Р Е Ш Е Н И Е

 

980/22.12.2017г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменски районен съд, девети състав, в публично заседание, на пети декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров  

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 2738/2017 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Ч.“ ООД – гр. Шумен, против „Я.“ ООД, гр. Шумен, в която е предявен осъдителен иск, с правно основание чл. 243 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, за присъждане сумата от 410 лв., равностойността на 2 бр. диспенсъра за минерална вода, с обща цена 360 лв. и 5 бр. галони 19 л. амбалаж за минерална вода, с обща цена 50 лв., получени от ответника за временно ползване по Договор за заем за послужване и невърнати.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че с ответника сключили Договор № 9/16.01.2010 г. за предоставяне временно ползване на търговско оборудване, по силата на който предал на ответника: 31 бр. галони 19 л. амбалаж за минерална вода и 2 бр. диспенсъра за минерална вода - единият Девин“, а вторият „Ком“. Твърди, че до подаване на исковата молба ответникът не е върнал част получените вещи. Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 410 лв. - равностойността на невърнати 2 бр. диспенсъра за минерална вода, с обща цена 360 лв. и 5 бр. галони 19 л. амбалаж за минерална вода, ведно с искане за законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 11.09.2017 г., до окончателното плащане на сумата от 410 лв. Претендира разноски.

В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК, срок ответникът подава писмен отговор, като намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Твърди, че представения договор не е относим към спора, тъй като е между други търговци. По отношение на представените към исковата молба протоколи претенциите за връщане или плащане на равностойността на вещите, прави възражение за изтекла погасителна давност. Тъй като намира иска за неоснователен съответно твърди, че не дължи законна лихва. Не претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния представител, поддържа исковата молба. Ответника не се явява.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от фактическа страна следното:

От приложен към исковата молба Договор № 9/16.01.2010 г. /лист 5 от делото/ се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по заем за послужване, за срок от една година, поради което възражението на ответника, че представения договор, като сключен между други страни, не е относим към спора, е неоснователно.

С приемо-предавателни протоколи от 16.01.2010 г., 04.10.2011 г., 16.11.2011 г.; 01.11.2012 г., 27.02.2014 г. и 13.01.2015 г. /лист 7-12 от делото/, на основание чл. 4/1/ от Договора, ответникът получил за временно ползване търговско оборудване, както следва: 31 бр. галони 19 л. амбалаж за минерална вода и 2 бр. диспенсъра за минерална вода - единият Девин“, а вторият „Ком“.  

Съгласно приемо-предавателен протокол от 30.07.2015 г. /лист 13 от делото/, ответникът върнал на ищеца 26 бр. галони 19 л. амбалаж за минерална вода.

С писмо /лист 14-15 от делото/, изпратено с обратна разписка, /лист 16 от делото/, и получено на 23.06.2017 г., ищецът уведомил ответника, че на основание клаузата на чл. 9, б. „в“ прекратява Договора, като го кани в срок до седем дни от датата на получаване да върне част от заетото оборудване - два диспенсъра и пет галона, или плати 360 лв.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени даказателства-

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 243 ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя определена вещ за временно ползване, който се задължава да я върне. Заемът за послужване е договор, за валидността на който е необходимо страните да постигнат съгласие: заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване на заемателя, а последният да се задължи да я върне след ползването. Договорът за заем обаче поражда последици, едва когато въз основа на постигнатото съгласие бъде предадена заетата вещ. Следователно, ищецът, който претендира на основание чл. 249, ал. 1 ЗЗД връщане на дадена вещ, носи доказателствената тежест да установи, че между страните по делото е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем за послужване (чл. 243 ЗЗД), както и че така уговореното предоставяне в безвъзмездно ползване на вещ е било фактически осъществено. При иска по чл. 249, ал. 1 ЗЗД е достатъчно ищецът да установи качеството си на заемодател, както и че са налице предпоставките за прекратяване на договора по чл. 249, ал. 1 ЗЗД (изтичане на уговорения срок или завършване на ползването) или тази по ал. 2 на същата законова разпоредба (ако не е уговорен срок или не е определена целта на ползването) - в този смисъл е Р. № 1168/13.10.2008 г., по ГД № 4979/2007 г., V г. о., на ВКС.

В случая, ищецът е доказал, че е възникнала твърдяната от него облигационноправна връзка по Договор за заем за послужване на 31 бр. галони 19 л. амбалаж за минерална вода и 2 бр. диспенсъра за минерална вода, т. е. че между страните е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договор по чл. 243 ЗЗД, както и че така уговореното предоставяне в безвъзмездно ползване е било фактически осъществено.

От клаузата на т. 3/1/ от Договорът за заем № 9/16.01.2010 г. се установява, че същият е сключен на 16.01.2010 г. за срок от една година. Съгласно клаузата на т. 4/1/ след изтичане на уговорения срок договорът се продължава за същия период докато една от страните не уведоми другата с двуседмично предизвестия за намерението си да прекрати договора преди изтичане на първоначално уговорения срок или съответния срок, за който е продължен договорът, като тази клауза се прилага при изтичане на всеки следващ период. С изявлението от страна на ищеца, връчено на 23.06.2017 г., до ответника е отправена покана да върне вещите, а в случай, че не може да плати общо сумата 410 лв.

Въпреки доказателствената тежест, която носи, ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнил в цялост и в дадения от ищеца срок задължението, произтичащо от възникналите помежду им търговски отношения: да върне част от заетите за послужване вещи. При констатираното неизпълнение на задължения по договора от страна на ответника да върне 2 бр. диспенсъра за минерална вода и 5 бр. галони 19 л. амбалаж за минерална вода, ищецът има право да получи обезщетение за неизпълнение, представляващо паричната равностойност на същите в размер на 410 лв., на чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД

Относно възражението за изтекла тригодишна погасителна давност.

Погасителната давност, като правен институт, представлява бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което води до погасяване на тази възможност, т. е погасителната давност е субективно право свързано с юридически факт и има погасителни последици. Съдържанието на този юридически факт е определено поведение на гражданин или юридическо лице, носител на субективно гражданско право, изразяващо се в бездействие да упражни това право или да поиска от съд или от съдебен изпълнител принудителното му осъществяване. Такова бездействие, продължило до изтичането на определен период от време, представлява осъществяване на фактическия състав, който поражда действието на изтекла погасителна давност. Погасителната давност не заличава самото съществуване на субективните граждански права, а погасява само искането за тяхното принудително осъществяване. Затова искът за принудителното осъществяване на претенция, по отношение на която е изтекла давност, ще бъде неоснователен, а не недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време, определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, това право се погасява. Давността не се прилага служебно, поради което от субективна страна е необходимо и действие от длъжника - волеизявление пред съд, вследствие на което се погасява правото на кредитора на принудително изпълнение и втори път не може да бъдат упражнено. Общата погасителна давност според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е петгодишна и тече съобразно чл. 114 ал. 1 ЗЗД от деня, в който вземането е станало изискуемо. Няма разграничение и пречка да бъде погасена по този ред възможността за постановяване на съдебна санкция спрямо всяко облигационно вземане, независимо от характера му. В горния смисъл са и мотивите към ТР № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.

Изискуемостта на задължението да бъде върната получена в заем за послужване вещ настъпва с прекратяването на договора - независимо от причините за това, сред които е и едностранно прекратяване от страна на ищеца. В настоящия случай, както беше посочено по-горе, договорът е бил прекратен от ищеца с покана, получена от ответника на 23.06.2017 г., като изрично е поискал връщане на вещите в срок до седем дни от получаване на изявлението, но доколкото съгласно т. 4/1/ от Договора същият може да бъде прекратен едностранно преди изтичане на първоначално уговорения срок с двуседмично предизвестие, то за начална дата по см. на чл. 114, ал. 1 ЗЗД следва да се приеме 07.07.2017 г., а за крайна съобразно нормата на чл. 110 ЗЗД – 07.07.2022 г. Настоящата искова молба е подадена на 11.09.2017 г., поради което следва възражението на ответника за изтекла погасителна давност относно вземането на ищеца да му бъде върната вещта на облигационно основание, да се възприеме като неоснователна.

Относно разноските: Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищеца за присъждане на разноски, в общ размер 412 лева, за което е представен и приет по делото списък по чл. 80 ГПК, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

Осъжда „Я.“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Искра“ № 3, ап. 10, представлявано от Л. Я., да плати на „Ч.“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Хан Кормисож“ № 3А, представлявано от П. Б. Ч., сумата от 410.00 /четиристотин и десет/ лева, от която 360 лв. за 2 бр. диспенсъра за минерална вода, и 50 лв. за 5 бр. галони 19 л. амбалаж за минерална вода, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 11.09.2017 г., до окончателното плащане, на основание чл. 243 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

Осъжда „Я.“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Искра“ № 3, ап. 10, представлявано от Л. Я., да плати на „Ч.“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Хан Кормисож“ № 3А, представлявано от П. Б. Ч., сумата 412.00 лева /четиристотин и дванадесет/ лева, разноски в настоящото производство, за което е представен и приет по делото списък по чл. 80 ГПК, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия: