Р Е
Ш Е Н
И Е
880/29.11.2017г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и седми
ноември 2017 година
в открито
заседание в следния състав:
Секретар : Н. Йорданова
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2690/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени евентуално съединени искове, с
правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо, второ и трето, чл. 26, ал.
2, предложение второ, трето, четвърто и пето, чл. 29, ал. 1 от ЗЗД и чл. 349,
ал. 2 КЗ.
Искова молба, от пълномощник на ЗАД „***“,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “***” № 1 срещу
С.С.С., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 26, ал.
1, предложение първо, второ и трето, чл. 26, ал. 2, предложение второ, трето,
четвърто и пето, чл. 29, ал. 1 от ЗЗД и чл. 349, ал. 2 КЗ.
Ищецът сочи, че сключен между страните
застрахователен договор от 16.11.2016г., обективиран в полица №
BG/30/116002942694 бил недействителен – нищожен поради липса на съгласие,
противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави,
привидност и липса на основание, липса на застрахователен интерес и унищожаем
поради измама. Иска нищожността да се обяви или договора унищожи и да се
присъдят разноски.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, ищецът, чрез представител, поддържат заявеното в исковата
молба, в писмена такава, а ответникът не се явява и не изпраща представител.
Така предявените искове са допустими,
разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Твърдяната за нищожна сделка била
сключена на 16.11.2016г. между застрахователен брокер на ищеца и ответника,
който еднократно заплатил застрахователна премия със завишения. Освен ответника
като застрахован/собственик, като обичаен водач или държател на МПС, било
посочено лице с имена G. S. и адрес
вероятно в Румъния, както твърди ищеца. Полицата е подписана от страните и има
изискуемото от чл. 345 от КЗ съдържание. Представените от ищеца писмени
доказателства сочат, че ответникът за период от три години е сключил с ищеца
над шестдесет застрахователни договора. На всички от произволно избраните,
представени по делото, четири и процесния, подписите положени в графа
„застрахован“ се различават.
Не са посочени и събрани доказателства за твърдените от ищеца факти, че ответникът не е собственик на автомобила посочен в спорната полица, тя, не е подписана от него или е подписана от него, като пълномощник на трето лице, без да разполага с представителна власт. От различните подписи на представените полици, не следва, че именно процесната не е подписана от ответника.
Така приетото за установено доведе до
следните изводи :
По отделните заявени основания и реда
посочен от ищеца :
-
Липса
на съгласие – изложеното от ищеца за този порок на сделките съвпада с
преобладаващото в теорията и практиката, за него, до приемане на ТР № 5/12.12.2016г.
на ОСГТК ВКС, с т. 2 от което е прието, че сделките сключени от пълномощник без
представителна власт не са нищожни. Така, даже и да бе доказано ищцовото
твърдение, че полицата е подписана от ищеца като представител на трето лице без
да има представителна власт, което както се посочи не се установи, това
основание не би било налично. Аналогично е положението и ако полицата не е
подписана от ответника. Тогава е мислимо друго основание за нищожност но не и
липса на съгласие. То предполага съзнавана липса на съгласие, което да е
налично именно у страната по сделката.
-
Противоречие
на закона – Независимо от указанията по доказателствената тежест в
производството, ищецът, не е посочил конкретна правна норма, на която договора
между страните противоречи. Обективното право, не съдържа разпоредби,
забраняващи управление, държане или друго някакво използване на МПС регистрирано
в Република България, извън територията и, още по малко от лице посочено в
договора като обичаен ползвател/водач. Възможността ищецът хипотетично, при
застрахователно събитие, да заплати застрахователно обезщетение, по високо от
плащаното в България, поради особености на законодателството на страната в
която е настъпило, както и възможността ползвателя на автомобила да заплаща по
ниска цена за един и същ риск в различни страни, е без значение за съществуване
на заявеното основание.
-
Заобикаляне
на закона – при това основание, предвид съжденията на ищеца, следва да се
отбележи, че от значение е заобикаляне на Българския закон. Няма никакво
отношение към действителността на сделката възможността на гражданите на
отделни страни да се възползват от различните икономически условия в тях, както
в случая да се ползва автомобил регистриран в различна от тази на пребиваването
страна, поради по ниска цена на риска от реализиране на гражданската
отговорност, при управлението му.
-
Накърняване
на добрите нрави - този порок се схваща най-често като нарушение на неписан
правен принцип, а при възмездните сделки, по конкретно на този за
еквивалентност на престациите. Практиката въвежда обаче изискването те да са
такива, или една от тях, че по същество да липсва престация. Случаят не е
такъв. Страните са договорили конкретна цена, която макар и в пъти по висока от
пазарната/завишение на застрахователната премия 300%/, не може да се определи, нито
като липсваща престация, нито като злоупотреба с право. Иначе казано
определянето цената на сделката е променлива ограничена от принципа за свобода
на договаряне и еквивалентност на престациите, но при оценка твърдяното им
нарушаване, водещ е първия, не само заради преобладаващия субективен елемент
във втория. Определянето на конкретна цена по сделка може да зависи както от
особености на предмета, особености на страните, така и от особени отношения
между тях. Именно те могат да са мотив за определяне цената на една вещ, за
конкретен контрагент, в пъти по-ниска или в случая по-висока от пазарната, в
същия момент, което не е противно на добрите нрави. В релевантния за преценка
момент – сключване на договора, ищецът е знаел, видно от съдържанието на
полицата, че автомобилът ще се ползва извън страната и съвсем съзнателно поради
това е увеличил цената на „риска“, тоест, той му е платен.
-
Привиден
договор – теорията и практиката приемат че привидни са договорите, при които
страните нямат воля да бъдат обвързани така както постановява договора. В
случая се твърди относителна симулация /страните са искали да бъдат обвързани
по друг начин/, а именно процесния договор за застраховка, не прикрива друг
договор, а ответникът не е действителната страна по договора. Така твърдяната
персонална симулация предполага прикрито съглашение между ищеца и
действителната страна, като основния аргумент е множество договори с явната
страна – ответника. Последния факт не е установен в процеса, още по малко
процесния договор сключен ли е с ответника. Така, твърдението на това основание
или предполага неяснота за правната фигура или сочи на поведение каквото се
твърди у ответника – недобросъвестност, злоупотреба с права, което разбира се
не препятства възможност за позоваване на нищожност, но то не е достатъчно за
прогласяването и, без доказателства за твърдяното основание.
-
Липса
на основание – наличието на тази нищожност, при сделките предполага на първо
място каузална такава, каквато е процесната /срещу едно благо се получава
друго/ и на второ място оборване от ищеца на презумпцията от ал. 2 на чл. 26
ЗЗД, изр. второ. И предполагаемото и соченото от съдържанието на договора
основание е срещу заплащане на застрахователна премия да се получи покритие на
риска от реализиране гражданската отговорност на ответника при ползване от него
или трети лица определена вещ. Липсата на основание при разглежданата се
обосновава с това, че ответникът не бил собственик на МПС и злоупотреба с
право. Както и по горе се посочи първия факт, не е доказан и е трудно да бъде
приет за такъв даже и предвид чл. 176, ал. 3 ГПК, с оглед останалите
доказателства по делото, а извод за злоупотреба с права от страна на ответника,
пак предвид тях, е възможен само като едностранчив.
-
Липса
на застрахователен интерес – легалното определение на застрахователния интерес
е в ал. 1 на чл. 349 КЗ. Според него и практиката, наличието му се свързва, при
имущественото застраховане, с действително съществуващо вещно право над обект,
от който могат да произтекат вреди, за да е възможен застрахователен риск.
Несъществуването на това основание произтича също от недоказването на твърдения
от ищеца факт, че ответникът не е собственик на МПС.
-
Унищожаемост
поради измама – Основателност на този конститутивен иск предполага установяване
от ищеца, че при сключване на договора ответникът умишлено го е въвел в
заблуждение въобще да го сключи, или по отношение на съществени негови
елементи. Застраховането е правно регламентирана дейност, която ищецът извършва
по занятие, чрез професионалисти/брокери, агенти/, и при вземане на решение да
встъпи или не в договорни отношения с определено лице, може да го основе на
информация, както от бази данни, до които има достъп, така и на изискваните от
тях документи, като субективните възможности на кандидатите да сключат
застрахователен договор, да влияят върху посочените лица, са сведени до
минимум. Няма никакви данни по делото от които би могъл да се извлече извод за въвеждане
ищеца в заблуждение, както по отношение сключването му въобще, така и за
съществените му елементи.
Изложеното по заявените основания сочи
неоснователност на предявените искове и налага отхвърлянето им.
При така посочения изход на спора, разноски
между страните не се присъждат, поради неизвършване на такива от ответника.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „***“, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “***” № 1 срещу С.С.С.,
ЕГН : **********, с адрес ***, с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо, второ и трето, чл. 26, ал. 2, предложение второ, трето, четвърто и пето,
чл. 29, ал. 1 от ЗЗД и чл. 349, ал. 2 КЗ, за обявяване недействителност и
унищожаване на застрахователен договор от 16.11.2016г., обективиран в полица №
BG/30/116002942694 на ищеца, поради липса на съгласие, противоречие със закона,
заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, привидност и липса на
основание, липса на застрахователен интерес и унищожаем поради измама, като
неоснователни.
Разноски между страните не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: