Р Е Ш Е Н И Е

25.09.2017 год. Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 21 (двадесет и първи) септември Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2388 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си до съда молителите Н.В.М. и Т.З.М. излагат, че са съпрузи от 06.03.2005 година. По време на брака си имали родено едно дете – К.Т.З., роден на *** година. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

В съдебно заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното и непоколебимото си съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 06.03.2005 г. когато с акт № ***/06.03.2005 г. съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Кметство Осеновец, обл. Шумен сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете –К.Т.З., роден на *** г. (видно от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № ***/22.11.2006 г., съставени от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Столична).

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, в състояние е да защити интересите на малолетното дете, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите. Молителката Н. М. следва да заплати държавна такса и върху споразумението относно издръжката на малолетното дете – в размер на 82,80 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 06.03.2005 г., с акт за граждански брак № *** от 06.03.2005 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Кметство Осеновец, Община Венец, Област Шумен между Т.З.М. с ЕГН **********,*** и Н.В.М. с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Т.З.М. и Н.В.М. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяването на брака Н.В.М. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Р.

2. Местоживеенето на роденото от брака дете К.Т.З. с ЕГН ********** се определя – при бащата – Т.З.М., на адрес ***.

3. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете К.Т.З. с ЕГН **********, се предоставя на бащата Т.З.М..

4. Определя се режим на лични отношения на майката Н.В.Р. с детето К.Т.З., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя (с преспиване); както и 30 дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

5. Майката Н.В.Р. се задължава да изплаща на детето си К.Т.З., чрез неговия баща и законен представител Т.З.М., ежемесечна парична издръжка в размер на 115,00 лв. (сто и петнадесет лева), считано от 14.08.2017 г., платима до пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

6. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

7. Молителите не са придобивали влогове, а придобитите движими вещи са поделили извънсъдебно.

8. Ползването на семейното жилище, представляващо къща, находяща се в с. Венец, обл. Шумен, ул. „***“ № 4, представляващо съпружеска имуществена общност, СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на Т.З.М..

9. Молителите приемат в отношенията помежду си, че разноските по делото се поемат поравно.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40,00 (четиридесет) лв., като ОСЪЖДА Т.З.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лв. и ОСЪЖДА Н.В.Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева.

ОСЪЖДА Н.В.Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху размера на определената издръжка в размер на 82,80 лв. (осемдесет и два лева и 80 стотинки).

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите, чрез пълномощника.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: