Р Е
Ш Е Н
И Е
858/21.11.2017г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесети ноември
2017 година
в открито
заседание в следния състав:
Секретар : Н. Йорданова
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2656/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. ***№ 15, ет. 7, срещу М.Д.К., ЕГН : **********, с адрес ***, с
посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 742,05 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу
ответника за сумата от 742,05 лева, представляваща 430,24 лева главница –
неплатени вноски по договор за потребителски кредит, 40,46 лева договорна
лихва, за периода 07.07.2014г. – 01.11.2014г. и
126,44 лева лихва за забава, за периода 07.07.2014г.
– 30.05.2017г., 144,91 лева такси за периода 07.07.2014г.
– 01.11.2014г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по
реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист. Срещу издадената заповед по ГД № 1715/2017г., ответника възразил. Поради
изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на
описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в
производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, ищецът, чрез представител, в писмена молба поддържа
заявеното в исковата молба, а ответникът лично, заявява, че признава дължимоста
на претендираните суми, но иска разсрочване
изпълнението на решението за срок от поне 10 месеца.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
С договор от 24.04.2014г., цедент на ищеца/“***“ ООД/, отпуснал заем на ответника, в
размер на 600 лева. Уговорената сума следвало да се връща седмично, по 34,88
лева, като крайният срок за изпълнение бил 01.11.2014г., а ответникът спрял
плащанията на 06.07.2014г.. С договор от 21.03.2016г. на ищеца били прехвърлени
вземанията по договора за заем. Той, със заявление от 21.06.2017г., по реда на
чл. 410 ГПК, претендирал исковата сума, а ответникът възразил срещу издадената
заповед за изпълнение. Уведомление за цесията от цедента
до ответника е приложено към исковата молба и получено от последния.
Така установената фактическа обстановка,
доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените искове, е
необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника (валиден договор), задължение
произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и в какъв размер; предоставянето
на заетата сума; забава на ответника и началната и дата, от която се начислява
лихва за забава и нейния размер; съобщаване на цесията на длъжника от
първоначалния кредитор.
Посочените, са налице, в настоящият
случай – няма спор по валидността на прехвърлянето на вземането, нито че то
съществува, в първоначалния си вид. Не са заявени правоизключващи или
правопогасяващи възражения от ответника, напротив признава се дължимоста на
цялата претендирана сума – главница, лихви, разноски.
С оглед декларираното в открито
заседание имотно състояние на ответника и размера на месечния му доход,
искането му за разсрочване изпълнението на настоящото решение е основателно и
следва да се уважи, като се постанови общата дължима сума – 742,05 лева – главница,
лихви и такси и 350 лева разноски в настоящото и по ЧГД № 1715/2017г., да се
заплати на ищеца на 10 равни месечни вноски в размер на 109,21 лева.
Както се посочи съобразно изхода на
спора ищецът дължи разноски на ищеца в размер на 350 лева, в настоящото и по
ЧГД № 2656/2017г., представляващи 200 лева държавни такси и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : *** със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул. ***№ 15, ет. 7, срещу М.Д.К.,
ЕГН : **********, с адрес ***, съществува вземане за сумата от 742,05 лева, представляваща 430,24 лева
главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит, 40,46 лева
договорна лихва, за периода 07.07.2014г. –
01.11.2014г. и 126,44 лева лихва за забава, за периода 07.07.2014г.
– 30.05.2017г., 144,91 лева такси за периода 07.07.2014г.
– 01.11.2014г. и законна лихва върху главницата, считано от 21.06.2017г., до
окончателното плащане
ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН : **********,
с адрес *** да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : ***
със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. ***№ 15, ет. 7,
сумата от 350 лева разноски в
настоящото производство и по ЧГД № 1715/2017г., по описа на ШРС.
РАЗСРОЧВА изпълнението на
настоящото решение, за срок от 10 месеца, като М.Д.К., ЕГН : **********, с
адрес *** заплаща на “***” ЕАД, ЕИК : ***
със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. ***№ 15, ет. 7, всеки
месец, до 30-то число, сумата от 109,21
лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: