Р Е Ш Е Н И Е

 

957/20.12.2017г.          Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд                                                           седми състав

На 23 (двадесет и трети) ноември                                              Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2305 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

            В исковата си молба, ищцата М.С.С. твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „Д“ № 8, ет. 7, ап. 91, а ответникът Р.Б.С. притежавал намиращия се над описаното жилище апартамент № 104. През 2013 г. по таваните на банята и тоалетната на апартамента на ищцата се появила влага, а впоследствие започнали течове, в резултат на което мазилката на помещението паднала. През последните месеци на 2016 г. отново се появил теч, който се разпространил и в коридора и кухнята на С.. Вследствие на поведението на ответника, изразяващо се в неизвършване на ремонтни дейности в притежавания от него апартамент, на ищцата били причинени имуществени вреди, изразяващи се в паднал таван на коридора, на кухнята, на дрешника и на банята, деформиране на облицовката в коридора, деформиране на мебелите на С. в кухнята. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди Р.С. да ѝ заплати сума в размер на 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на противоправни действия на ответника, изразяващи се в проявено от ответника бездействие – неизвършване на ремонтни дейности в апартамент № 104 на ул. „Д.“ № 8, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си – адвокат,  подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Счита, на първо място, че същият е недопустим, тъй като течът в апартамента на ищцата се дължи на влага по покривната плоча, поради което отговорността следвало да се носи от всички съсобственици. Оспорва претенцията и като неоснователна. Сочи, че искането е преждевременно, тъй като понастоящем не бил настъпил вредоносен резултат. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира плащането от ищцата на направените разноски по делото.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Видно от приложения по делото нотариален акт № ***, том II, дело № ***/1972 г. на ШРС е , че М.С.С. /Б./ придобила правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, представляващ апартамент № 91 на седми жилищен етаж от жилищен блок „квартал 964 – З.“ със застроена площ 57,85 кв.м, ведно с избено помещение № 13г със застроена площ 2,96 кв.м и 804/100000 ид. части от общите части на сградата. Съдът констатира от нотариален акт № ***, том III, рег. № 12851, дело № ***/23.10.2003 г. на нотариус рег. № 018 на НК, че Р.Б.С. сключил, в качеството си на купувач договор за продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 104, на осми жилищен етаж от жилищен блок „квартал 364 – З.“ със застроена жилищна площ 57,85 кв.м, заедно с избено помещение № 4г и 743/100000 ид. части от общите части на сградата.

            Разпитаните в съдебно заседание свидетели С.С. и Т.Н. излагат, през м. септември 2017 г. ищцата им споделила, че има проблем с теч в банята ѝ. Същите посетили апартамента и действително видели петна от влага по тавана на банята, като в резултат от същата била изгоряла фасонката на крушката в помещението. С. им споделила, че счита, че течът е причинен от съседите ѝ на горния етаж.

            Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, в апартамента на ищцата са установени следните вреди: омокряне и частично опадала шпакловка и замазка на таван и стени в коридора, в санитарния възел /баня и тоалетна/ и в кухнята, обезцветяване на боята по стени и тавани в същите помещения. Сочи се, че вероятният източник на вредите е теч от покрива поради нарушена хидроизолация на покривното покритие, в резултат на което при силни валежи и постепенно топене на голяма количество сняг върху покрива на сградата, по гравитачен път атмосферните води преминават през покрива, между снадките на панелите и омокрят таваните и стените на жилищата вертикално, като влагата прониква постепенно от най-високо разположеното жилище към жилищата под него. Общата стойност на необходимите строително-ремонтни дейности за отстраняване на вредите в апартамент № 91 възлизат на 304,18 лева. Вещото лице описва, че в апартамента на ответника има следи от течове в коридора, кухнята, хола и санитарния възел от тавана, при което е налице обезцветяване на боядисването, частично подкожушване и частично опадала шпакловка в тези места.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

            Депозираната претенция е с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, тъй като ищцата твърди в исковата молба, че претърпените от нея вреди са пряка последица от появил се в собствения ѝ апартамент теч, в резултат на виновно бездействие на ответника, който причинил увреждането на помещенията в жилището, неизпълнявайки задълженията си да поддържа своето собствено жилище. За уважаване на иск за непозволено увреждане следва да бъде доказано наличието на елементите, включени във фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД, а именно – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, и вина.

            Установи се по делото, че ищцата е собственик на апартамент № 91, находящ се на седми жилищен етаж в гр. Шумен, ул. „Д.“ № 8, а ответникът притежава правото на собственост върху намиращия се над описаното жилище апартамент № 104.

            Съдът намира, че по делото бе доказано наличието на претърпени от С. имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на част от помещенията в апартамента ѝ до степен те да не могат да бъдат използвани изцяло по предназначението им.

            Не се установи, обаче, наличието на противоправно поведение на Р.С., изразяващо се в неизпълнение на задължението му да поддържа имота сив надлежно състояние, което да е довело до настъпване на установени вреди. Чрез заключението на изготвената по делото СТЕ се доказа, че вредите са причинени от нарушена хидроизолация на покрива, представляващ обща част на сградата по смисъла на ЗС.

            Предвид приетото за установено по делото, съдът намира, че не е доказано наличието на елементите, включени във фактическия състав на непозволеното увреждане. Доказа се наличие на вреди от страна на ищцата, но не бе доказано, същите са настъпили в резултат на виновно противоправно поведение на ответника, както и причинна връзка между бездействие на ответника и настъпилите вреди.

            Предвид всичко изложено, съдът счита, че искът се явява изцяло неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

            На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски по настоящото дело, в размер на 400,00 лева.

            Водим от горното, съдът  

Р   Е   Ш   И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.С.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адресат – адв. З.П. от РАК, гр. Русе, ул. „Ц.н“ № 2, вх. Б, партер против Р.Б.С. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Т.И. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Л.К.“ № 2, ет. 2, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за сума в размер на 1000,00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на противоправни действия на ответника, изразяващи се в проявено от ответника бездействие – неизвършване на ремонтни дейности в апартамент № 104 на ул. „Дедеагач“ № 8, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

            На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА М.С.С. да заплати на Р.Б.С. направените разноски по делото в размер на 400,00 лева.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

 

                                             Районен съдия: