Р Е Ш Е Н И Е

913/8.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2203 по описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.200, ал.1, предл.първо от КТ.

Предявена е искова молба от Н.Г.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Н.Н.Д. от ШАК съдебен адрес ***, срещу „Шумен“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул***, представлявано от Д.Т.Р..

Ищеца излага следните фактически твърдения в исковата си молба: Ищеца Н.Н. *** АД на длъжност „общ работник арматурен цех“, съгласно Трудов договор № 5/13.01.2006г., като с Допълнително споразумение № 15/15.01.2016г. бил преназначен на длъжност „арматурист, той ел.техник и кранист“. На 03.01.2017 г. претърпял трудова злополука на строеж „Комплексно обществено-обслужваща и жилищна сграда“, находяща се на ул.“***“ с възложител „Ем Ди Б. Трейд“ ЕООД и изпълнител – ответното дружество. В резултат на инцидента ищеца претърпял следните травматични увреждания, а именно счупване на тялото (диафизата) на тибията – закрито в ляво. Постъпил в МБАЛ „Шумен“ АД за периода от 03.01.2017г. – 09.01.2017г., като през този период претърпял операция – открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на тибия, фибула, поставена с метална остеосинтеза на тибията. На 28.04.2017г. била подадена декларация за трудова злополука вх. № 5101-27-33 в ТП на НОИ. След извършено разследване на инцидента, било издадено Разпореждане на НОИ, с което се приемало, че злополуката е трудова. Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от водене на настоящото производство. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сума в размер на 80 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяната от него на 03.01.2017г. трудова злополука по време на изпълнение на служебните си задължения в ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.01.2017г.до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените от ищеца разноски в производството.

Препис от исковата молба, заедно с доказателствата, бил редовно връчен на ответното дружество, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна бил депозиран писмен отговор. В отговора се сочи, че иска е допустим, но частично основателен. Размерът на претендираната сума бил чувствително завишен. Твърди се, че работодателят заплатил импланта, поставен при хирургическата интервенция на стойност 2 400 лв., като заплащането било удостоверено с фактура. Същевременно нямало никакви пропуски при проведените инструктажи по безопасност и охрана на труда. Налице е и сключена застраховка „Трудова злополука“ между работодателя и ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп“ АД № *** за времето от 25.04.2016г. – 24.04.2017г. Затова и за срока за временната си нетрудоспособност ищецът има право да претендира заплащането на съответното обезщетение от застрахователя.

Ищеца се явява лично в съдебно заседание, като по делото е депозирано и становище от адв. Н. Д. от ШАК. Моли се за уважаване на иска, като в представените писмени бележки се развиват доводи в тази насока.

В съдебно заседание за ответника се явява адв. С. Д. от ШАК, като се моли за частично отхвърляне на иска. В хода на съдебните прения се излагат доводите за горното. В предоставения от съда срок за писмени бележки се представят такива, в които по същество се излагат аргументи сходни с тези изложени в писмения отговор и в хода по съществото на делото.

Съдът намира въз основа на представените доказателства и становищата на страните, за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и видно от представения Трудов договор № 5 от 13.01.2006г. и Допълнително споразумение № 15/15.01.2016г., ищеца бил назначен в ответното дружество на длъжността „арматурист, той ел.техник и кранист“, с място за работа в ответното дружество.

Страните не спорят, че на 03.01.2017г. ищеца изпълнявал служебните си задължения на строителен обект в кв. „Дивдядово“ Шумен – „Комплексно обществено обслужваща жилищна сграда“, заедно с колегите му - свид. И.С. П. и К. Ж. М.. Плочата на третия етаж, върху която тримата стояли, не била почистена от снега, като при движението на ищеца върху нея същия пропаднал в необезопасен отвор на комин. Тези обстоятелства били отразени в Декларация за трудова злополука с Вх.№ 5101-27-33 от 28.04.2017г., подадена от ищеца до НОИ (стр.11 от делото). Със Заповед № 1015-27-84 от 28.04.2017г. Директора на ТП на НОИ наредил да се извърши разследване на злополуката, станала на 03.01.2017г. с ищеца. В Протокол № 7 от 02.06.2017г. (стр.52 от делото) били изнесени резултатите от извършеното разследване от комисия към НОИ, като било установено, че работодателя допуснал нарушения на нормативни актове, за което били съставени АУАН. С Разпореждане № 40/02.06.2017г. на НОИ било прието, че злополуката станала на 03.01.2017г. е трудова.

Страните не спорят и относно характера на настъпилите травматични увреждания, вследствие на трудовата злополука, които се установяват категорично и от приложената по делото медицинска документация. От Епикриза, издадена от МБАЛ – Шумен (стр.58 от делото) се установява, че при падането е получено счупване в областта на лява подбедрица, като се касае за счупване на тялото (диафизата) на тибията закрито. Лечението протекло оперативно с извършена операция на 05.01.2017г., като видно от оперативния протокол № 11 от 05.01.2017г. е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Съгласно представените по делото болнични листи ищеца бил временно неработоспособен в периода от 03.01.2017г. до 29.10.2017 г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, заключението по която е прието от съда, като компетентно, обосновано и пълно дадено. Видно от неоспореното от страните заключение, травмата е довела до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по – голям от един месец, средно от 3 до 5 месеца. В резултат на травмата ищецът е търпял болки и страдания във времето от 4 до 7 месеца, като интензитета им е намалявал. Към настоящия момент няма съществени субективни оплаквания, като движенията в лява глезенна става са възстановени в пълен обем. Походката е самостоятелна, без помощни средства и болки. Поради недостатъчното костно срастване, установено от ренгенографията направена през месец ноември 2017г. е възможно при продължително вървене или стоене прав ищецът да изпитва болки със слаб интензитет, които биха отшумели при пълно костно срастване. При евентуално оперативно отстраняване на остеосинтезния материал ищецът отново би изпитал болки и страдания със слаб интензитет.

В производството са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свид. М. Н. Н. – съпруга на ищеца и свид. И. С. П. – прекия ръководител на ищеца, присъствал по време на настъпване на злополуката. Свидетелката описва ежедневието на ищеца, през периода на временната нетрудоспособност, като посочва, че същия е бил обездвижен и лежал постоянно, не можел да се обслужва сам, не се чувствал добре психически, не спял добре, чувствал се самотен и безполезен. Съдът кредитира показанията на свидетелката, независимо от близките й отношения с ищеца, тъй като именно в това си качество същата е могла да има непосредствени наблюдения върху неговото ежедневие и преживявания, както и поради това, че кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, в това число и медицинската документация. Показанията на свид. И. П., очевидец на злополуката, се кредитират от съда, тъй като са вътрешно безпротиворечиви и обективни.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните и разпоредбите на закона, намира за установено от правна страна следното:

По основателността на иска: За основателността на иска по чл.200, ал.1, предл.първо от КТ в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на трудова злополука, причинно-следствената връзка между настъпилото увреждане и злополуката, периода на временна нетрудоспособност и размера на претендираното обезщетение.

Страните не спорят по делото, че страните са били във валидни трудовоправни отношения, че настъпилата злополука е трудова, както и че уврежданията са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента настъпил на 03.01.2017г. От страна на ответника не се оспорва и периода на временната нетрудоспособност. Съдът намира, че тези обстоятелства са доказани напълно от ищеца с приложените по делото писмени доказателства, включително и Разпореждането и Протокола на НОИ, които имат формална доказателствена сила. Единствения спорен по делото въпрос е размера на претендираното от ищеца обезщетение за търпените от него имуществени вреди, който размер от 80 000 лв. ответника намира за значително завишен.

ВКС константно приема, че при обезщетяване на вредите по чл.200 от КТ намират приложение общите правила на отговорността при непозволено увреждане. В Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленум на ВС, с което е обобщена практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, което не е загубило силата си и към момента, се приема, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При обсъждането на този въпрос в решението си съдът следва да съобрази изискванията на чл.52 от ЗЗД. Предвид, че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, то съдът прави преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. В настоящия случай това са установените по делото факти, които обуславят и са от значение за размера на неимуществените вреди, а именно - характерът и интензитета на увреждането, начинът на настъпването му и обстоятелствата, при които е настъпило, причинените неудобства в ежедневието на ищеца, неговата възраст и прогнозата за възстановяването му. В случая се касае за травматично увреждане, при лечението на което е била необходима и оперативна намеса с поставяне на вътрешна фиксация. Ищецът първоначално е претърпял интензивни болки и страдания, след което същите са отзвучали. Периода на лечение е от 03.01.2017г. до 29.10.2017г. Експертизата сочи, че на ищеца са издадени болнични листи от специализирана ЛКК по ортопедия и травматолигия за общо 300 дни временна нетрудоспособност и след двукратно решение на ТЕЛК. По дефиниция временната трудоспособност се възстановява, а възстановителния период следва да се отчете при определяне размера на обезщетението. В следоперативния период дискомфорта и неудобствата за ищеца са продължили, предвид използването на помощни средства (първоначално инвалидна количка и в последствие патерици). Продължителното лечение довело до отдалечаване на ищеца от социалния кръг в който се движил, до чувство на тревожност и будуване, приемането на успокоителни вещества. Същевременно обаче неоспорената от страните експертиза заключава, че към момента движенията в лява глезенна става са възстановени в пълен обем, походката е самостоятелна, без болка и помощни средства. По данни на ищеца към момента същия е започнал работа при друг работодател. Гореизложеното води до извода, че е налице напълно възстановяване на травматичното увреждане, като животът на ищеца се е върнал в нормалния си ритъм.

С оглед на изложеното, съдът намира, че обезщетение в размер на 7 000 лв. възмездяват претърпените от ищеца неимуществени вреди. Предвид, че претенцията е за сумата от 80 000 лв., то в останалата част искът следва да се отхвърли като недоказан. Съдът намира, че не се събраха доказателства за сочените в исковата молба нанесени травми върху психиката на ищеца, вследствие белега от операцията, наличие на силни болки и към момента, както и леко накуцване. Неоспореното от ищеца заключение по съдебно-медицинската експертиза установява напълно възстановяване на движенията в левия глезен, както и самостоятелна походка, без болка или технически средства, т.е към момента липсват данни за влошаване състоянието на ищеца, както и наличие на голям загрозяващ белег. Следва да се отбележи, че при проведеното оперативно лечение наличието на белег върху раната е неизбежно, но съдът съобразява, че белега се намира върху глезена на долен крайник, от което не биха произтекли психически травми за ищеца в обем като при белег върху лицето например.

По отношение на въведените от ответника доводи за съпричиняване настъпването на травматичното увреждане от страна на ищеца, съдът намира, че същите са неоснователни. Не е налице соченото съпричиняване, доколкото работодателя – ответник, върху когото е доказателствената тежест, не е установил по делото, ищецът да е допуснал

нарушение на трудовите си задължения със съзнанието, че с това му поведение могат да настъпят за него неблагоприятни последици и че е налице причинна връзка между подобно нарушение и настъпилите увреждания. Напротив по делото са налице доказателства, че работодателят е допуснал нарушения на чл.7, ал.3, т.1 и чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и на разпоредби на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. За тези установени нарушения на „Шумен“ АД са съставени и АУАН, като няма доказателства за последващо отпадане на ангажираната наказателноадминистративна отговорност на работодателя. В Протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката се сочи, че лицето допуснало нарушението е работодателя. Съгласно чл.58, ал.6 от КСО протокола на НОИ има формална доказателствена сила и е валиден до доказване на противното. Такова оборване на доказателствената тежест не е направено в настоящото производство. Затова и съдът намира възражението за напълно неоснователно, като недоказано. В писмения отговор се развива тезата, че пострадалия работник – ищец е имал правото да получи застрахователно обезщетение от застрахователя „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД. Съдът не дължи произнасяне по това, тъй като визираните отношения са ирелевантни към предмета на делото. Застрахователното обезщетение би имало значение в настоящото производство, ако беше реално изплатено на лицето, каквито доказателства по делото липсват.

По отношение на претенцията за законна лихва: Както беше посочено, по – горе съдебната практика при приложението на чл.200, ал.1 от КТ е, че приложение намират общите правила на отговорността при непозволено увреждане, включително и принципа обезщетенията да са лихвоносни от момента на настъпване на вредата, а именно 03.01.2017г. – датата на настъпване на трудовата злополука, причинила съответното увреждане. В настоящия случай лихвата следва да се присъди върху сумата от 7 000 лв., представляваща присъденото обезщетение.

По отношение на разноските в производството за ответника: Ищецът, чрез процесуалния си представител претендира с исковата молба направените разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (стр. 130 от делото) е вписано, че процесуалното представителство се осъществява по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. На основание чл.38 от Закона за адвокатурата, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 7, ал.1, във вр. с ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответника, следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат Н.Н.Д. от ШАК сума в размер на 680 лв., представляваща разноски за процесуално представителство, съразмерно с уважената част на иска.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на служителя - ищец, то работодателя - ответник следва да понесе направените разноски в производството, съразмерно на уважената част на иска. Ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ШРС и съдебните разноски в общ размер на 295.75 лв., от които 15.75 лв. за възнаграждение за вещо лице и 280 лв. държавна такса върху уважената част на иска.

По отношение на разноските, които следва да заплати ищецът: Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, включително за назначаване на вещи лица, то ищецът, въпреки че предявения от него иск по чл.200, ал.1 от КТ е уважен частично не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Ответника претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3960 лв., като искането е направено с писмената защита по делото. Същевременно по делото е постъпила и молба с приложен към нея списък за разноски по чл.80 от ГПК, след изнасяне на делото за решаване, поради което същата е оставена извън кориците на делото. Съдът намира, че искането за присъждане на разноски в производството направено за първи път с писмената защита, представена в указания от съда срок (като продължение на съдебните прения) не следва да се уважава. В т. 11 от Тълкувателно Решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС се приема, че с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидни искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Това искане следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Затова въведеното за първи път искане за присъждане на разноски с писмената защита на страната е преклудирано във времето и съдът не следва да се произнася по него. В този смисъл, съдът не дължи произнасяне и по направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „ШУМЕН“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул***, представлявано от Д.Т.Р. на основание чл.200, ал.1, предл.първо от КТ да заплати на Н.Г.Н. с ЕГН ********** адрес ***, чрез адв. Н. Д. от ШАК сумата 7 000 лв. (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие трудова злополука, претърпяна от ищеца на 03.01.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на злополуката – 03.01.2017г. до окончателното изплащане на вземането, като плащането се извърши по банкова сметка *** ***, находяща се в Банка „ДСК“ ЕАД, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.200, ал.1, предл. първо от КТ за над сумата над 7 000 лв. до пълния му предявен размер от 80 000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Шумен“ АД с ЕИК *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Шумен сума в общ размер на 295.75 лв. (двеста деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща държавна такса и възнаграждение за вещото лице, както и 5 лв.(пет лева) при евентуално издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Шумен“ АД с ЕИК *** да заплати на адвокат Н.Н.Д. от ШАК със служебен адрес ***, сумата от 680 лв.(шестстотин и осемдесет лева), представляваща процесуално представителство по делото, оказано на ищеца Н.Г.Н. с ЕГН ********** на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Останалите разноски по делото остават за сметка на държавата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: