Р Е Ш Е Н И Е

762/18.10.2017г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На десети октомври, две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик

ГД №2360 по описа за 2017 г. на ШРС

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.150, вр. чл. 143 от Семейния кодекс.

Производството по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК е образувано по молба от И.Д.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, непълнолетен, действащ със знанието и съгласието на своя баща и законен представител Д.Х.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, срещу К.И.Г., ЕГН **********, адрес: ***, с която се иска изменение на размера на присъдена издръжка от 110 лв. на 200лв. Ищецът И.Д.Ш., непълнолетен, действащ със знанието и съгласието на своя баща и законен представител Д.Х.Ш. твърди, че ответницата е негова майка и по силата на съдебно решение по ГД №***/*** год. по описа на ШРС е осъдена да му плаща месечна издръжка в размер на 110 лева, считано от 27.01.2016г. В исковата молба излага, че към настоящия момент е на 16 години. Претендира увеличение на присъдената издръжка, дължима от неговата майка, от 110лв на 200лв., като се позовава на съществено изменение на обстоятелствата, като твърди, че се е увеличил размерът на извършваните от ищеца разходи, нужни за пътуване и обучение. Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената месечна издръжка от 110 лева на 200 лева месечно, платими на 5-во число на месеца, за който се дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба, до настъпване на законни причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор, в който ответницата заявява, че молбата е неоснователна . Твърди, че от 19.04.2017г. работи в ЕООД „Х.“ гр. В. и получава трудово възнаграждение в размер от 545лв. и плаща наем от 280 лв. месечно за квартира. Твърди, че не разполага със собствено жилище или друго движимо и недвижимо имущество. Чрез дарение, е получила ½ идеална част от жилището на нейните родители, които са и негови законни ползватели към момента. Заявява, че плаща редовно месечната издръжка на сина си, а когато има повече пари, винаги праща по –голяма сума . Твърди, че исканата сума е неоснователно висока.

В съдебно заседание ответницата се явява лично. В съдебно заседание за ищеца се явява процесуален представител- адв. Д. при ШАК, която поддържа исковата молба на посочените основания.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответницата е майка на И.Д.Ш., ЕГН **********, което се установява от Удостоверение № ***, издадено въз основа на Акт за раждане №*** от *** г.

Със съдебно Решение по ГД №***/*** год. по описа на ШРС е утвърдено постигнато между страните споразумение, по силата на което, ответницата е осъдена да заплаща издръжка за детето в размер на 110 лв., платима до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законни причини за изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане на сумата. От датата, към която е била определена издръжката за непълнолетното дете, до настоящия момент, са изминали около 1 година и 9 месеца. Към настоящия момент непълнолетният ищец И.Д.Ш. вече е на 16 години и живее и учи в СУ „Й. Е. Б.“ гр. Шумен, като живее при баща си в с. Д., което налага ежедневно пътуване до гр. Шумен.Бащата на ищеца работи като ел.монтьор във „Водоснабдяване и канализация“ ООД- Шумен и от представеното удостоверение получава нетно средно месечно трудово възнаграждение в размер на 935лв .

По делото няма данни за други алиментни задължения на ответницата. От представените доказателства се установява, че ответницата работи като продавач-консултант в обект на фирма „Х.“ ЕООД гр.А. и получава брутен месечен доход от 545лв.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото и от приети писмени доказателства и от гласните доказателства по делото.При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че от датата, към която е била определена първоначалната издръжката, до настоящия момент, е изминал период от по –малко от 2 години.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. В настоящия случай, от материалите по делото, се установява по безспорен начин, че с оглед възрастта на непълнолетния ищец, са се увеличили разходите, необходими за отглеждането и издръжката му. Нараснали са и ежедневните му потребности от храна, облекло, учебници и други помагала. Нуждите на детето- ищец следва да бъдат преценени с оглед обичайно необходимото за деца на същата възраст, като се съобрази нуждата от средства за храна, облекло, учебници, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и средствата, необходими за ежедневно посещение на училище. Съгласно задължителна съдебна практика на ВКС- Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на ВС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение, а възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Според същото постановление, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определя от доходите, имуществото и квалификацията им. Застъпено е становището, че при определяне размера на издръжката, от значение е обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му, във връзка с отглеждането на детето. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, дадена по чл.290 от ГПК – Решение № 280/ 28.09.2011 г. по гр. дело № 1654/2010 г. на ВКС, III г. о., Решение № 341/ 01.11.2011 г. по гр. дело № 147/2011 г. на ВКС, III г. о. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

При преценка доходите на ответницата, съдът съобрази представените по делото доказателства, от които е видно, че е получила трудово възнаграждение за периода от април 2017г. до юли 2017г.- средно брутно в размер на 383,29 лв., което е трудно съпоставимо с представеното доказателство за налично задължение за наем в размер на 280лв. месечно, плащан от ответницата от 01.03.2017г. предвид факта, че към месец март същата е получавала парично обезщетение за безработица, видно от доказателствата по делото. Същевременно по делото липсват доказателства за задължения на ответницата към други ненавършили пълнолетие деца. Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 27, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и се явява част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на нуждите на дете на 16 годишна възраст от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за детето И.Д.Ш., следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 300 лева, въпреки, че посочената сума е по-малка от минималната работна заплата, установена за страната и по-малка от минималния средностатистически доход, необходим за издръжката на един член на семейство.

Съгласно нормата на чл. 140, ал. 3 от СК, тази сума следва да се разпредели между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, полагани от страна на бащата. В този смисъл, съобразявайки доходите на майката, съдът намира, че същата следва да участва в издръжката за детето със сумата от 160 лв., който размер намира за съобразен с възможностите й и нуждите на непълнолетния ищец.

Останалата част от издръжката за детето в размер на 140 лева следва да се поеме от бащата, който ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на непълнолетния.

При определяне размера на издръжката, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС № 22/26.01.2017г., определеният размер на минималната месечна работна заплата за страната, е в размер на 460 лева от 01.01.2017г.,т.е. минималният размер е 115лв.

Така увеличеният размер на издръжката е дължим, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 09.08.17год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на първо число от месеца, за който се отнася.

Искът следва да бъде отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 200 лв. като неоснователен и недоказан.

На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответницата следва да заплати държавна такса, съобразно увеличения размер на издръжката в размер на 72 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищцеца, съразмерно уважената част, разноски за адвокатско възнаграждение в размер 194,44 лв . / уважен иск 50лв. Х разноски ищец 350лв./ предявен иск 90лв. =194,44лв./

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение по ГД №***/*** год. по описа на ШРС, ИЗДРЪЖКА, дължима от К.И.Г., ЕГН **********, адрес: ***, в полза на непълнолетния И.Д.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, чрез неговият баща и законен представител Д.Х.Ш. ,ЕГН **********, адрес: ***, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 110лв. /сто и десет лв./ на 160 лв./сто и шестдесет лв./ месечно, считано от 09.08.2017 год., платима на 5-во число от месеца, за който се отнася , до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер 200лв. /двеста лева/, като неоснователен и недоказан .

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в осъдителната част за издръжката, решението подлежи на предварително изпълнение.

ОСЪЖДА К.И.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати по сметка на ШРС сумата от 72лв./седемдесет и два лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на издръжката и 5 лв./пет/лева за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА К.И.Г., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на И.Д.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, чрез неговият баща и законен представител Д.Х.Ш. ,ЕГН **********, адрес: ***, разноски за адвокатско възнаграждение по делото, в размер на 194,44лв. /сто деветдесет и четири и 44 ст/лева.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: