Районен съдия: Л. Григорова

Секретар: Д. Христова

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2729/2017 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, и чл.92 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда, ищецът „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от С.А.Г. и Т.В.М., излага, че по ч.гр.д.№2032/2015 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника М.Е.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, за следните суми: 3 896, 35 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит,сключен на 26.02.2014 г.; 226, 60 лева, представляваща договорна лихва за периода от 26.05.2014 г. до 05.08.2015 г.; 433,84 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 26.05.2014 г. до 05.08.2015 г. Присъдени са обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2015 г. до изплащане на задължението, както извършените по делото разноски. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът излага, че на 26.02.2014 г. между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва, по силата на който банката е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 4 000.00 лева. Страните са уговорили и размер на възнаградителна лихва- 9, 95 % годишно, като олихвяването се извършва ежемесечно. Постигнати са уговорки в случай на забава на длъжника и на друго неизпълнение от страна на последния. Твърди се в молбата, че длъжникът не изпълнявал задължението си да заплаща уговорените месечни вноски, като считано от 26.05.2014 г. бил в просрочие. Неплащането на вноските довело до настъпване предсрочна изискуемост на цялото задължение. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи следните суми: 3 896, 35 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит,сключен на 26.02.2014 г.; 226, 60 лева, представляваща договорна лихва за периода от 26.05.2014 г. до 05.08.2015 г.; 433, 84 лева,представляваща наказателна лихва за периода от 26.05.2014 г. до 05.08.2015 г., като се претендира и обезщетение за забава,в размер на законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2015 г. до изплащане на задължението, както и присъждане на извършените по делото разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не представя писмен отговор по молбата. Преди първото по делото открито съдебно заседание представя писмена молба, в която изрично заявява, че признава исковете.

В писмена молба, депозирана по делото преди първото по делото съдебно заседание, ищецът отправя искане за произнасяне с решение при признание на исковете.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна досежно направеното искане за произнасяне с решение при признание на исковете, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В случая съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на исковете, като не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК. Признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите нрави, а освен това е такова, с което страната може да се разпорежда. Съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 от ГПК, а указва, че решението се основава на признанието на исковете от ответника. Ето защо, исковете следва да бъдат уважени съобразно направеното признание.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, включително и тези в заповедното производство, равняващи се общо на сума от 1 439, 38 лева /558, 53 лв. – в заповедното производство и 880, 85 лева – в исковото/.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Обединена Българска Банка“ АД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от С.А.Г. и Т.В.М., че М.Е.Л., ЕГН: **********, с адрес:с***, дължи на търговското дружество следните суми: 3 896, 35 лева /три хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит, сключен на 26.02.2014 г.; 226, 60 лева /двеста двадесет и шест лева и шестдесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 26.05.2014 г. до 05.08.2015 г.; 433,84 лева /четиристотин тридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода от 26.05.2014 г. до 05.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 07.08.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени по ч.гр.д. №2032/2015 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА М.Е.Л., ЕГН: **********,с адрес:с***, да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от С.А.Г. и Т.В.М., сумата от 1 439, 38 лева /хиляда четиристотин тридесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, включително и тези в заповедното производство /558, 53 лв. – в заповедното производство и 880, 85 лева – в исковото/.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок, считано от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: