Р
Е Ш Е Н И Е
545/17.8.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, девети състав, в открито
съдебно заседание проведено на седемнадесети август, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 2253/2017г.,
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 12 и сл. ЗЗДН.
Образувано по молба от Л.Н.Н., срещу М.Ц.С. ***, който
е баща на бившия и съпруг - М.М.Ц., в която се твърди, че на 31.07.2017 г. бившият
свекър отишъл на работното и място и упражнил акт на психическо и физическо
насилие. Твърди се, че след прекратяване на гражданския брак на молителката с М.М.Ц., многократно била обиждана с
думата „Ку*ва“, подлагана на психически тормоз по телефона, както от бившия си
съпруг, така и баща му - М.Ц.С.. Този психически тормоз се извършвал в
присъствието на детето П. М. М.. На 31.07.2017 г.
в 9.30 ч. молителката получила обаждане по телефона от П. С. - майка на бившия
й съпруг, че бившият и свекър - М.Ц.С. отива при нея на местоработата й, за да
я злепостави и да и търси сметка, защо се е развела със сина им. След
обаждането молителката слязла пред входа на Общината, където работи, за да
обясни на ответника, че през работно време не може да водят подобни разговори.
Още с пристигането си М.С. започнал да я обижда, като я нарекъл: „Ку*ва мръсна“
и да я заплашва с думите: „Аз ще се разправя с теб“. Държанието му било
арогантно и агресивно. След неуспешния опит да бъде спрян от охраната на Община
Шумен, ответникът влязъл в работното помещение на молителката, където пред
колеги и граждани продължил да я обижда и унизява, като не спирал да повтаря
думите „Ку*ва мръсна“, а в последствие й нанася удар по лицето. След
пристигането на органите на реда ответникът е изведен от сградата на Община
Шумен и му е съставен протокол за предупреждение. Молителката твърди, че подобно поведение ответникът проявявал в
присъствието на детето П.М.М.. По молба на
молителката срещу ответника е издадена Заповед за незабавна защита по силата на
която е задължен, да се въздържа от упражняване на психическо и физическо
насилие спрямо молителката Л.Н.Н. и детето - П.М.М., като му се забранява да приближава жилището и
местоработата й.
Молителката счита, че е налице пряка и непосредствена
опасност за нейните здраве и живота, поради което моли да бъде издадена заповед
по ЗЗДН, като на ответника бъдат наложени конкретно посочени мерки за защита.
Представя писмени доказателства, като прилага декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Не
претендира разноски.
От ответника е постъпил писмен отговор, с който не се оспорва, че на
31.07.2017 г. между него и молителката е възникнала конфликтна ситуация, която
придобива агресивен характер. Твърди, че молителката му е нанесла множество
обиди, блъскала и го бутала. Разменили си остри и обидни думи, но удари не е
нанасял. Бил е афектиран от нейното поведение, но приема, че е следвало да се
контролира по-добре. Моли, в случай че съдът прецени молбата за основателна да
му бъде наложена предвидената от закона санкция „глоба“ в минимален размер, като
съдът определи и мерки за защита на молителката за срок от 3 месеца. Не
представя доказателства, не прави доказателствени искания. Не претендира разноски.
В съдебно заседание, редовно призовани, страните се
явяват лично и с процесуални представител. Молителката, чрез процесуален
представител адв. Н., поддържа молбата за налагане на мерки за закрила по реда
на ЗЗДН, като прави отказа от иска в частта относно налагане на мерки за защита
спрямо детето П.М.М..
Ответникът, чрез процесуален представител адв. М.,
подържа недоказаност на изложеното в молбата.
От приетите по делото доказателства настоящият състав на ШРС намира за установено
от фактическа страна следното:
Съгласно справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г. страните са лица, които се намират в роднинска
връзка - родство по сватовство по смисъла на чл. 3, т. 7 ЗЗДН.
От писмо рег. № УРИ 142900-11498/15.08.2017 г., по
описа на РПУ – Шумен, и приложените към него писмени доказателства, се
установява, че на 31.07.2017 г., около 09.45 часа от екип служители на
полицейското управление е реагирано на сигнал за скандал в сградата на Община
Шумен между молителката и ответника, като на двамата са съставени
предупредителни протоколи, на основание чл. 65 ЗМВР.
По искане на молителката е допуснат разпит на свидетеля
С. В. С., от чиито показанията става ясно, че на 31.07.2.17 г.
преди обяд пред Общината видял молителката и ответника да си говорят на висок
тон. След 10 минути двамата се качили на етажа при свидетелят и той чул
молителката да призовава ответника да не се излага, че не му отива на годините,
а той отговорил, че ще се каже на колегите и какво е направила. Ответникът
викал, че е провалила живота, но на кого свидетелят не разбрал, след което
тръгнал по стаите, като казал „Да видят колегите ти каква си“. Молителката
продължила да го увещава да не се излагай, а той отговорил: „Мен ме познава
целия град и не ми пука“. Малко след това свидетелят чул крясък, тръгнал в тази
посока и установил, че охраната на Общината е заклещила ответника между
секцията и стената, а лявата буза на молителката зачервена.
Тази фактическа обстановка се подкрепа и от Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която
се съдържа описание на част от конкретните действия, извършени на 31.07.2017
г.. Съгласно отразеното в нея около 10.00 часа на 31.07.2017 г., на работното
място на молителката на адрес гр. Шумен, ул. Славянска, № 17, ет. 2 /Областна
дирекция „Земеделие – Шумен/ ответникът отправил
обиди и заплахи, както и, че я ударил по лицето. В тази част Декларацията се ползва с обвързваща
съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с провеждане на
насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая не е налице и
следва да бъде ценена като годно доказателствено средство, на основание чл. 13,
ал. 2, т. 3 ЗЗДН.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Молбата е с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Подадена е в законоустановения срок по чл. 10, ал. 1
ЗЗДН и е срещу надлежен ответник, по смисъла на чл. 3, т. 7 ЗЗДН – бивш свекър.
Съдържа законово определените в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН реквизити. Тъй като
производството е ограничено от едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, молбата
за защитата се разглежда относно конкретизирания акт на насилие извършен на 31.07.2017
г., а всичко останало следва да се отчита като съпътстващи факти и
обстоятелства. Молбата е процесуално допустима, а от изложеното по – горе се
налага извода, че е и основателна. Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. С оглед установеното от фактическа и правна страна,
съдът приема, че по отношение на молителката от ответника е извършен такъв акт
на насилие. Действията на ответника съдът квалифицира, като физическо и
емоционално насилие - по смисъла на чл. 2, ал. 1, предл. 1 и предл 4 ЗЗДН.
Съдът намира поведението на ответника за недопустимо
от гледна точка на общуване между снаха и свекър, макар и бивши, доколкото
пострадалата е майка на внука на ответника -
П.М.М.и
полага непосредствени грижи за неговото отглаждане и възпитание.
Предвид приетия за установен
факт на упражнен акт на домашно насилие спрямо молителката на 31.07.2017 г.,
съдът счита, че спрямо упражнилия това насилие следва да бъдат наложени мерките
за защита, предвидени в закона.
С оглед тежестта на извършените
действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са:
1/ответникът да бъде задължен
да се въздържа от извършване на насилие срещу молителката– мярка с правно
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН;
2/да бъде забранено на ответника да приближава
пострадалото лице и жилището което тя обитава в гр. Шумен, ***, местоработата на молителката в *** – Шумен, на адрес *** - мярка с
правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
Срокът, за който се налага
втората мярка, доколкото страните се намират в роднинска връзка и е възможно
противоречията между тях, довели до изостряне на отношения, да бъдат
преодолени, чрез взаимни отстъпки и разговори, съдът намира, че следва да бъде
определен на шест месеца, считано от датата на постановяване на съдебното
решение, с оглед чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
Съдът
намира, че изброените мерки за защита ще имат максимален
предупредително-възпиращ ефект, под угрозата при неизпълнение да бъдат
предприети спрямо ответника действия от страна на полицията и прокурора, а
налагането им за срок от шест месеца ще даде възможност на страните да
преодолеят различията си.
Съдът, като съобрази липсата на представени доказателства за доходи на
ответника, прецени, че на същия следва да бъде наложена глоба в минимален
размер от 200 лв., като мярка адекватна на извършеното деяние, на осн. чл. 5,
ал. 4 ЗЗДН.
Относно разноските по делото:
При този изход на спора в тежест на ответника следва
да бъде присъдено задължението за плащане, по сметка на ШРС, дължимата за
производството държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТ по ГПК. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес
– арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, присъждането на разноски без изрично искане в този
мисъл е недопустима, а само представяне на списък по чл. 80 ГПК настоящият
състав на ШРС намира, че не е основание за присъждане на такива.
Мотивиран от горното, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
Налага на М.Ц.С., с ЕГН ********** и адрес: *** мерки за защита срещу домашно насилие по
молбата на Л.Н.Н., с ЕГН ********** и адрес: *** Освободител №
14, ет. 13, ап. 86, на основание чл. 5,
ал. 1 ЗЗДН, както следва:
1.Задължава М.Ц.С., с ЕГН **********
и адрес: ***, да се въздържа от
упражняване на домашно насилие спрямо Л.Н.Н., с ЕГН **********
и адрес: *** - мярка с правно основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
2.Забранява на
М.Ц.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, да приближава жилището на Л.Н.Н., с ЕГН **********,*** и местоработата й *** гр. Шумен, с административен адрес: гр. Шумен, *** - мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за
срок от шест месеца, на
основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
Осъжда М.Ц.С., с ЕГН **********
и адрес: ***, да плати държавна такса в
размер на 25.00лв. по сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, на осн. чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
Налага на М.Ц.С., с ЕГН **********
и адрес: ***, глоба, в размер на 200.00
/двеста/ лева, в полза на Държавата, по сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, на основание чл. 5, ал.
4 ЗЗДН.
Да се издаде заповед за наложените мерки за защита по
чл. 15 ЗЗДН, която подлежи на незабавно
изпълнение.
Предупреждава М.Ц.С., с ЕГН **********
и адрес: ***, на основание чл. 16, ал. 2
ЗЗДН, че за изпълнението на наложените мерки следят Полицейските органи, като
при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на осн. чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и
незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
Заповедта да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на ответника на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗДН, като им указва да следят за изпълнението.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед
да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на
извършителя.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС, в
едноседмичен срок, от прочитането му.
Районен съдия: