Р Е Ш Е Н И Е
593/4.9.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесет
и пети август две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: Цв.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2192 по описа на ШРС за 2017 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.
Депозирана е молба от Р.А.И. с ЕГН **********
и А.Р.И. с ЕГН ********** ***, и двамата чрез адв. Р.М., съдебен адрес ***, в
която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да
бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и
имуществените отношения между тях. Молят
съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по
взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.
Молителите се явяват лично в съдебно
заседание, като молят съда да прекрати брака и да одобри споразумението,
представено и подписано от тях.
ШРС след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Молителите Р. и А. И. са законни съпрузи, като
гражданският брак между тях бил сключен на 20.09.1997г. в гр.Шумен, за което
бил издаден Акт за граждански брак № ***/20.09.1997 г. от
длъжностно лице по гражданско състояние към Община Шумен. От брака си имали родено едно дете – А.Р.И.,
родена на ***г., навършила пълнолетие към момента и още едно дете – С.Р.И.,
роден на ***г., към момента навършил шест години. Семейното жилище ще се ползва
от двамата едновременно, заедно с малолетното дете. В молбата заявяват, че към момента са постигнали непоколебимо
взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото доказателства и обосновава следните правни изводи:
От материалите по делото и от изявленията на страните
направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание се
установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в
което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно
местоживеенето на детето, относно упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката на детето, издръжката между съпрузите и фамилното име. В
този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо
последиците от прекратяване на брака, е
пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от
съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Р. и А. И.
се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне
прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди
депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с
решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса.
Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите
на съпрузите, но доколкото и двамата се намират в трудоспособна възраст, а и не
се сочат доказателства за влошено здравословно състояние, то съдът намира, че
окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да
бъде 40 лева. От материалите по делото се установява, че при завеждането му държавната
такса е заплатена окончателно. Молителят дължи държавна такса върху присъдения
размер на издръжката по отношение на детето Сарп в размер на 82.80 лв., както и
5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, на
основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с
чл.50 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Р.А.И. с ЕГН ********** и А.Р.И. с ЕГН ********** ***,
сключен
с Акт за граждански брак № ***/20.09.1997 г. от длъжностно лице по гражданско
състояние към Община Шумен ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния
смисъл:
І. Родителските
права върху роденото от брака малолетно дете – С.Р.И. с ЕГН ********** се
предоставят на майката А.Р.И. с ЕГН **********,
като местоживеенето на детето е при
майката, на адрес гр.Шумен, бул.“***“ № 11,
вх.4, ет.4, ап.82;
ІІ. Бащата Р.А.И. с ЕГН ********** има право на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца с преспиване и 20 дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;
ІІІ. Бащата Р.А.И. с ЕГН ********** ще заплаща на малолетното
дете С.Р.И. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер
на 115 лв. (сто и петнадесет лева),
платима до 5 – то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на
подаване на молбата пред съда – 26.07.2017г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до настъпването на законна причина, изменяща или
прекратяваща правото на издръжка,
ІV. Семейното
жилище, находящо се на адрес гр.Шумен, бул.“***“ № 11, вх.4,
ет.4, ап.82 след прекратяване на брака ще се ползва от двамата молители, заедно
с малолетното им дете;
V. След прекратяване на брака молителката запазва брачното
си фамилно име И..
VІ. Молителите нямат претенции за
изплащане на издръжка помежду си.
VII. Придобитите по време на брака недвижими и движими вещи
остават в режим на обикновена съсобственост и и ще бъдат поделени извънсъдебно;
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 (четиридесет)
лева, като констатира, че е внесена изцяло по делото.
ОСЪЖДА Р.А.И. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 82.80 лв. (осемдесет и два лева и осемдесет
стотинки), представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката,
както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: