Р Е
Ш Е Н
И Е
706/3.10.2017г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на втори
октомври 2017 година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 2178/2017г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск за развод с правно основание чл. 49
ал. 1 от СК.
Искова молба от Д.Д.Е.,
ЕГН : **********, с адрес *** срещу К.Р.Е., ЕГН : **********, с адрес ***, с
посочено правно основание чл. 49 СК. Излагайки, че поради напускане на
семейното жилище и изоставяне на малолетното дете, бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, ищецът претендира прекратяването му, по вина на
ответницата, предоставяне ползването на семейното жилище и упражняването на
родителските права над малолетното дете Е. Д. Д., ЕГН : ********** на него,
като на ответницата се определи режим на контакти и осъди да заплаща издръжка в
размер на 150 лева, считано от предявяване на иска и възстановяване на предбрачното и фамилно име.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът редовно уведомен, не подава отговор.
В съдебно заседание, страните, редовно
призовани, ищецът лично и с представител, поддържа заявеното в исковата молба,
а ответницата желае прекратяване на брака, но иска да упражнява родителските
права над непълнолетното дете, което да живее при нея, като се определи
издръжка по преценка на съда.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Страните сключили граждански брак на 17.04.2009г.,
в с. Ц. Б., за което е бил съставен Акт № 1/17.04.2009г. на кметство с. Ц. Б., Община
Шумен. От брака си имали родено едно дете – Е.– 8г. Не се установи как е
протичал брачният живот на съпрузите, до няколко месеца преди раздялата им,
датираща от началото на месец юли 2017г., когато съпругата оставила малолетното
дете при възрастната баба на ищеца и напуснала семейното жилище, което, не бил
първият такъв случай. От тогава живеела при родителите си в с. Конево и не
поддържала контакти с ищеца. Първите с малолетното и дете били две седмици,
след тръгването и, по телефон, а личните за целия период два-три пъти, като
единия от тях за половин час. След
раздялата на съпрузите детето им живеело заедно с ответника в жилището на
родителите му, което било обичайното му местоживеене и докато били заедно.
Непосредствени грижи полагал той с помощта на двамата си родители. Майката
закупувала дрехи и учебни пособия, като не била прекъсната емоционалната връзка
с нея. Малолетната желаела да живее с баща си в с. Ц. Б., където учела и искала
да посещава майка си.
При
така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен по следните съображения: Установи се, че между съпрузите са изчезнали взаимното
разбирателство, другарски отношения и доверие, характерни за един нормален
брачен съюз. Брачното поведение на съпругата може да бъде преценено като тежко
провинение, нарушаващо основни принципи, върху които се изгражда брачната
връзка, като взаимно уважение, общи грижи за семейството, отглеждането,
възпитанието и издръжката на децата, и съвместно живеене на съпрузите, особено
първите, чието нарушение, винаги са считани от доктрината и трайната съдебна
практика, за тежко провинение, достатъчно, да обоснове вина, за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака / ППВС № 1/57г., № 10/71г. /. С оглед на всичко
изложено съдът счита, че вина за разстройството на брака има съпругата. Няма доказателства
по делото, напускането на семейното жилище и изоставянето на малолетно дете, да
е резултат от ищцово поведение – физическо насилие и
заплахи, за които се споменава на устните състезания.
Предвид
интереса на детето, и че до настоящият момент, бащата е успявал да осигури относително
благоприятна среда за развитието му, полагайки постоянно дължимата родителска
грижа, отчитайки неприемливото поведение на ищцата, по време на брака, както по
отношение на бащата, така и към детето, емоционалната връзка между него и
двамата родители, съобразявайки възрастта му,
счита, че родителските права над малолетната Д., следва да бъдат
предоставени на бащата, а на майката, да се определи режим на лични контакти,
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч, до 20,00ч., с
преспиване, един месец през лятото, когато бащата не е в платен отпуск, по един
ден от религиозните празници шекер и рамазан байрям и
половината от всяка училищна ваканция, когато е по-дълга от два дни.
Имайки
предвид нуждите на детето и неговата възраст, възможностите на родителите,
както и действащата нормативна база, уреждаща минималния размер на издръжката и
влияещи му, формираният от родителите доход и полаганите от бащата
непосредствени грижи, по отглеждането и възпитанието му, настоящият състав
счита, че ответникът следва да бъде осъден, да заплаща издръжка, в размер на 150
лева месечно за детето Е., платима до първо число на месеца, за който се дължи,
в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 25.07.2017г.,
като определя държавна такса, по иска за издръжка в размер на 216 лева, платими
от ответника по сметка на ШРС.
Като
взе в предвид исканията на страните, жилищната им нужда и интереса на
непълнолетното дете, счита, че семейното жилище в ***, следва да се предостави
за ползване на ответника.
Независимо
от искането на съпруга ищец, след прекратяване на брака съпругата да възстанови
предбрачното си фамилно име, с оглед новата уредба на
тази последица на развода, съдът не може да го уважи. СК от 2009г. възприема
като принцип запазване на брачното фамилно име, и то може да се възстанови само
по негово искане (на прибавилият
го, или приелият го съпруг).
Противопоставянето на носеното му, от другия съпруг, или искането му за промяна,
са ирелевантни, с оглед личният характер на правото
на име.
Съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, от които
констатирайки, че са внесени при завеждане на исковата молба 25 лева, счита, че
остатъка следва да бъде внесен от страните, съобразно чл. 329 ГПК, по сметка на
ШРС, а именно 25 лева от ответника.
Ответницата
следва да заплати на ищеца сумата от 625 лева разноски в производството,
представляващи 25 лева държавна такса и 600 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
На
основание чл. 242 ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението
в частта му за присъдената издръжка.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 17.04.2009г.,
в с. Ц. Б., за което е бил съставен Акт № 1/17.04.2009г. на кметство с. Ц. Б.,
Община Шумен, между Д.Д.Е., ЕГН : **********, с адрес
*** срещу К.Р.Е., ЕГН : **********, с адрес ***, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, по вина на съпругата.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над малолетната
Е. Д. Д., ЕГН : ********** на бащата Д.Д.Е., ЕГН : **********,
с адрес *** и определя местоживеенето му при него.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката – К.Р.Е.,
ЕГН : **********, с детето – Е. Д. Д., ЕГН : **********, всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10,00ч, до 20,00ч., с преспиване, един месец през
лятото, когато бащата не е в платен отпуск, по един ден от религиозните
празници шекер и рамазан байрям и половината от всяка
училищна ваканция, когато е по-дълга от два дни.
ОСЪЖДА К.Р.Е., ЕГН : **********, да заплаща
издръжка на детето Е. Д. Д., ЕГН : **********, в размер на 150 лева, платими до първо число на месеца, за който се дължи, в
едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 25.07.2017г..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в *** на
Д.Д.Е., ЕГН : **********
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Д.Е.,
ЕГН : **********, съпругата след прекратяване на брака, да носи фамилно име – М..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса, по брачния иск в размер на 50 лева, като ОСЪЖДА К.Р.Е., ЕГН : **********, да
заплати по сметка на ШРС сумата от 25
(двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА К.Р.Е., ЕГН : **********, да заплати по
сметка на ШРС, сумата от 216 лева, представляваща държавна такса, по
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА К.Р.Е., ЕГН : **********, да заплати на
Д.Д.Е., ЕГН : **********, сумата от 625 лева разноски
в производството.
Постановява
предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.
Решението може
да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: