Р Е
Ш Е Н
И Е
947/18.12.2017г.
Шуменският районен съд,
в публичното заседание, на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Людмила Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 2722 по описа за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът- Х.Д.Н., ЕГН **********,***, излага, че е била в трудови правоотношения с
ответника- Целодневна
детска градина /ЦДГ/ „К.”, чрез директора
й Д.Г.Д.., със
седалище и адрес на управление на дейносттa: гр. Шумен, ж.к. „Д.“, ул. „С.“ №12А, като изпълнявала длъжността „Завеждащ административна
служба“. Поради навършване на пенсионна възраст, ищцата била подала молба пред
работодателя си за прекратяване на трудовото правоотношение. Със Заповед
№505/30.08.2016 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено по
взаимно съгласие, като със същата заповед ответникът и признал правото да
получи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, в размер на две брутни работни
заплати. Соченото обезщетение й било изплатено. Ищцата счита, че работодателят
й неправилно е изчислил размера на полагащото ѝ се обезщетение по чл.222,
ал.3 от КТ, тъй както не бил съобразил действащия в сферата на образование
колективен трудов договор /КТД/, според който дължимото обезщетение се
равнявало на осем брутни трудови възнаграждения. Ищцата твърди, че имала повече
от десет години трудов/осигурителен стаж, като е работила в сферата на
образованието при един и същ работодател. Същата била член на организация,
страна по КТД, включително и по действащия общински КТД, като последният също
предвиждал право на работниците и служителите, които са работили при същия
работодател повече от десет години, на обезщетение по чл.222, ал.3, в размер на
осем брутни заплати. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по
силата на което да
бъде осъден ответникът да ѝ заплати сумата от 3 646, 26
лева, представляваща дължима, неизплатена част от обезщетение по смисъла на
горецитираната разпоредба; 52, 54 лева, представляваща общият размер на
дължимите лихви за забава, ведно с обезщетение за забавено изпълнение, в размер
на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на главното задължение. Претендира и разноски. В съдебно заседание е
допуснато изменение на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД, като същият се счита
предявен за сума от 230, 93 лева.
В законния едномесечен срок,
предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор,
в който заявява, че счита исковете за неоснователни, сочейки аргументи.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното: Не се спори между страните, а се установява и от събраните по
делото писмени доказателства, че същите са били във валидни трудови
правоотношения, като ищцата е работила при ответника и е изпълнявала длъжността
„Завеждащ административна служба“. Не се спори, че по молба на ищцата за
прекратяване на трудовото правоотношение, поради навършване на пенсионна
възраст, със Заповед №505/30.08.2016 г. на директора на ответната детска
градина, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ /придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст/, трудовото правоотношение между страните е
прекратено. Няма спор, а се установява и от приложените по делото писмени
доказателства, че към датата на прекратяване на договора ищцата има трудов стаж
при ответника, в размер на пет години, единадесет месеца и петнадесет дни. Няма
спор, а се установява и от приложената по делото трудова книжка на ищцата, че
преди започване на работа при ответника същата е работила в ОУ „И.В.“, гр.
Шумен, като от там има признат осигурителен стаж в размер на осемнадесет
години, пет месеца и единадесет дни. При предишния си работодател ищцата също е
изпълнявала длъжност „Завеждащ административна длъжност /ЗАС/“. Няма спор, че
както при ответника, така и в ОУ „И.В.“ ищцата е била част от непедагогическия
персонал. Безспорно е и, че по отношение на ищцата, като член на СБУ към КНСБ
при ответника, намират приложение сключения на 19.06.2016 г. за системата на
народната просвета колективен трудов договор /КТД/ и Общински колективен трудов
договор за системата на народната просвета в Община Шумен. Няма спор, а се
установява от приложените по делото доказателства, че при прекратяване на
трудовото правоотношение, на ищцата ѝ е изплатено обезщетение по чл.222,
ал.3 от КТ, равняващо се на сума от 1 215, 42 лева /две брутни работни
заплати/. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от КТ, работникът или служителят може да
прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Няма спор, че предвид молбата на ищцата за прекратяване
на трудовото правоотношение, последното е прекратено, като на ищцата ѝ е
признато правото да получи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, в размер на две
брутни заплати, равняващо се на сума от 1 215, 42 лева. Няма спор, че тази
сума е получена от ищцата. Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ, при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж -
на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Няма спор, че в КТД, в
това отношение, може да се предвидят по- благоприятни за работниците и
служителите клаузи. Водейки се от смисъла на цитираните разпоредби, предпоставки
за придобиване правото на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ са: прекратяване на
трудовото правоотношение, без значение на какво основание и към момента на
прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Тези факти са безспорно установени. Основният спор
е дали изплатената от ответника сума представлява пълната сума на обезщетението
по чл.222, ал.3 от КТ, което ищцата следва да получи. Според представения по
делото официално заверен препис от КТД за системата на народната просвета, на
работници и служители, членове на синдикалните и работодателските организации,
страни по договора, се изплаща обезщетение, на основание чл.222, ал.3 от КТ- на
непедагогическите специалисти, когато през последните десет години от трудовия
им стаж преди придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са
работили при един и същ работодател в сферата на образованието. Както е
посочено по- горе, няма спор, че ищцата е била част от непедагогическите
специалисти при ответника, т.е. за нея следва да намери приложение цитирания
текст от КТД. Съгласно разпоредбата на §1, т.1 от ДР на КТ "Работодател"
е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители
по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа
от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Безспорно, водейки се
от смисъла на тази легална дефиниция, ответната детска градина е последният
работодател на ищцата. Безспорно, ищцата е работила при ответника /последният й
работодател/ пет години, единадесет месеца и петнадесет дни, т.е. по- малко от
предвидените в закона и договора десет години. Ето защо заключава, че в случая
на същата се дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на двумесечното ѝ
брутно трудово възнаграждение. Съдът не споделя изнесените от ищцата доводи, че
в случая следва да се вземе предвид, че тя е работила в сферата на образованието
повече от десет години, макар и при различни работодатели, поради което следва
да й се заплати предвиденото в КТД обезщетение в размер на осем брутни заплати.
Ясни са както текстът на КТ, така и нормата на чл.32, т.3, б. „а“ от КТД, които
поставят като изискване за получаване на обезщетение в по- висок размер, положен
труд от работниците и служителите при един и същ работодател в сферата на
образованието през последните десет години от трудовия им стаж. Поради
изложеното стига до извода, че така предявеният главен иск е неоснователен и
следва да се отхвърли. Поради недължимост на претендираното главно вземане, не
се дължи и обезщетение за забавено плащане. Ето защо следва да се отхвърли и
искът по чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторно обезщетение.
На основание чл.78, ал.3
от ГПК, на ответника следва да се присъдят извършените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 500.00 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Д.Н., ЕГН **********,***, срещу Целодневна детска градина /ЦДГ/ „К.”, чрез директора
й Д.Г.Д., със
седалище и адрес на управление на дейносттa: гр. Шумен, ж.к. „Д.“, ул. „С.“ №12А, обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове, с правно основание чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД,
за заплащане на сумата
от 3 646, 26 лева /три хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща дължима,
неизплатена част от обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл.222, ал.3 от
КТ, както и за сума от 230, 93 лева /двеста и тридесет лева и деветдесет и три
стотинки/,
представляваща общият размер на дължимите лихви за забава, ведно с обезщетение
за забавено изпълнение, в размер на законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на главното задължение, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Х.Д.Н., ЕГН **********,***, да заплати на Целодневна детска градина /ЦДГ/ „К.”, чрез директора
й Д.Г.Д., със
седалище и адрес на управление на дейносттa: гр. Шумен, ж.к. „Д.“, ул. „С.“ №12А, сумата от 500.00 лева
/петстотин лева/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: