Р Е Ш Е Н И Е
16.10.2017 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
12 (дванадесети) октомври Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2781 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по
чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно
основание чл. 50 от СК.
В молбата си до съда молителите И.Г.К.
и Л.Т.Л. излагат, че са съпрузи от 23.09.1990 година. Понастоящем нямали
ненавършили пълнолетие деца. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо
съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от
СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения
помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по
взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да
одобри представеното споразумение.
В съдебно заседание молителите се
явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо
съгласие за прекратяване на брака.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 23.09.1990 г.,
когато с акт № ***/23.09.1990 г., съставен от длъжностното лице по гражданското
състояние в Община Шумен, сключват граждански брак. От брака си имат родени две
деца – Т.Л.К. и А.Л.К.,
понастоящем пълнолетни, видно от служебно изисканите справки от Регистър „НБД“.
Съдът констатира от приложеното свидетелство за регистрация на МПС част I № ***/04.10.2011 г., че по време на брака си
молителите придобили правото на собственост върху лек автомобил марка „Опел
Астра“ с рег. № Н *** ВВ.
Предвид изразеното от молителите
сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че
са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна
и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват
мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на
изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.
На осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ по
ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото
в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите.
Молителят Л. следва да заплати държавна такса и върху
стойността на предоставената му в собственост движима вещ в размер на 24,00
лева.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен
на 23.09.1990 г. с акт № ***/23.09.1990 г. съставен от длъжностното лице по
гражданското състояние в Община Шумен, между Л.Т.Л.
(К.) с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и И.Г.К. с ЕГН **********,***, и
двамата със съдебен адресат – адв. В.П. ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Л.Т.Л.
и И.Г.К. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:
1. Молителите
не си дължат взаимно издръжка след прекратяването на брака.
2. След
прекратяването на брака И.Г.К. ЗАПАЗВА фамилното име – К..
3. Семейното
жилище, представляващо къща, находяща се в с. Царев брод, обл. Шумен, ул. „Х.Б.“
№ 1, съставляващо лична собственост на Л.Л. СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на Л.Т.Л..
4. В
дял на Л.Т.Л.
с ЕГН ********** се предоставя и същият става собственик на следната движима вещ –
моторно превозно средство, придобита по време на брака между страните:
а) ЛЕК
АВТОМОБИЛ марка „Опел“ модел „Астра” с рег. № Н***, с рама № *** двигател № ***,
цвят – червен. Пазарната стойност на движимата вещ възлиза на 1200,00 лева.
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при
допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 30,00
(тридесет) лв., като ОСЪЖДА Л.Т.Л. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА И.Г.К. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00
лева.
ОСЪЖДА
Л.Т.Л. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна
такса върху върху стойността на предоставената му в собственост движима вещ в
размер на 24,00 лв. (двадесет и четири лева).
Решението, на
основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.
Районен съдия: