Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

891/6.12.2017г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на четвърти декември 2017 година

в публично заседание в следния състав:  

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2736/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявен иск, с правно основание чл. 422 ГПК.  

Искова молба от *** ЕАД, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управлениегр. София, ул. *** № 15, ет. 7, срещу И.Д.И., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 365,02 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 365,02 лева, представляваща 204,08 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит, 23,73 лева договорна лихва, за периода 22.05.2014г. – 18.10.2014г. и 62,58 лева лихва за забава, за периода 22.05.2014г. – 30.05.2017г., 74,63 лева такси за периода 22.05.2014г. – 18.10.2014г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ГД № 1563/2017г., ответника възразил. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът, чрез представител, заявява искане за постановяване на неприсъствено решение, а ответникът не се явява и не изпраща представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е  основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът, постановява неприсъствено решение когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание и искът вероятно е, или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретният случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените исковеответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да заплати сума пари; изпълнение на насрещните задължения; забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейният размер; уведомление до ответника от цедента по твърдения договор за цесия.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер на 225 лева, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, в настоящото и по ЧГД № 1663/2017г. по описа на ШРС.  

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на *** ЕАД, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управлениегр. София, ул. *** № 15, ет. 7, срещу И.Д.И., ЕГН : **********, с адрес ***, за сумата от 365,02 лева, представляваща 204,08 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит, 23,73 лева договорна лихва, за периода 22.05.2014г. – 18.10.2014г. и 62,58 лева лихва за забава, за периода 22.05.2014г. – 30.05.2017г., 74,63 лева такси за периода 22.05.2014г. – 18.10.2014г., в едно със законната лихва върху главницата от 19.06.2017г. до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на *** ЕАД, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управлениегр. София, ул. *** № 15, ет. 7, сумата от 225 лева, представляваща разноски в производството на настоящата инстанция и по ЧГД № 1663/2017г. по описа на ШРС.

 

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: