Р Е Ш Е Н И Е
981/22.12.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен
съд, девети състав, в публично заседание проведено на пети декември, две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря
Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 2403/2017 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба от „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна против И.Н.Н.,
с която са предявени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединение положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК,
както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и цена 986.03 лева (деветстотин осемдесет и шест лева и три
стотинки) – главница за консумирана ел. енергия и такса възстановяване по фактури
издадени в периода 22.10.2013 г. - 22.10.2013 г., за обект на потребление с
абонатен № 0101103048, находящ се в гр. Търговище, „Драката“ вили – 145 с кл. №
1400077958 и
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 346.41
лв. (триста четиридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки)
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
27.04.2017 г., посочени в извлечение от сметка по кл. № 1400077958, към същата
дата, както и искане за присъждане на законна лихва от датата на подаване на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът обосновават исковата си претенция твърдейки, че във връзка с продажба на ел. енергия за обект, находящ се на адрес в гр.
Т., местност „***“, ответникът,
като клиент на „Енерго - Про Продажби“ АД, с
клиентски номер 1400077958, имал неплатени задължения в общ размер на 1 332.44
(хиляда триста тридесет и два лв. и 44 ст.), в която сума са включени: 986.03
лв. (деветстотин осемдесет и шест лева и три стотинки) - главница по издадени
фактури за консумирана ел. енергия в периода 22.10.2013 г. - 22.10.2013 г. и
такса възстановяване и 346.41 лв. (триста четиридесет и шест лв. 41 ст.) -
мораторна лихва върху главницата представляваща сбора от мораторната лихва на
всяка фактура от падежа й до 27.04.2017 г., посочени в извлечение от сметка на
ответника по кл. № 1400077958, към същата дата. Въз основа на Заявление от
ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 1559/09.08.2017 г., по
описа на ШРС, и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника, който в срока по чл. 414 ГПК направил възражение за недължимост на
вземането, от което кредиторът извежда правен интерес за предявяване на
настоящият установителен иск като моли съдът да постанови решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Претендира разноски.
В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК, срок ответникът подава
писмен отговор като счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Оспорва изцяло твърденията в исковата молба. Намира, че искът е предявен към ответник с фамилно име различно
от неговото, поради което счита, че не е адресат (ответник)
по предявения иск. Твърди, че не притежава и никога не е притежавал в
собственост недвижим имот в гр. Търговище, в Община Търговище и конкретно в
посочената в исковата молба местност „Драката - вили“. Никога не е бил в наемни
или каквито и да е други облигационни отношения с трето лице относно процесния
недвижим имот и дори не знае къде се намира посочената местност. Никога не е
бил в договорни отношения с ищцовото дружество за доставка на ел енергия в гр.
Търговище. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В хода на
проведеното съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове, като прави
изявление, че искът следва да бъде насочен към И.Н.Н., който е със същия ЕГН,
какъвто е ЕГН на длъжникът по кл. №
1400077958,
поради техническа грешка. Ответникът И.Н.Н., чрез процесуалния си представител
адв. Г. от ШАК поддържа отговора на исковата молба.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
В производство по ЧГД № 1559/2017 г., по описа на ШРС, срещу И.Н.
Георгиев, по реда на чл. 410 и сл. ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение, за сумите: 986.03 лв. - главница за консумирана в
периода 22.10.2013 г. - 22.10.2013 г. ел. енергия, по издадени фактури и 346.41
лв. (триста четиридесет и шест лв. 41 ст.) - мораторна лихва върху главницата
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 27.04.2017
г., посочени в извлечение от сметка на ответника по кл. № 1400077958, към
същата дата, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2017
г. до окончателното заплащане, като са присъдени и извършените по делото
разноски.
В срока по чл. 414 ГПК И.Н.Н. подал възражение, в което отразил,
че не дължи претендираните със заявлението суми, тъй като не е ползвал през
процесния период ел. енергия и не е бил собственик на цитирания обект.
Видно от представената от ищеца частно заверен препис на фактура
с № 01021644037/22.10.2013 г., се
установява, че от ищцовото дружество е съставен платежен документ за
консумирана и незаплатена ел. енергия, за периода от 06.09.2013 г. до
11.10.2013 г., равняваща се общо на стойност от 986.03 лв., с ДДС, за обект № 0101103048, находящ се
в гр. Търгвище, „Драката-вили“, като е предоставен срок за плащане.
Представени са „Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “Еон България продажби“ АД“, одобрени с Решения № №
ОУ-061/07.11.2007 г. и ОУ-004/06.04.2009 г. на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране. Според чл. 4, ал. 1, потребител на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа. В чл. 17, т. 2 от ОУ е предвидено
задължение за потребителя да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в срок и начин, подробно уредени в общите условия.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са
предявени от „Енерго-про продажби” АД гр. Варна по реда и в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, след издаване по негово заявление,
в качеството му на кредитор, срещу ответника, в качеството му на длъжник, на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 925/08.06.2017 г. по
ч.гр.д. № 1559/2017 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу
заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
исково производство. Спорен момент между страните е, че ответникът има
качеството на абонат на електроенергия по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ и че спрямо
него са влезли в сила Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-про продажби” АД, представени в настоящото производство. Претендира
се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и
заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване
за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника за
следните парични суми: сумата 986.03 лв.
/деветстотин осемдесет и шест лева и три ст./ - главница за незаплатена ел.
енергия по фактура, издадена за периода от 22.10.2013 г. до 22.10.2013 г., за
обект с абонатен № 0101103048, находящ се на адрес: гр. Търговище „Драката“,
вили – 145,, с клиентски № 1400077958; сумата 346.41 лв. /триста четиридесет и
шест лева и четиридесет и една ст./ -
мораторна лихва, за периода от 11.11.2013г. до 27.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 986.03 лв., считано от 22.05.2017 г. до
изплащане на вземането. Предявяването на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с
издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на
предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата
молба вземания по Заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн.
чл. 154, ал. 1 ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на
ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ЧГД № 1559/2017
г., по описа на ШРС, общите условия, при които е сключен договорът за продажба
на електрическа енергия и горепосочените фактури.
Относно иска по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ:
В настоящото производство, ищецът следваше да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, че страните по делото са насрещни страни
по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска
сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, възникнало чрез сключване на Договор за
продажба на електрическа енергия, при условията на чл. 298 ТЗ (търговска сделка
при общи условия), за обект, находящ се на адрес: гр. Т. „***“, вили – ***, с клиентски №
1400077958. По силата на същия, ищецът, като краен снабдител, следва да се
задължи да продава на ответника, като потребител, електрическа енергия за
конкретен обект на потребление. Основанието за плащане на електрическата
енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи плащане на цената
на реално доставената му и получена от него електрическа енергия за конкретен
обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния
за това ред със СТИ – електромер, за същия обект на потребление.
В случая, „Енерго-про продажби“ ЕАД гр. Варна не доказа
наличието на сключен с И.Н.Н., с ЕГН **********, валиден Договор за продажба на
електрическа енергия за обект, находящ се на адрес: гр. Т. „***“, вили – ***, с
клиентски № 1400077958. Именно този обект на потребление е посочен в Заявлението,
депозирано от ищеца по реда на чл. 410 ГПК и в издадената въз основа на него Заповед
за изпълнение на парично задължение, постановена по образувано
ЧГД № 1559/09.08.2017 г., по описа на ШРС, и в
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Предвид
установеното, съдът намира, че предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ се
явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на мораторна
лихва върху
главницата представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа
й до 27.04.2017 г., посочени в извлечение от сметка на ответника по кл. №
1400077958, към същата дата, се явява акцесорен по отношение иска за
установяване на главното вземане. Предвид, че претенцията за установяване на
вземане за парична сума, представляваща цена на потребена електрическа енергия,
съдът намира за неоснователна, искът за парична сума в размер на 346.41 лв.
/триста четиридесет и шест лева и четиридесет и една ст./ - мораторна лихва, за периода от
11.11.2013г. до 27.04.2017 г., също следва да бъде отхвърлен.
Относно
разноските.
При този изход
на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за процесуално
представителство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
предявения от „Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, общ. Варна, обл. Варна, район
„Владислав Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г”,
представляван от Б. Г. М., Б. Д. П. и П. С. С., против И.Н.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, иск предявени
по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за признаване за установено съществуването
на вземането за парична сума в размер на 986.03 лв. /деветстотин осемдесет и
шест лева и три ст./ - главница за неплатена ел. енергия по фактура, издадена
за периода от 22.10.2013 г. до 22.10.2013 г., за обект с абонатен № 0101103048,
находящ се на адрес: гр. Т. „***“, вили – ***, с клиентски №
1400077958, за което вземане е издадена заповед № 925/08.06.2017 г. по ЧГД №
1559/2017 г., по описа на Районен съд гр. Шумен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 22.05.2017 г. до окончателно плащане на вземането,
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ, като неоснователен.
Отхвърля
предявения от „Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК 103533691, седалище и адрес на
управление: гр. Варна 9009, общ. Варна, обл. Варна, район „Владислав
Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г”, представляван
от Б. Г. М.,
Б. Д. П. и П. С. С., против И.Н.Н.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, иск предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415
ГПК, за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в
размер на 346.41 лв. /триста четиридесет и шест лева и четиридесет и една ст./
- мораторна лихва, за периода от 11.11.2013г. до 27.04.2017 г., върху главницата
за неплатена ел. енергия за периода от 22.10.2013 г. до 22.10.2013 г., за обект
с абонатен № 0101103048, находящ се на адрес: гр. Т.
„***“, вили – ***, с клиентски №
1400077958, за което вземане е издадена заповед № 925/08.06.2017 г. по ч.гр.д.
№ 1559/2017 г. по описа на Районен съд гр. Шумен, с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД като
неоснователен.
Осъжда „Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК 103533691, седалище и
адрес на управление: гр. Варна 9009, общ. Варна, обл. Варна, район „Владислав
Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г”, представляван
от Б. Г. М., Б. Д. П. и П. С. С., да
плати на И.Н.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 300.00 лева (триста лева), на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: