Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

858/21.11.2017г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесети ноември 2017 година

в открито заседание в следния състав:  

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Йорданова  

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2656/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.  

Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. ***№ 15, ет. 7, срещу М.Д.К., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 742,05 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 742,05 лева, представляваща 430,24 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит, 40,46 лева договорна лихва, за периода 07.07.2014г. – 01.11.2014г. и 126,44 лева лихва за забава, за периода 07.07.2014г. – 30.05.2017г., 144,91 лева такси за периода 07.07.2014г. – 01.11.2014г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ГД № 1715/2017г., ответника възразил. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищецът, чрез представител, в писмена молба поддържа заявеното в исковата молба, а ответникът лично, заявява, че признава дължимоста на претендираните суми, но иска разсрочване изпълнението на решението за срок от поне 10 месеца.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

С договор от 24.04.2014г., цедент на ищеца/“***“ ООД/, отпуснал заем на ответника, в размер на 600 лева. Уговорената сума следвало да се връща седмично, по 34,88 лева, като крайният срок за изпълнение бил 01.11.2014г., а ответникът спрял плащанията на 06.07.2014г.. С договор от 21.03.2016г. на ищеца били прехвърлени вземанията по договора за заем. Той, със заявление от 21.06.2017г., по реда на чл. 410 ГПК, претендирал исковата сума, а ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение. Уведомление за цесията от цедента до ответника е приложено към исковата молба и получено от последния.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и в какъв размер; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейния размер; съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор.

Посочените, са налице, в настоящият случай – няма спор по валидността на прехвърлянето на вземането, нито че то съществува, в първоначалния си вид. Не са заявени правоизключващи или правопогасяващи възражения от ответника, напротив признава се дължимоста на цялата претендирана сума – главница, лихви, разноски.

С оглед декларираното в открито заседание имотно състояние на ответника и размера на месечния му доход, искането му за разсрочване изпълнението на настоящото решение е основателно и следва да се уважи, като се постанови общата дължима сума – 742,05 лева – главница, лихви и такси и 350 лева разноски в настоящото и по ЧГД № 1715/2017г., да се заплати на ищеца на 10 равни месечни вноски в размер на 109,21 лева.    

Както се посочи съобразно изхода на спора ищецът дължи разноски на ищеца в размер на 350 лева, в настоящото и по ЧГД № 2656/2017г., представляващи 200 лева държавни такси и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.  

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. ***№ 15, ет. 7, срещу М.Д.К., ЕГН : **********, с адрес ***, съществува вземане за сумата от 742,05 лева, представляваща 430,24 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит, 40,46 лева договорна лихва, за периода 07.07.2014г. – 01.11.2014г. и 126,44 лева лихва за забава, за периода 07.07.2014г. – 30.05.2017г., 144,91 лева такси за периода 07.07.2014г. – 01.11.2014г. и законна лихва върху главницата, считано от 21.06.2017г., до окончателното плащане

 

ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН : **********, с адрес *** да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. ***№ 15, ет. 7, сумата от 350 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 1715/2017г., по описа на ШРС.

 

РАЗСРОЧВА изпълнението на настоящото решение, за срок от 10 месеца, като М.Д.К., ЕГН : **********, с адрес *** заплаща на “***” ЕАД, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. ***№ 15, ет. 7, всеки месец, до 30-то число, сумата от 109,21 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: