 1356/2016г. на Върховен касационен съд
на Република България. С Решението състав на ВКС потвърдил Решение № 235 от
08.11.2016г. по ВНОХД № 154/2016г. на Апелативен съд – Варна в гражданско
осъдителната му част, като подсъдимите П.С. и М.М.Р. били осъдени солидарно да
заплатят на ищцата сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение
за причинените ѝ неимуществени вреди от престъплението, извършено от
подсъдимите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
07.07.2011г. – датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
Видно от
представените по делото доказателства, въз основа на издаден изпълнителен лист
за горната сума на 09.06.2017г. било образувано изпълнително дело №
20179300400588 срещу длъжниците С.В. и М.Р.-. По делото е представено
Удостоверение изх.№ 7460/27.09.2017г. на ЧСИ, от което е видно, че по
изпълнителното дело са постъпвали следните суми: на 15.06.2017г. била заплатена
сума в размер на 7911 лв., на 13.07.2017г.
била заплатена сума в размер на 445 лв., на 18.07.2017г. била заплатена сума в
размер на 5 000 лв., на 18.07.2017г. била заплатена сума в размер на
25 000 лв., на 04.08.2017г. била заплатена сума в размер на 40 000 лв. и на 07.08.2017г. била
заплатена сума в размер на 11 623.73 лв. С това дългът по изпълнителното
дело било изцяло погасен.
Така
изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по
делото и въз основа на тези доказателства и на разпоредбите в закона, съдът прави следните правни изводи.
По
основателността на исковете: За уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД следва да бъде
доказано наличието на всички кумулативно дадени елементи на сложния фактически
състав на правната норма, а именно: да е
налице вземане на ищеца спрямо единия от ответниците, от които ищецът извлича
качеството си кредитор; да е налице увреждащо кредитора – ищец действие, от
което да е налице обективно намаляване на имуществото на длъжника или се
затруднява удовлетворяването на кредитора; длъжника и неговия съдоговорител да
са знаели за увреждането произтичащо от сделката, като това знание се
презюмира, ако третите лица са съпруг, низходящ, възходящ брат или сестра на
длъжника.
В настоящия
случай ищцата е кредитор на първия ответник по делото – П.С.В. - за вземане в
размер на 50 000 лв., на основание приключило наказателно производство
срещу лицето, в качеството му на подсъдим, в рамките на което е осъден да
заплати солидарно с другия подсъдим М.Р.- горепосочената сума на ищцата. С цитираните
два нотариални акта, с които са оформени
две сделки, първия ответник и неговата съпруга - С.Й.В. са прехвърлили собствените си идеални
части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на своята дъщеря, а ответника
прехвърлил недвижими имоти в с. И. на своя син. Затова следва да се приеме, че
процесните сделки имат увреждащо кредитора – ищец действие, тъй като с извършването
им намалява имуществото на длъжника, служещо за общо обезпечение на кредиторите
– чл.133 от ЗЗД. В случая третите лица, с които длъжника С.В. е договарял са
неговите син и дъщеря и знанието им за увреждане на ищцата се презюмира на
основание чл.135, ал.2 от ЗЗД. По тези
съображения исковете са доказани. Няма данни вземането към ищцата да е било
погасено към датата на завеждане на исковете, т.е. качеството на кредитор за
ищцата да е било отпаднало.
Ответниците възразяват,
че ищцата нямала качеството кредитор, тъй като вземането към нея не е съществувало
към момента на извършване на двете сделки, а възникнало в много по-късен момент.
Възражението е неоснователно, поради следното: Правото на кредитора да иска
обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите актове на длъжника е
предоставено при наличието на действително вземане, което може да не е
изискуемо или ликвидно. Страната, поискала отмяната по чл.135 от
ЗЗД има
за задача да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка,
а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен
интерес. Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично
вземане по отношение на ответника. Съдът по П.
иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като
кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. Предвид представените доказателства в настоящото
производство, съдът намира, че ищцата безсъмнено притежава качеството „кредитор“,
тъй като преди отчуждаването на недвижимите имоти за нея е възникнало правото
да претендира неимуществени вреди от ответника в резултат на деянието му.
Следва да се отбележи, че възникването на това право не е
обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение. В този смисъл е Решение
№ 45/01.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 450/2010 г. III г.о.
Другото въведено възражение от
ответниците е за липсата на увреждащо действие спрямо ищцата, тъй като
намеренията на длъжника никога не са били
в такава насока, а напротив, е
налице плащане редовно плащане по изпълнителното дело. Съдът не възприема и този
довод, поради следното: Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически
акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване
на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора. В настоящия случай длъжникът знае за
увреждането, тъй като е знаел, че има кредитор и че действието му уврежда
правата на кредитора.
Поради
гореизложеното съдът прави категоричния извод, че е осъществен сложния
фактическия състав на чл.135 от ЗЗД, но предвид направените в хода на
образуваното изпълнително дело плащания, с които вземането на ищцата е изцяло
погасено след образуване на настоящото дело, то следва да се приеме, че правния
интерес от обявяването на частичната недействителност на сделките спрямо нея е
отпаднал и исковете следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските: Предвид направеното плащане по дълга след образуване на
настоящото дело, то ответниците дължат на ищцата направените от нея разноски в
производството в размер на 2016.07 лв., съгласно
представено адвокатско пълномощно и списък за разноски. В тази обща сума са
включени както държавните такси по делото, възнаграждението на адвоката и
разходите свързани с издаване на данъчни, съдебни удостоверения и такса за
вписване на исковата молба.
От страна на
ответниците се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, доколкото възнаграждението е в размер на
1668 лв. с ДДС. Същото не завишава
размера на минималните възнаграждения, определени в чл.7, ал.2, т. 2 и т.4 Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като следва да се отчете, че в случая
се предявяват два иска по чл.135 от ЗЗД, а съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове за
всеки един от тях поотделно. Или в случая адвокатското възнаграждение е
определено съобразно минимума по Наредбата.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.Р.М. с ЕГН ********** с адрес ***,
действаща чрез адв. Б.Б.от ШАК със съдебен адрес *** срещу П.С.В. с ЕГН **********,
С.Й.В. с ЕГН **********, М.П.С. с ЕГН **********, С.П.С. с ЕГН ********** и А.Т.С.
***, иск с правно основание чл.135 от
ЗЗД за обявяване на недействителен по отношение на ищцата на Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № 7, том I, рег. № 61, дело № 7/2013г. на Нотариус С.С., с който П.С.В.
прехвърлил на сина си С.П.С., през време
на гражданския брак между него и А.Т.С. следните недвижими имоти, а именно: Дворно място с идентификатор 32158.294.688 по
КККР на с. Ивански, бивш УПИ I – 688 в кв.
75 с площ на имота 495 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда с
идентификатор 32158.294.688.1 по плана на с. Ивански със застроена площ от 76 кв.м. и селскостопанска
сграда-постройка с идентификатор 32158.294.688.2 по плана на с. И. със
застроена площ от 24 кв.м. с подобрения и насаждения, при съседи: имоти с
идентификатори 32158.294.689,
32158.294.690, 32158.294.1283 и 32158.294.1285, като неоснователен,
поради погасяване на вземането към ищцата след образуване на настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.Р.М. с ЕГН ********** с адрес ***,
действаща чрез адв. Б.Б.от ШАК със съдебен адрес *** срещу П.С.В. с ЕГН **********,
С.Й.В. с ЕГН **********, М.П.С. с ЕГН **********, С.П.С. с ЕГН ********** и А.Т.С.
***, иск с правно основание чл.135 от
ЗЗД за обявяване на недействителен по отношение на ищцата на Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № 5, том I, рег. № 52, дело № 5/2013г. на Нотариус С.С., касателно само
½ ид.ч. от недвижимия имот, който П.С.В. и съпругата му С.Й.В.
прехвърлили на дъщеря си М.П.С., а именно: апартамент № 2, построен в УПИ VI, в кв. 25
по плана на гр.Шумен, с административен адрес ул. „Китка“ № 2, вх.1, ет.1, със застроена площ от 64.69 кв.м., с
идентификатор на обекта 83510.662.224.1.2 по КККР на Шумен, находящ се в сграда
с идентификатор 83510.662.224.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
83510.662.224, ведно с избено помещение № 19 със застроена площ от 2.88 кв.м. и
0.961% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, при граници за апартамента: на същия етаж -
83510.662.224.1.1 и 83510.662.224.1.3; под обекта- няма; над обекта -
83510.662.224.1.5, като неоснователен, поради погасяване на вземането към
ищцата след образуване на настоящото дело.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.С.В. с ЕГН **********, С.Й.В. с ЕГН **********, М.П.С. с ЕГН **********,
С.П.С. с ЕГН ********** и А.Т.С. да
заплатят на П.Р.М. с ЕГН ********** по банкова сметка *** : ***, находяща
се в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, направените от ищцата разноски в
настоящото производство в размер на общо на 2016.07 лв. (две хиляди и шестнадесет лева и седем стотинки), от
които адвокатско възнаграждение в размер на 1668 лв. с ДДС и деловодни разноски
в размер на 348.07 лв., съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и адвокатско пълномощно.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: