Производство по чл. 7 и
сл. от ЗЗДН.
В молбата си с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН
пострадалото лице Г.С.В. с ЕГН **********, представляван от С.В.В. твърди, че И.К. И. е негова майка. Последната и С.В. имали родени две деца – Г. и М., род.
през 2007 г. Родителите били разведени от 24.04.2017 г., като родителските
права по отношение на М. били предоставени на бащата, а по отношение на Г. – на
майката. И., обаче, често след употреба на алкохол проявявала агресия към
децата си. Последният случай бил на 06.08.2017 г., когато извършителката,
нейната майка и двете деца пътували в таксиметров автомобил в гр. Шумен. По
време на пътуването между И. и Г. възникнал конфликт, в хода на който майката
ударила с юмрук по главата детето си, а след това го ухапала по ръката.
Моли съда да бъде издадена заповед за защита срещу И. И., по силата на която
последната да бъде задължена да се въздържа от домашно насилие спрямо Г.В., да
ѝ бъде забранено да приближава жилището в с. Ивански, обл. Шумен, ул. „К.Д“
№ 4, да бъде определено местоживеенето на Г. на адреса на бащата в с. Ивански,
за срок от шест месеца, както и да му бъдат присъдени деловодните разноски.
Извършителката отрича да е
извършвала акт на насилие спрямо детето си. Описва инцидента, като сочи че била
ударена по лицето от Г. и като реакция на това и тя му нанесла удар в лицето.
Отрича да го е ухапала. Пълномощникът ѝ моли съда да постанови решение,
по силата на което същата да бъде оправдана, алтернативно предлага мерките
спрямо нея да бъдат наложени за минимален срок.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
С.В.В.
и И.К.И. са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен по взаимно съгласие с
решение по гр.д. № 983/2017 г., влязло в сила на 24.04.2017 г. По силата на
одобрено от съда споразумение между същите, родителските права по отношение на
детето им Г. се упражнявали от майката, а по отношение на детето им М. – от
бащата. На 06.08.2017 г. двете деца се намирали при баща си в с. Ивански, обл.
Шумен, който ги отвел до гр. Шумен, тъй като същата вечер щели да участват в
празненство по случай рождения ден на тяхната баба по майчина линия – свид. М.Д.
С тази цел, надвечер, свидетелката, извършителката и двете деца се намирали в
таксиметров автомобил, с помощта на който да пристигнат до ресторант „Виенска
градина“. В автомобила, обаче, между двете деца възникнал спор, в който се
намесила И./ като тримата били на задната седалка на колата/, защитавайки М. Именно
поради това, между майката и Г. възникнал скандал, в хода на който И. ударила
детето по ръката. След това, обаче, Г. нанесъл удар на майка си и последвала
размяна на такива, като в даден момент извършителката ухапала по лявата длан Г.,
който от своя страна я ритнал и ударил в областта на челото. След инцидента,
всички слезли от таксито, като Г. телефонирал на баща си да дойде да го вземе и
след пристигането му, тръгнал с него.
За
да приеме горната фактическа обстановка, съдът дава вяра на представените
писмени доказателства, вкл. и съставените официални документи от съдебен лекар,
както и на декларацията на законния представител на Г. В. по чл.9, ал. 3 от
ЗЗДН.
Предвид така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
легалната дефиниция на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират или са били в семейна
или родствена връзка. Установено е по делото, че И. И. е майка на Г.В.. От
събраните по делото доказателства се установи, че на 06.08.2017 г. И. извършила
акт на домашно насилие спрямо сина си, като същият се изразява във физическо
насилие – ухапване по ръката. Настоящият състав приема, че нанасянето на
един-два удара от страна на майката не съставлява такъв акт, а следва да се
разглежда като реакция на същата спрямо недопустимото поведение на детето,
което същата следва да възпитава, изразяващо се във викове спрямо майка му и
нанасяне на удари на последната. Доказа се по делото, че след раздялата на
родителите, Г.В. проявява агресия както към свои съученици, така и към своята
баба.
Предвид
всичко изложено, съдът приема, че спрямо Г.В. е извършено домашно насилие по смисъла на
чл. 2 от ЗЗДН, поради което същият следва да получи защита срещу извършителя на
насилието – И. И..
Защитата следва да се осъществи чрез следната мярка,
предвидена в закона: задължаване да се въздържа от извършване на домашно
насилие.
Безспорно е между страните, че между родителите на детето
е налице висящ спор – по гр.д. № 2530/2017 г. по описа на ШРС, относно
упражняване на родителските права по отношение на детето Г.. Поради това, съгласно
изричната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, е недопустимо налагане на мярката
по чл. 5, ал. 1, т. 4 от закона – временно определяне местоживеенето на детето.
В тази връзка, неприложима е и мярката – забрана на извършителя да приближава
пострадалия, тъй като същата би била несъвместима с упражняване на родителските
права и задължения.
Относно размера на наказанието
„Глоба”, което съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, съдът е длъжен да наложи на
извършителя: съдът, като съобрази тежестта на извършеното от И., както и
косвените данни за имущественото му състояние, счита, че размерът ѝ
следва да бъде определен на 200,00 лева.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, съдът осъди И. И. да
заплати и държавна
такса, включително за служебно издаване на изпълнителен лист и на заповед в общ
размер 35,00 лв.
Съдът осъди И.И. да заплати на С.В.
направените разноски по делото в размер на 200,00 лева.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН, съдът постанови
преписи от решението и заповедта да се връчат на страните и на РУ на МВР гр. Шумен.
Воден от гореизложеното съдът постанови решението си.
Районен съдия: