Р Е Ш Е Н И Е

592/4.9.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и пети август две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2385 по описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от В.П.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, действаща чрез адв. С.Т. от ШАК и Ю.С.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***. Молителите излагат, че са законни съпрузи, като от брака си имат родено едно дете, към момента навършило пълнолетие. Поради фактическата раздяла на страните през 2012г., наложена от факта, че молителката и дъщеря им останали да живеят в Испания, а молителя се завърнал в България, страните охладили отношенията си. Към момента поддържали редки контакти и било невъзможно запазването на брачната връзка. Твърдят, че към настоящия момент взели взаимно решение за развод, като желанието им за това било твърдо и непоколебимо. Това пораждало необходимостта да бъдат уредени всички въпроси относно семейното жилище, фамилното име на жената, издръжката помежду им. Молят съда да постанови решение, с което утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.

Молителят, редовно призован се явява лично в съдебно заседание, като изразява категоричното си желание за разтрогване на брачната връзка.

Молителката, призована на съдебния адрес по делото не се явява лично, за нея се явява упълномощения й представител – адв. С.Т. от ШАК. За отсъствието на страната се излага, че същата постоянно пребивава в чужбина, където и работи. Съдът е счел, въпреки непредставянето на писмени доказателства за горното, че постоянното пребиваване на лицето в чужбина ( където полага и труд) се явява уважителна причина за неприсъствието му в заседанието. По делото е представено изрично пълномощно, което възпроизвежда параметрите на споразумението, като с подписването му от молителката, същата е изразила категоричната си и безсъмнена воля за развода си. Така е осъществено нейното процесуално представителство по делото в пълна степен. Адвоката й потвърждава споразумението и моли съда да го утвърди, като излага основанията си за това в съдебните прения.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становището на молителите, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Молителите били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 10.09.1990г. в Хитрино, за което бил издаден Акт за граждански брак № *** от същата дата. От брака си имат родено едно дете, към момента навършило пълнолетие. Не притежавали общо недвижимо имущество, движими вещи или МПС. Семейното жилище, собственост и на двамата молители е напуснато и от двамата, като в бъдеще никоя няма претенции за ползването му. Молителите нямат претенции и за издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите и фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на В. и Ю.Ц., се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но предвид, че и двамата са в трудоспособна възраст и няма данни за влошено здравословно състояние на някой от тях, намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. От материалите по делото се установява, че при завеждането му е заплатена държавна такса от молителката в размер на 25 лв., затова и разликата до пълния определен от съда размер следва да се доплати от молителя.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Ю.С.Ц. с ЕГН ********** и В.П.Ц. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № ***/10.09.1990г. от длъжностно лице по гражданско състояние към Община – Хитрино ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

І. Молителите декларират, че притежаваното от тях семейно жилище, находящо се в гр.Шумен, ул.“***“ № 9, вх.3, ет.3, ап.56, собственост на трети лица е напуснато и от двамата молители;

II. Молителите декларират, че не са придобивали със съвместен принос парични влогове, поради което всеки се разпорежда за в бъдеще свободно и без ограничения на паричните влогове, на които е титуляр;

ІІI. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

IV. След прекратяване на брака съпругата В.П.Ц. запазва брачното си фамилно име – Ц..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 (четиридесет) лева.

ОСЪЖДА Ю.С.Ц. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за завеждане на делото, както и 5 лв. (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението да се връчи на молителите на съдебен адрес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: