Р
Е Ш Е Н И Е
958/20.12.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в публичното заседание, на двадесет и девети ноември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д.№2417/2017 г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни
искове, с правно основание чл.45, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът- А.И.И.,
ЕГН **********,***, чрез адв. К.П. от ШАК, със съдебен адрес:***, излага, че на
18.03.2017 г., около 12.30 часа се наложило да заведе съпругата си до Спешно
отделение при МБАЛ-Шумен. Отишли до болницата с личния им л.а. марка „Пежо“,
модел „206“ с ДК№ ***. Ищецът се насочил към паркинга, намиращ се източно от
входа за спешния прием, като забелязал, че един лек автомобил излизал от
паркинга, пропуснал го, за да се разминат и се насочил да паркира с маневра на
заден ход. При опита му да паркира автомобила, от задната му дясна част чул
клаксон и спирачки. Ищецът реагирал като натиснал спирачките на колата си.
Когато се обърнал видял лекотоварен микробус, жълт на цвят, като по- късно
установил, че е марка „Фолксваген“ с ДК№ ***. Водачът на този автомобил, мъж на
около тридесет години, среден на ръст, за който по- късно научил, че е
ответникът Н.И.Ф., ЕГН **********,***, отворил вратата и започнал да вика, след
което се доближил до автомобила на ищеца и започнал да му крещи. След това
ответникът с такава сила отворил вратата на колата, че вратата се обърнала,
като се изкривил и калника, за който е хваната. Ответникът започнал да нанася
удари на ищеца по главата и тялото му. Опитал се да го издърпа от колата, но
предвид предпазния колан, с който бил закопчан ищецът, не успял. Ищецът видял
двама полицаи и ги извикал. Последните установили, че по автомобила, управляван
от ответника нямало щети, за разлика от този, управляван от ищеца. Полицаите го
посъветвали да заяви щетата в РУ- Шумен, което ищецът сторил. Предвид
нанесените от ответника удари, ищецът посетил Съдебна медицина при МБАЛ- Шумен,
но там не могли да извършат преглед и го насочили към Съдебна медицина при
МБАЛ- Търговище. Там му извършили преглед като установили травматични
увреждания по лявата скула и клепачите на лявото око, както и по гръбната
повърхност на лявата китка, като имало затруднени движения на пръстите на
лявата ръка. На 23.03.2017 г. ищецът подал жалба в РП- Шумен, но ШРП отказала
да образува производство, предвид стойността на имуществената щета. Ищецът
твърди, че преживените от него, след побоя, болки и страдания оказали силно
влияние върху него. Същите значително затруднили ежедневните му дейности, като
възпрепятствали управлението на автомобила. Поради изложеното моли съда да
постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати
сума в общ размер на 650.00 лева, от която 250.00 лева, представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди, от категорията на претърпяна
загуба, настъпили по вина на ответника, върху собствения на ищеца л.а. „Пежо“,
модел „206“, с ДК№ ***; 400.00 лева, представляваща обезщетение за причинените
му от ответника неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, с оглед
телесните увреждания, настъпили в следствие на умишлено причинени на 18.03.2017
г. наранявания, описани в исковата молба. Ищецът претендира и обезщетение за
забава, в размер на законната лихва върху търсената сума, считано от 18.03.2017
г. /датата на деянието/ до окончателното изплащане на главното задължение.
Претендира и разноски. В откритото
съдебно заседание е допуснато изменение размера на иска за обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди, като същият е намален и се счита
предявен за сума от 201, 60 лева.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез процесуален представител
депозира отговор, в който сочи, че счита исковите претенции за допустими, но
неоснователни, за което излага аргументи. Оспорва да е нанасял каквито и да
било телесни увреждания на ищеца.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът, от фактическа и правна
страна, установи следното: Не се спори между страните, че на 18.03.2017 г. в
района на МБАЛ- Шумен между тях е възникнал конфликт, породил се след опити и
на двамата да паркират управляваните от тях превозни средства на паркинг до
болницата. Соченото се установява и от събраните по делото гласни
доказателства. Видно от приложения по делото частно заверен препис от
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15.06.2017 г.
на ШРП, се установи, че по жалба, депозирана от ищеца, при ШРП е образувана
преписка с вх. №578/2017 г., по която е установено, че на 18.03.2017 г. около
12.30 часа, между страните е възникнал скандал, като поводът бил, че ищецът при
маневра за паркиране опрял бронята на автомобила си до регистрационния номер на
автомобила на ответника. В хода на извършената проверка не са събрани данни за
осъществено престъпление от общ характер, а са били налице данни за деяние по
чл.130, ал.1 от НК- лека телесна повреда, които деяния се преследват по тъжба
на пострадалия, подадена до районния съд. На следващо място е отчетено, че
деянието представлява маловажен случай, тъй като нанесената щета не надхвърляла
размера на три минимални работни заплати, което престъпно посегателство също се
преследвало по тъжба на пострадалото лице. Предвид изложеното ШРП е отказала да
образува досъдебно производство, като е прекратила преписката. Видно от
представения по делото лист за преглед на пациент от 18.03.2017 г., се
установи, че на датата, на която е възникнал конфликтът между страните, на
ищеца е извършен медицински преглед, при който е установено, че същият е ударен
по лявата ръка в областта на дланта. От представеното по делото
съдебно-медицинско удостоверение от 20.03.2017 г., става ясно, че на посочената
дата, при извършен преглед на ищеца е установено, че по лявата му скула и по
клепачите на лявото яко има оток с бледочервеникав цвят с диаметър около 8-10
см. По гръбната повърхност на лявата китка се виждал масивен оток по цялата
ѝ ширина и дължина, като имало затруднени движения на пръстите на лявата
ръка. Лекарят е дал заключение, че установените увреждания може да са получени
по начин и по време, съобщени от пострадалия. От събраните гласни
доказателства, показанията на свидетеля Иванова, съпруга на ищеца, се установи,
че на процесната дата, при опит да паркират автомобила си на паркинг до
болницата, се появил един човек, който дръпнал силно вратата на автомобила,
като я обърнал и започнал да нанася удари на ищеца по лицето и ръката, с която
ищецът се опитвал да се предпази. Същият свидетел заяви, че след инцидента
ищецът целия треперел и бил много уплашен. Съдът дава вяра на тези
доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни и кореспондират с останалите,
събрани по делото доказателства. От друга страна, свидетелят е бил пряк
очевидец на събитието, което обстоятелство е дало възможност в най- пълна
степен да възприеме случващото се. По делото е изслушана и САвТЕ, от която
става ясно, че в разглеждания случай на л.а. „Пежо“, модел „206“ с ДК№ *** по
предна лява врата и преден ляв калник е възможно да се получат деформации,
които да се дължат на отваряне на предна лява врата на ъгъл по-голям от
ограничението за отваряне на вратата, като е напълно възможно тези щети да
настъпят по начин, описан от ищеца в исковата му молба. ВЛ дава заключение, че
тези щети могат да бъдат отремонтирани, като стойността на ремонта възлиза на
сума от 201, 60 лева.
Елементите
на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: вреда, противоправно човешко поведение, причинна връзка между
вредата и противоправното поведение и
вина, която се презюмира оборимо. Имайки предвид установеното от фактическа
страна, съдът стига до извода, че на 18.03.2017 г. ответникът, чрез нанесени от
негова страна удари, като за последното съдът се съобрази с медицинските
документи по делото, съпоставени със събраните по делото гласни доказателства,
е причинил на ищеца травматични увреждания, които безспорно са довели до
преживени от последния болки и страдания. От събраните писмени и гласни доказателства,
разглеждани в тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че причинените
телесни увреждания са в пряко причинно- следствена връзка с нанесените от
ответника удари. Безспорно поведението на ответника противоречи на забраната да
не се вреди другиму, като няма данни за наличието на някое от законно
предвидените обстоятелства, изключващи противоправността на деянието. Изхождайки
от изложеното и имайки предвид травматичните увреждания, които ищецът е получил
и емоционалните му преживявания, съдът заключава, че същият е претърпял
неимуществени вреди изразяващи се в страдания, болки и емоционален стрес. Чл.52
от ЗЗД указва на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид при определяне размер на обезщетението, а именно – характерът
на увреждането, /което в настоящия случай е свързано със здравословното
състояние на ищеца/, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални и физически страдания. На следващо място по
делото не се установи да е налице съпричиняване на вредите, а именно не се
ангажираха някакви надлежни доказателства, сочещи, че уврежданията са настъпили
при нанесени взаимно удари, т.е. че при настъпването на вредите е осъществено и
от ищеца някакво противоправно поведение. Съобразявайки се с всички изложени по
– горе обстоятелства съдът счита, че предявеният иск за неимуществени вреди
следва да бъде уважен в пълен размер, а именно за сума от 400.00 лева.
Касателно
претенцията за имуществени вреди от категорията на претърпяна загуба,
представляващи нанесени щети по автомобила на ищеца, а именно причинени
деформации по предна лява врата и преден ляв калник, съдът с оглед приетото
заключение, по отношение на което няма основания да се съмнява в правилността и
обективността му, съпоставено със събраните гласни доказателства, стига до
извода, че с противоправното си поведение ответникът е причинил на ищеца и
имуществени вреди, като е увредил автомобила на ищеца. С оглед заключението на
ВЛ относно стойността на вредите, а именно необходимите средства за ремонт на
автомобила /на лява врата и преден ляв калник/, съдът стига до извода, че
размерът на обезщетението за причинените на ищеца от ответника имуществени
вреди се равнява на сума от 201, 60 лева. Предвид изложеното заключава, че и
тази претенция е изцяло основателна и доказана, и следва да се уважи.
По
отношение претенцията, с правно основание чл.86 от ЗЗД, доколкото се установи
дължимостта на главното вземане, безспорно и предвид нормата на чл.86 от ЗЗД,
се дължи и мораторно обезщетение, считано от деня на забавата. Съобразно
нормата на чл.84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана. В случая, от деня на непозволеното
увреждане- 18.03.2017 г., ответникът е изпаднал в забава, като от този момент
той дължи и мораторно обезщетение в размер на законната лихва.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в
размер на 520.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.И.Ф., ЕГН **********,***,
да заплати на А.И.И., ЕГН **********,***, сумата от 601, 60 лева /шестстотин и
един лев и шестдесет стотинки/, от която 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки и страдания, настъпили в следствие на причинени на 18.03.2017 г.
в района на МБАЛ-Шумен травматични увреждания; 201, 60 лева /двеста и един лева
и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди, от категорията на претърпяна загуба, настъпили по вина на ответника,
върху собствения на ищеца л.а. „Пежо“, модел „206“, с ДК№ ***, съставляващи
щети по предна лява врата и преден ляв калник на автомобила, ведно с
обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от 18.03.2017 г. до
окончателното й плащане, както и сумата от
520, 00 лв. /петстотин и двадесет лева/, представляваща направените по
делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: