Р Е Ш Е Н И Е

764/19.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2657 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от В.М.В., ЕГН********** и Р.Д.П. – В., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Молителката Р.Д.П. – В. в съдебно заседание се явява лично, като поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

Молителят В.М.В. в съдебно заседание също се явява лично, като поддържа молбата си за прекратяване на брака и изложеното споразумение.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите В.М.В. и Р.Д.П. – В. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 22.05.1999 год. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак №116/22.05.1999 год. От брака си имали родени две деца – М. В. М., с ЕГН**********, родена на *** год. и А. В.В., с ЕГН**********, роден на *** год.. Двамата живеели в семейно жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №10, ет.3, ап.6, собственост на родителите на съпруга. Последното било напуснато от молителката, като в исковата молба страните заявяват, че са постигнали съгласие същото за в бъдеще да се ползва от молителя. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си. Страните заявяват, че нямат придобити по време на брака недвижими имоти, движими вещи и парични влогове. Молителката след прекратяване на брака възстановява предбрачното си фамилно име П.. Страните заявяват, че след прекратяване на брака няма да имат претенции за заплащане на издръжка помежду си. Разноските по делото се поемат от двамата молители поравно.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за раждане от *** год., Удостоверение за раждане от *** год., Удостоверение за сключен граждански брак от 22.05.1999 год., Документ за заплатена държавна такса от 05.09.2017 год..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно местоживеенето на децата, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, ведно с направените в съдебно заседание уточнения, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на В.М.В. и Р.Д.П. – В. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на доказателства относно доходите на съпрузите, тяхното здравословно състояние, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителят е заплатил държавна такса в размер на 25 лева, поради което молителката следва да бъде осъдена да заплати разликата от 15 лева до пълния дължим размер. В тази връзка при преценка на въпроса за разноските съдът съобрази постигнатото между молителите споразумение в този смисъл, а именно разноските по делото да бъдат поети от двамата молители поравно.

Съдът при преценка на депозираната молба и материалите по делото установи, че след предявяване на иска и провеждане на съдебното заседание, но преди постановяване на съдебното решение по делото детето М. В. М., с ЕГН**********, родена на *** год. е навършило пълнолетие, поради което за съда не съществува възможност и задължение да се произнася по отношение на упражняването на родителските права над него, както и въпроса за издръжката, местоживеенето и личните контакти.

Молителката Р.Д.П. – В. дължи държавна такса и върху присъдения размер на издръжката по отношение на детето А.в размер на 82.80 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между В.М.В., ЕГН********** и Р.Д.П. – В., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***, сключен с Акт за граждански брак №116/22.05.1999 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между В.М.В. и Р.Д.П. – В. споразумение в следния смисъл:

І. Местоживеенето на роденото от брака дете – А. В.В., с ЕГН********** за в бъдеще ще бъде при бащата - В.М.В., ЕГН**********, на адрес: ***.

ІІ. Родителските права върху роденото от брака дете - А. В.В., с ЕГН********** се предоставят на бащата В.М.В., ЕГН**********, като майката Р.Д.П. – В., с ЕГН********** ще има право на лични контакти с детето всяка втора събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с приспиване и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

ІІІ. Майката Р.Д.П. – В., с ЕГН********** ще заплаща месечна издръжка на малолетното си дете А. В.В., с ЕГН**********, чрез неговия баща и законен представител В.М.В., ЕГН********** в размер на 115 /сто и петнадесет/ лева месечно, платими до 30-то число на месеца, за който се отнасят, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2017 год. до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ІV. Семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №10, ет.3, ап.6 се предоставя за ползване на молителя В.М.В., ЕГН**********, като съдът констатира, че молителката го е напуснала.

V. След прекратяване на брака молителката Р.Д.П. – В., с ЕГН********** възстановява предбрачното си фамилно име П..

VІ. По време на брака страните не са придобили недвижими имоти, движими вещи и парични влогове в режим на СИО, поради което нямат претенции един прямо друг.

VII. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

VІІІ.Разноските по делото се поемат от двамата молители поравно.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА Р.Д.П. – В., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 97.80 лева /деветдесет и седем лева и осемдесет стотинки/, представляваща доплащане на държавна такса по делото и държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: