Р Е
Ш Е Н
И Е
908/7.12.2017г.
Шуменският районен съд, XIІІ състав
на четвърти декември 2017 година
в публично заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 2299/2017г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск, с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда.
Искова молба, от пълномощник на Ш.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу “***” АД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 8.
Ищецът сочи, че се
намирал в трудово правоотношение с ответника, като изпълнявал длъжността
“работник строителство”. На 03.08.2016г. претърпял злополука, падайки в изкоп,
която била призната за трудова с разпореждане № 45/05.08.2016г. на ТП НОИ –
Шумен. Получил телесни увреждания – счупване тялото на бедрената кост. При
лечението и възстановяването, а и по настояще търпял болки и страдания и бил
неработоспособен. Претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от
80000 лева неимуществени вреди, за претърпени болки и страдания, в едно със
законната лихва върху сумата, за периода от злополуката до окончателното
плащане и разноските в производството.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска
допустим и неоснователен. Твърди, че злополуката е изцяло по вина на ищеца,
който бил преминал през всички инструктажи, но допуснал груба небрежност. Иска
отхвърляне на иска и допускане привличането на трето лице – ЗАД „***“ АД, ЕИК :
***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „***“ № 81-83, с което
имал сключена застраховка „Задължителна трудова злополука“, по която ищецът и
получил плащане.
С определение от
04.10. 2017г. е допуснато привличане
на трето – подпомагащо ответника - ЗАД
„ ***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „***“
№ 81-83.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез представители и ищецът лично, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявения иск
е допустим, разгледан по същество е
частично основателен, по следните
съображения :
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното
от фактическа страна:
Не се спори от
страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява,
че между тях е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е изпълнявал
длъжността “работник строителство”. С разпореждане № 45/05.08.2016г. на ТП НОИ
– Шумен, станалата с ищеца на 03.08.2016г. злополука, е приета за трудова. Травмата
наложила оперативно лечение, проведено в МБАЛ – Шумен, по време на 13 дневен
престой и причинила временна неработоспособност на ищеца. Нужните средства за болнично
лечение били осигурени от ответното дружество – 1440 лева. По застрахователна
полица сключена от работодателя с третото лице, на ищеца била заплатена сумата
от 42 лева. Разпитаните по делото
свидетели, установиха в показанията си, че ищецът в продължение на около 2
месеца изпитвал болки в областта на травмата, и имал нужда от чужда помощ за
задоволяване на елементарни ежедневни потребности – хранене, ходене до тоалетна
и др.. След злополуката не можел да работи физическа работа, за разлика от
преди и ограничил контактите си. Болките му продължавали и след като спрял да
ползва помощни средства, при минимално натоварване. След болничното лечение, не
провеждал рехабилитация и не си търсел работа. Работодателят имал готовност да
му осигури и двете, но ищецът прекратил контактите си с негови представители.
По отношение конкретният механизъм на настъпване на злополуката, следва да се
отбележи, че е установен само с писмени доказателства, не съдържащи
непосредствени възприятия на очевидци, като съставът приема, че при падане в
изкоп ищецът получил счупване на дясна бедрена кост, въпреки коренно различната
обстановка изложена от него в обясненията му, от открито заседание, с оглед чл.
175 ГПК. Никой от разпитаните свидетели, не видял как точно е получено
нараняването, като и двамата го видели, след като негови колеги го извадили от
изкопа, където работел. Самият ищец и останалите работници им казали, че е
паднал в изкопа. Според писмените доказателства и показанията на свидетелите,
те и ищецът били инструктирани преди започване на работа, а изкопът бил
обезопасен с предупредителна лента. Заключението
на СМЕ, посочва, че болките на ищеца, по време на лечението са били умерени,
като са почти отзвучали, към момента; състоянието му към момента на прегледа е
близко до пълно възстановяване, като обездвижването на колянната
му става, не е в причинно-следствена връзка с увреждането, а е резултат от
непроведена рехабилитация; травмираната кост е напълно възстановена.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :
За ангажиране
обективната отговорност на работодателя за вреди претърпени от работника, от трудова
злополука, е необходимо да са налице предпоставките от разпоредбата на чл. 200,
ал. 1 от КТ, а именно – съществуване на трудово правоотношение в периода на
признаване на злополуката за трудова; тя е довела до временна неработоспособност
или 50 или над 50% трайна неработоспособност; претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания; причинна връзка между вредата и злополуката. В конкретният
случай, посочените са налице. Призната е, по установеният ред временна
неработоспособност, вследствие на трудова злополука за срок от два месеца.
Основателна е
претенцията за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, но до размер от 20042
лева. При определяне обезщетението, в тази му част съобразно критерия на чл. 52
от ЗЗД, съдът взе в предвид продължителността на търпените от ищеца болки – 2
месеца, тяхната интензивност, затрудненията му в ежедневието, в същия период;
претърпяната оперативна интервенция и свързания с нея болничен престой от 13
дни; не съществувалата непосредствена опасност за живота му, поради засягане на
жизнено важни органи; пълното и бързо възстановяване. Претендирания
размер от 80000 лева, счита несъответен, както на възможните болките и
неудобствата причинени от увреждането, така и на ответното поведение.
Непровеждайки нужната рехабилитация след операцията, ищецът сам е удължил
периода в който изпитва болки и неудобства, а според заключението на СМЕ, даже
последиците от това/дефицит на флексията в дясна колянна
става/ са все още преодолими, при правилно проведена рехабилитация. Ищецът не е
взел необходимите, възможни и препоръчани му мерки за ограничаване
неблагоприятните последици на травмата, поради което ответникът не му дължи
обезщетение за тях, на основание чл. 83, ал. 2 от ЗЗД /Р № 97/26.05.2015г. на
ВКС по ГД № 5783/2014, IIIг.о./. Така определения размер на обезщетението
следва да се намали със сумата 42 лева, с оглед основателно ответно възражение,
основано на чл. 200, ал. 4 от КТ. Посочената сума, е получена от ищеца, като
застрахователно обезщетение, по застрахователен договор сключен от ответника
работодател. Искът следва да се уважи до сумата от 20000 лева, като се присъди
и законната лихва върху нея от увреждането до окончателното плащане. В
останалата му част, до пълния предявен размер, за сумата 60000 лева, искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователни са
ответните възражения, както за пълно освобождаване от отговорност, поради липса
на вина, така и за намаляване на обезщетението поради допусната от ищеца груба
небрежност. Както се посочи отговорността на работодателя е обективна и вината
му, не е част от фактическия състав. Грубата небрежност практиката свързва с
поведение на работника, при което се нарушават правила и норми за безопасност
на труда, със съзнаване възможността да настъпят вредни последици и лекомислена
надежда за предотвратяването им. При установяване конкретния механизъм на
настъпване на злополуката, не се установи от работодателя, ищецът съзнателно,
въпреки проведеният му инструктаж, да е нарушил правила за безопасност, при
преминаване покрай или слизане в изкоп. Въобще не е ясно дали е паднал въобще в
изкопа или травмата е настъпила докато е бил в него. Описаните от свидетелите
обстановка, сочи повече на изключващо вината обстоятелство, отколкото съзнавана
непредпазливост, а при описаната от него ситуация, ищецът е нямал възможност,
да формира нужното за основателност на възражението субективно отношение.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 1100
лева държавни такси и разноски по уважените искове.
На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, страните следва да си заплатят разноски, както следва – ответникът на ищеца 732,50 лева и ищецът на ответника 2197,50 лева разноски в производството съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 8 да заплати на Ш.А.А.,
ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. 200, ал. 1, във вр. с ал. 4 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20000 лева, представляваща неимуществени
вреди, в едно със законната лихва върху нея от 03.08.2016г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу “***” АД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 8, искове, с правно
основание чл. 200, ал. 1 от КТ, в останалата му част, до пълния предявен
размер, за сумата от 60000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 8, да заплати по
сметка на ШРС, сумата от 1100 лева
държавни такси и разноски.
ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 8 да заплати на Ш.А.А.,
ЕГН : **********, с адрес *** сумата от 732,50 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА Ш.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” АД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 8, сумата
от 2197,50 лева разноски в производството.
Решението има установително действие в отношенията на ЗАД
„***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „***“
№ 81-83 и Ш.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***.
Установеното в мотивите е задължително за ЗАД „***“ АД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „***“ № 81-83 в
отношенията му с “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр.
Шумен, ул. “***” № 8.
Решението подлежи
на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: