Р Е Ш Е Н И Е
975/22.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На шести декември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2577 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от С.Н.А., с ЕГН**********,***, настоящ адрес:***, съдебен адрес:***,
чрез адв. Р. М. от ШАК срещу Е.Х.А., с ЕГН**********,***.
Ищцата С.Н.А. твърди, че с ответника – Е.Х.А.
сключили граждански брак на 14.04.2001 год. От брака си имали родено едно дете
– Е. Е. Х., с ЕГН**********, родено на *** год.. В исковата молба твърди, че в
началото на брака им отношенията им се развивали нормално. Поради настъпилата
финансова криза ответникът преди около 3-4 години заминал на работа в Белгия.
Впоследствие ищцата също заминала на работа в Германия, като оставили детето на
грижите на неговите баба и дядо по майчина линия. И двамата родители изпращали
необходимите финансови средства за отглежда и издръжка на детето. Твърди, че поради настъпилата фактическа
раздяла, която е продължила повече от четири години, въпреки че не е имало скандали помежду им,
отношенията им се променили, двамата се отчуждили един от друг и не поддържат
чести контакти помежду си. В исковата молба изразява готовност при предоставяне
на родителските права над детето Е. на нея да се завърне в Република България,
за да може да се грижи за детето.
Моли съда да постанови решение, по силата на
което: да прекрати гражданския брак между тях без да изследва въпроса за
вината; да предостави упражняването на родителските права върху непълнолетното
дете Е. Е. Х. на нея, да бъде определен режим на лични контакти между детето и
бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя с приспиване и 20 дни през лятната ваканция, когато майката
не в платен годишен отпуск, както и половината от Коледните новогодишни празници и от Великденските
празници, да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка на детето Е. в
размер на 115 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до
настъпване на законни причини, водещи до изменение или прекратяване на правото
на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж
05-то число на месеца, за който се отнася. По отношение на семейното жилище,
намиращо се в гр.Шумен, ул.”***” №6 излага, че същото е собственост на
родителите на ответника, поради което моли ползването да бъде предоставено на
ответника, като заявява, че същото е
напуснато от нея и детето. По отношение
на фамилното име заявява, че желае след прекратяване на брака да възстанови
предбрачното си фамилно име М..
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
упълномощен представител - адв.Р. М. от ШАК, като поддържат изцяло предявения
иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок по чл.131 от ГПК от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично и не изпраща представител.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата
С.Н.А. и ответника – Е.Х.А. сключили граждански брак на 14.04.2001 год. От
брака си имали родено едно дете – Е. Е. Х., с ЕГН**********, родено на ***
год.. В началото на брака им отношенията им се развивали нормално. Поради
настъпилата финансова криза ответникът преди около 3-4 години заминал на работа
в Белгия. Впоследствие ищцата също заминала на работа в Германия, като оставили
детето на грижите на неговите баба и дядо по майчина линия. И двамата родители
изпращали необходимите финансови средства за отглежда и издръжка на
детето. Поради настъпилата фактическа
раздяла, която е продължила повече от четири години, въпреки че не е имало скандали помежду им,
отношенията им се променили, двамата се отчуждили един от друг и не поддържат
чести контакти помежду си. Последното семейно жилище, в което са живели
съпрузите преди фактическата им раздяла се намирало в гр.Шумен, ул.”***” №6.
Същото било собственост на родителите на ответника, като ищцата го е напуснала
и не изразява претенции за неговото ползване. При сключване на гражданския брак
ищцата е приела фамилното име на своя съпруг - А..
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите
М. С. И.и Н. М. А., от изслушването на детето Е. Е. Х. на основание
разпоредбата на чл.15 от ЗЗД и от следните писмени доказателства: Пълномощно, Служебна бележка, Удостоверение за
раждане, Удостоверение за сключен граждански брак, Вносна бележка за заплатена
държавна такса от 25.08.2017 год., както и от изготвения Социален доклад от
ДСП, ОЗД Шумен.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към
настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила
повече от четири години. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелите
М. С. И.и Н. М. А., които заявяват, че ищцата и ответника не живеят заедно от
много години, че двамата поддържат контакти единствено по отношение на детето,
както и че никой от
съпрузите няма желание брака да бъде заздравен. От изложеното може да се
направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки в
предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и
разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и
същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и
закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването
на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални условия за
семеен живот и за отглеждане и възпитание на детето. Обстоятелството, че съпрузите
са във фактическа раздяла от около четири години говори за тотално разпадане на
връзките между тях – духовни, физически и имуществени, поради което и никой от
тях не желае продължаване на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно
и не може да бъде преодоляно, поради
което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Настъпилата
между съпрузите фактическа раздяла е продължила дълъг период от време – около 4
години, а според константната практика на ВКС такава продължителна раздяла се
счита за важно обстоятелство, налагащо прекратяване на сключения брак. Поради изложеното
съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните и следва
да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49,
ал.1 от СК.
Доколкото никой от страните по делото не е поискал
съдът да се произнесе по въпроса за вината, то на основание разпоредбата на
чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав
намира, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и
са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК същият да
бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
Предвид обстоятелството, че роденото от брака на
съпрузите дете е на 16 години, т.е. не е навършило пълнолетие, съдът намира, че
с решението си следва да се произнесе по въпросите относно упражняването на
родителските права, личните контакти, местоживеенето на детето и неговата
издръжка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че претенция за
присъждане на родителските права върху детето е направена от страна на ищцата
още в исковата молба. От друга страна в съдебно заседание ответникът не се
явява и не изразява становище по този въпрос. В този смисъл съдът като съобрази
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства относно възпитателските
качества на майката, условията на живот и възможностите за помощ от трети лица,
счита за справедливо родителските права върху детето Е. да бъдат предоставени
на майката С.Н.А., да бъде определено местоживеене на детето при нея, а на
бащата да бъде определен подходящ режим на лични контакти с детето.
По отношение местоживеенето на детето съдът
намира, че същото следва да бъде определено на адреса на неговата майка в
Република България, а именно: гр.Шумен,
ул.“***“ №13, вх.3, ет.4, ап.23.
При преценка на режима на лични контакти съдът
съобрази обстоятелството, че майката с исковата молба е поискала режим на лични
контакти на детето с неговия баща всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване, 20 дни
през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и
половината от коледните, новогодишните и великденските празници. Съдът, като
съобрази материалите по делото и събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства, намира, че доколкото не са налице данни за поведение на
бащата, което да застрашава детето или други причини, налагащи по-ограничен режим
на лични контакти на детето с бащата, намира, че следва да бъде определен
обичайния за дете на тази възраст режим на лични контакти, който напълно
съвпада и с предложения от ищцовата страна в исковата молба. Съобразявайки
гореизложените обстоятелства, съдът намира, че е подходящо личните контакти
между бащата и детето да бъдат осъществявани всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване, 20
дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и
половината от коледните, новогодишните и великденските празници.
При преценка на въпросите относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични контакти, съдът
съобрази възпитателските качества на всеки един от родителите, полаганите до
момента грижи и отношението на всеки един от тях към детето, изразеното желание
от страна единствено на майката да отглежда и възпитава детето, желанието на
детето за в бъдеще да живее при своята майка, привързаността на детето към
неговата майка, пола на детето, неговата възраст, както и материалните
възможности на майката и липсата на доказателства за тези на бащата.
По отношение искането на ищцата за определяне на
месечна издръжка, която следва да бъде заплащана на детето Е., съдът съобрази
материалното състояние на родителите, родителските грижи, които ще бъдат
осъществявани от майката, възрастта на детето, обичайно необходимото за дете на
същата възраст, нуждата от средства за
храна, облекло, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и
средствата, необходими за неговото ежедневие. От материалите по делото и
по-специално от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
се установява, че майката до настоящия момент е работила извън границите на
Република България, като е получава добри доходи и разчита на финансовата
подкрепа на своите близки. По делото липсват данни за финансовото състояние на
ответника, но доколкото същия е в трудоспособна възраст и с оглед данните, че
същият също реализира трудова дейност извън границите на Република България,
както и с оглед липсата на данни за влошено здравословно състояние, се налага
извода, че същият е в състояние да реализира доходи, в размер над минималната
работна заплата, установена за страната. Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата
на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от
Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с
оглед на описаните нужди на детето от издръжка и очертаното фактическо
материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за непълнолетното
дете Е. следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 220 лева,
въпреки че посочената сума е по-малка от минималната работна заплата за
страната и от минималния средностатистически доход, необходим за издръжката на
един член на семейство. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума
следва да се разпредели между родителите съобразно с възможностите им, като се
вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето от страна на майката и получаваните от нея месечни помощи за дете.
Имайки в предвид изложеното относно доходите на ответника, липсата на други
задължения и доказани разходи от негова страна, съдът намира, че същият следва
да участва в издръжката със сумата от 115 лева, който размер е съобразен с
възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка. Останалата
част от издръжката в размер на 105 лева следва да се поеме от майката,
която ще продължи да полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне
размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК,
съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС №22 от 26.01.2017
год. от 01.01.2017 год. е определен размер на минималната месечна работна
заплата за страната в размер на 460 лева.
Така определеният размер на издръжката е дължим
считано от датата на подаване на настоящата исковата молба – 25.08.2017 год.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число
от месеца, за който се отнася. Така определеният размер на дължимата от
ответника издръжка съвпада и с поискания от ищцата размер в исковата молба.
По отношение задължението на съда, служебно да се
произнесе относно ползването на семейното жилище, съгласно разпоредбата на
чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: Видно от материалите по делото
семейното жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №6 е собственост на
родителите на ответника. Ищцата, заедно с детето го е напуснала и в исковата
молба изрично заявява, че няма претенциите относно неговото ползване. Поради
изложеното съдът намира, че семейното жилище, доколкото липсва искане за
неговото ползване от страна на ищцата, следва да бъде предоставено за ползване
на ответника, който и понастоящем живее в него.
Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази
обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното
име А., а в настоящото производство прави искане да възстанови предбрачното си
фамилно име М.. При преценка на този въпрос съдът взе в предвид разпоредбата на
чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване на фамилното име или
неговото запазване е предоставено единствено на волята на съпруга, променил
фамилното си име при сключване на брака. За запазване носенето на брачното фамилното име или неговата промяна не е
необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от
негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото е налице изявление
от страна на ищцата, че желае след развода да възстанови предбрачното си
фамилно име М., то настоящия състав намира, че искането в тази насока следва да
бъде уважено.
Доколкото в исковата молба ищцата не изразява
претенции за изплащане на издръжка от страна на ответника, съдът намира, че не
следва да се произнася по този въпрос.
С оглед задължението на съда с решението си да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид липсата
на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, но
доколкото и двамата са в трудоспособна възраст, съдът намира, че окончателния
размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В
същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при
завеждането на делото ищцата е внесла сумата от 25 лева, то ответникът следва
да бъде осъден да заплати разликата до пълния определен от съда размер на държавната
такса.
В същото време ответникът следва да заплати
държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 165.60 лева.
Доколкото страните не претендират разноски и с
оглед изхода на делото такива не им се
дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.Н.А., с ЕГН**********,***,
настоящ адрес:***, съдебен адрес:***, чрез адв. Р. М. от ШАК и Е.Х.А., с ЕГН**********,***,
сключен с Акт за граждански брак №75/14.04.2001 год., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, без да изследва въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските
права върху детето Е. Е. Х., с ЕГН********** на майката С.Н.А., с ЕГН**********,
като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на
бащата Е.Х.А., с ЕГН********** с детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване, 20 дни през
лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и
половината от коледните, новогодишните и великденските празници.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Е. Е. Х., с ЕГН********** при
неговата майка С.Н.А., с ЕГН********** на адрес: ***.
ОСЪЖДА Е.Х.А., с ЕГН********** да заплаща месечна
издръжка на непълнолетното си дете Е. Е. Х., с ЕГН**********, действащо със
знанието и съгласието на неговата майка и законен представител С.Н.А., с ЕГН**********
в размер на 115 /сто и петнадесет/ лева, считано от датата на предявяване на
иска – 25.08.2017 год. до настъпване на законни причини, изменящи или
прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, платима до пето число на месеца, за който се отнася.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Шумен, ул.“***“ №6 на ответника
Е.Х.А., с ЕГН**********, като констатира, че ищцата, заедно с детето са го напуснали.
След прекратяване на брака С.Н.А., с ЕГН**********
възстановява предбрачното си фамилно име М..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер
на 50 лева /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Е.Х.А., с ЕГН********** да заплати сумата от 25 лева
/двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса по делото до пълния
определен от съда размер, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Е.Х.А., с ЕГН********** да заплати по сметка на
ШРС сумата от 165.60 лева /сто шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща държавна такса върху присъдената с решението издръжка, както и 5
лева /пет лева/.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението
само в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: