Р Е Ш Е Н И Е

668/18.9.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На дванадесети септември две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: Е.П.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2071 по описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е искова молба от Н.И.Я. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, пл.“О.“ № 12, ет.3, чрез адв. Г.Б. срещу Г.И.Ш. (видно от удостоверение за сключен граждански брак Г.И.Ш.) с ЕГН ********** с адрес ***. В срока на размяната на книжа по делото е постъпило постигнато споразумение между страните, като молят да се разгледа делото като производство по реда на развод по взаимно съгласие. Молителите излагат, че са законни съпрузи, като нямат родени от брака деца, които да са непълнолетни и не притежават недвижими имоти и движими вещи. Твърдят, че към настоящия момент взели взаимно решение за развод, като желанието им за това било твърдо и непоколебимо. Това пораждало необходимостта да бъдат уредени всички въпроси относно фамилното име на жената и издръжката помежду им. Молят съда да постанови решение, с което утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.

В съдебно заседание за молителката се явява лично, заедно с адв. Г. Б. от ШАК. Молителят не се явява в съдебно заседание, като за него с изрични пълномощия се явява адв. А.А.. Сочат се уважителни причини за отсъствието на Ш., предвид че същия е международен шофьор, който пребивава главно в чужбина, където и упражнява професията си. Завръщанията му в страната са много редки и за много кратко време.

При даване ход на делото съдът е счел, че постоянното пребиваване на молителят в чужбина се явява уважителна причина за неприсъствието му в заседанието. По делото е представено изрично пълномощно, което възпроизвежда параметрите на споразумението, като с подписването му молителят е изразил категоричната си и безсъмнена воля за развод. Така е осъществено неговото процесуално представителство по делото в пълна степен. Адвокатът потвърждава споразумението и моли съда да го утвърди, като излага основанията си за това в съдебните прения.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Н.И.Я. и Г.И.Ш. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 22.10.1995 г. в гр. Шумен, за което бил съставен Акт за сключен граждански брак № *** от 22.10.1995г. От брака си имат родена една дъщеря – Е.Г.И., понастоящем е навършила пълнолетие. С помощта на родителите на молителката закупили и семейното си жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр.Шумен. Понастоящем брака им съществувал само формално, като са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да го прекратят, уреждайки всички въпроси помежду си.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, като съдът приема от правна страна следното: От материалите по делото се установява по безспорен начин, че двамата молители са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите, фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Н.Я. и Г.Ш., се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но предвид, че двамата са в трудоспособна възраст, то окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. От материалите по делото се установява, че при завеждането му е заплатена държавна такса в размер на 25 лв. от молителката, поради което разликата до пълния определен от съда размер следва да се доплати от молителят.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Г.И.Ш. с ЕГН ********** и Н.И.Я. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № ***/22.10.1995 г. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

І. Семейното жилище, находящо се на адрес гр.Шумен, ул.“***“ № 8, вх.3, ет.4, ап.42, се предоставя за ползване на Н.И.Я. с ЕГН **********, като молителят го е на пуснал и няма претенции за ползването му;

ІІ. След прекратяване на брака молителката запазва фамилното си име Я., тъй като не е приемала фамилията на съпруга си;

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 (четиридесет) лева.

ОСЪЖДА Г.И.Ш. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за завеждане на делото, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: