Р Е Ш Е Н И Е

849/20.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На седми ноември две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: М. Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2546 по описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно кумултивно съединени искове с правно основание чл.143, ал.3, вр.ал.1 от СК и чл.149 от СК.

В исковата си молба до съда малолетната И. Т.М. с ЕГН **********, действаща чрез баба си ( по бащина линия) М.М.А. с ЕГН **********, при която е настанена по съдебен ред в производство по чл.28 и сл. от ЗЗДт и двете с адрес гр.Шумен, ул.***, чрез адв. Л.А. от ШАК, със съдебен адрес *** предявява обективно и субективно съединени осъдителни искове срещу баща си Т.М.Ш. с ЕГН ********** с адрес *** и срещу майка си С.Х.Ш. с ЕГН ********** с адрес ***, както следва: искове за издръжка за минало време в размер на по 120 лв. месечно за периода от 13.09.2016г. – 13.08.2017г. или общо в размер на по 1320 лв. по отношение на всеки от ответниците, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението, както и искове за издръжка за бъдеще време по чл.143, ал.1 от СК за осъждане на ответниците да заплащат месечна издръжка на по 150 лв. всеки от тях, платима до десето число на текущия месец, считано от датата на депозиране на исковата молба - 23.08.2017г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението до настъпване на причина водеща до правото на прекратяване или изменение на издръжката.

В исковата молба се посочва, че ответниците са родители на малолетната И. Т.М., родена на ***г. С Решение № ***/22.01.2016г. по гр.д. № ***/2015г. на ШРС, влязло в законна сила на 26.03.2016г. гражданския брак между страните бил прекратен, родителските права над детето били предоставени на майката, като бил определен режим на лични контакти на И. с баща й. Със съдебния акт бащата бил осъден да заплаща издръжка на детето, чрез неговата майка в размер на 120 лв. месечно, платими по банков път до 10-то число на текущия месец. След развода обаче и двамата родители се дезинтересирали от детето, като грижи за нея полагала единствено нейната баба по бащина линия. Бащата не заплащал присъдената издръжка, като никой от ответниците не полагал реални грижи за И.. Детето било настанено в ЦСП при КСУДС на 12.08.2016г. до 12.09.2016г. Майката на детето подписва декларация, че е съгласна детето да бъде настанено при баба му на 22.08.2016г. Това наложило и образуване на производство за настаняване на И. по реда на Закона за закрила на детето при баба й. С Решение № ***/23.12.2016г. по гр.д. № 2978/2016г. на ШРС, влязло в законна сила на 12.01.2017г. детето било настанено по съдебен ред в семейството на М.М.А.. Към момента никой от родителите не заплащал издръжка, както и не подпомагал материално детето. Бабата на детето получавала пенсия в размер на 153 лв., като от януари получавала и детските добавки в размер на 37 лв. Всичко това пораждало правния интерес от водене на настоящото производство. С оглед възрастта на детето и нуждите му, както и с финансовата обезпеченост на родителите се счита, че размерите на присъдените издръжки следва да бъдат уважени. Претендират се и направените разноски в производството.

В срока на писмен отговор е депозиран такъв от бащата Т.М.Ш.. В него се излага, че исковете са допустими. Искът за присъждане на издръжка за минало време се признава за основателен, като този за бъдеще време се оспорва в размера над 130 лв. Сочи, се, че действително ответникът е спрял изплащането на издръжката, тъй като не знаел на кое лице да изпълнява задължението си – дали на майката на детето или на неговата баба. В заключение се отправя предложение за спогодба и се правят доказателствени искания.

В срока на писмен отговор не е депозиран такъв от страна на ответницата.

С доклада по делото съдът е прекратил производството по отношение на иска по чл.149 от СК насочен срещу ответника, поради недопустимост, като определението е влязло в законна сила.

В съдебно заседание бабата на детето се явява лично, заедно с адв. Л.А. от ШАК, като поддържат исковата молба и молят за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответника не се явява лично, за него се явява адв. Р.А. от ШАК, като се отправя предложение за сключване на спогодба по делото.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, се явява лично и категорично заявява несъгласието си с исковете. Твърди, че няма възможност и желание да плаща издръжка и ако зависи от нея би дала детето си за осиновяване, но да не бъде заставяна със съдебно решение да плаща нещо.

По делото е одобрена постигната между ответника и ищцата, чрез процесуалния му представител спогодба, като производството по отношение на него било прекратено и продължило само за ответницата С.Ш..

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че ответниците по делото - Т.М.Ш. и С.Х.Ш. - са родители на малолетната И. Т.М., родена на ***г. Със съдебно решение № *** от 22.01.2016г. по гр.д. № ***/2015г. на ШРС брака между тях бил прекратен, като родителските права над детето били предоставени за упражняване на майката, бил определен режим на лични контакти на бащата с детето, като бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от датата на влизане в сила на решението – 26.03.2016г. Видно от представения по делото социален доклад, по сигнал подаден от съжителката на бащата, социалните служители посетили адреса, на който детето живеело. Там бил намерен само дядото на детето по бащина линия в нетрезво състояние, който твърдял, че детето му било оставено, а той нямал пари да го гледа. Поради категоричния отказ и на двамата родители да се грижат за детето, то било настанено при неговата баба по майчина линия – М. от ноември 2016г. В проведен разговор с майката и бащата и към настоящия момент обстоятелствата са непроменени, налице е пълна незаинтересованост по отношение на детето им. От датата на настаняването до настоящия момент материалните и финансови грижи са върху неговата баба. Бащата е спрял да плаща присъдената на детето издръжка от месец август 2016г., а майката изобщо не дава никакви средства за него. Със съдебно решение № ***/23.12.2016г. по гр.д. № ***/2016г. на ШРС детето било настанено при баба си по бащина линия за срок от две години, считано от влизане на решението в сила – 12.01.2017г. до настъпване на предвидените в закона основания за изменение или прекратяване на настаняването.

По делото не се представиха доказателства за доходите на майката, тъй като същата твърди, че работи без трудов договор и отказва да декларира писмено или устно получаваните от нея средства. Същевременно твърди, че има разходи за обитаваното от нея жилище под наем, но не представя доказателства в тази връзка. Твърди, че има здравословни проблеми към настоящия момент, свързани със психичното ѝ състояние, но не се представят актуални към момента доказателства.

По делото е изслушан социален работник Д.М., която е изготвила социалния доклад и го поддържа.

С оглед изяснената фактическа обстановка, при преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намери от правна страна следното:

По допустимостта на исковете: Бабата на детето, осъществяваща заместващата грижа, макар и да не придобива родителски права и задължения, може да извършва необходимите правни действия за защита на личните права на детето, свързани с неговото здраве и образование, включително и определяне на издръжката му, като най-важна част за него. От това следва и изводът, че бабата може да предяви иск за издръжка, като лице упражняващо заместваща грижа. В този смисъл е Определение № 794 от 22.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 97/2011г. III г.о., където заместващата грижа е била предоставена на бабата и дядото на непълнолетно дете, чиято майка е починала и искът е предявен срещу бащата.

По отношение основателността на исковете: При дела за издръжка съдът следва да изясни въпросът за действителните нужди на търсещият издръжка и материалните възможности на дължащият такава и тогава да определи издръжката, която се дължи. До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно, като пълният размер на издръжката нужна за нуждите на детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се и грижите и издръжката в натура, предоставена непосредствено от родителя, при когото живее детето. На преценка подлежат и потребностите на детето, като се съобразят обикновените условия на живот на деца от същата възраст. В настоящия случай се касае за първоначално определяне на издръжка за малолетното дете и иск за период от преди завеждане на исковата молба пред съда.

По чл.149 от СК: Безспорно е по делото, че ответникът е майка на малолетната И. М., видно от Удостоверение за раждане от ***г. (стр.14 от делото). Безспорно е, че детето е изведено от семейството и е настанено, първоначално в ЦСП при КСУДС Шумен, като дете в риск нуждаещо се от специална закрила още на 18.08.2016г. В последствие е настанено при неговата баба по бащина линия със Заповед № 2705 – ЗДЗД – 5427 от 09.11.2016г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“ –

гр.Шумен, считано от 09.11.2016г., като в последствие е настанено по съдебен ред за срок от две години. На 22.08.2016г. майката подава декларация, че е съгласна детето да се отглежда от баба му по бащина линия. Възможността да се иска издръжка “за минало време” обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. Особеното в настоящия случай е, че има определена издръжка по отношение на детето, но тя е била определена единствено по отношение на бащата, като липсва осъждане и за майката, тъй като тя е осъществявала непосредствените грижи за него и издръжката е била в натура. От 18.08.2016г. обаче детето е било вече в Център за закрила и периода за издръжката за минало време правилно е определен като ищцата с начало 23.08.2016г. и край 23.08.2017г. – датата на входиране на исковата молба в съда. По делото е установено, че в този период единствената грижа за детето, включително и неговата материална издръжка е поета от М.А., чрез която се предявява иска. Представени са доказателства за обстоятелството, че детето е посещавало предучилищна група в детската градина, а към момента е първи клас. Или разходите свързани с нейното развитие се увеличават. Представени са и доказателства за получаваните от нейната баба суми от пенсии и добавки, като в този период е получавала доход от пенсия в размер на 137.17 лв. По отношение на материалното положение на майката не бяха събрани никакви доказателства. Сочат се и здравословни проблеми, като не са представени отново доказателства касателно процесния период. Предвид гореизложеното съдът намира, че майката следва да бъде осъдена за заплати издръжка за минал период в размер на по 120 лв. месечно или общо в размер на 1320 лв. Така определената издръжка в размер на 120 лв. ще се дължи от 23.08.2016 г. до датата на подаване на исковата молба 23.08.2017г., като на основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта, досежно издръжката. Поради изложеното искът по чл.149 от ГПК се явява основателен и доказан в пълния си размер.

По иска с правно основание чл.143, ал.3 от СК, във връзка с ал.1 от СК, съдът намери следното: Изложените по-горе правни съображения и доводи до голяма степен касаят и този иск, доколкото фактическата обстановка и към двата искови периода е сходна и не е налице съществена промяна в обстоятелствата. Майката следва да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на минимума в закона или 120 лв., като до пълния предявен размер от 150 лв., съдът намира за неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Така определената издръжка в размер на 120 лв. ще се дължи от датата на завеждане на исковата молба – 23.08.2017г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, като е платима до 10-то число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, като следва да се допусне и предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 от ГПК. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната утвърдена с Постановление на Министерския съвет.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ШРС държавна такса върху определения размер на издръжката по иска с правно основание чл.149 от СК в размер на 52.80 лв. и по иска по чл.143 от СК в размер на 172.80 лв..

На основание чл.38, ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.21 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и съобразно заявеното искане от пълномощника на ищцата и изходът на делото, ответницата, следва да бъде осъдена да заплати в полза на адвокат Л.Пл.В. - П. сума в размер на 400 лв., представляваща разноски за порцесуално представителство по иска по чл.149 от СК и сумата от 320 лв., представляваща процесуално представителство по иска по чл.143, ал.3, във вр.ал.1 от СК, съразмерно с уважената част на иска.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК С.Х.Ш. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на малолетното си дете И. Т.М. с ЕГН **********, чрез М.М.А. с ЕГН ********** - лице оказващо заместваща грижа по чл.137 от СК, при което детето е настанено по съдебен ред с решение по гр.д. № ***/2016г. на ШРС издръжка в общ размер на 1320 лв. (хиляда триста и двадесет лева), представляваща ежемесечна издръжка от по 120 лв., считано от 23.08.2016г. до 23.08.2017г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 23.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, платима по банкова сметка ***: ***, находяща се в „Банка ДСК“ ЕАД.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.3 вр. с ал.1 от СК С.Х.Ш. с ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете И. Т.М. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева), чрез М.М.А. с ЕГН ********** - лице оказващо заместваща грижа по чл.137 от СК, при което детето е настанено по съдебен ред с решение по гр.д. № ***/2016г. на ШРС, платима до 10 – то число на текущия месец по банкова сметка ***: ***, находяща се в „Банка ДСК“ ЕАД , считано от 23.08.017г. – датата на завеждане на исковата молба в съда до настъпване на причини, водещи до изменяване или прекратяване на така присъдения размер на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на вземането до окончателното ѝ изплащане, като отхвърля иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 150 лв., като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението досежно издръжките.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК С.Х.Ш. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд разноски по делото, представляващи държавна такса по исковете, общо в размер на 225.60 лв. (двеста двадесет и пет лева и шестдесет стотинки), както и сумата от 5 лв. ( пет) лева при евентуално издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Х.Ш. с ЕГН ********** да заплати на адвокат Л.Пл.В. – П. от ШАК с адрес гр.Шумен, ул.***, кантора 25, сумата общо от 720 лв. (седемстотин и двадесет лева), представляваща процесуално представителство по делото, оказано на М.М.А. с ЕГН ********** на основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от 21.11.2017г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: