Р Е Ш Е Н И Е

929/13.12.2017г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик

ГД №2782 по описа за 2017 г. на ШРС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.150 от Семейния кодекс.

Производството по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК, е образувано по молба на Е. А. Е., ЕГН **********,***, чрез адв.М. при ШАК, съдебен адрес:***, срещу С.И.А., ЕГН **********, като майка и законен представител на децата Е. Е. Е., ЕГН ********** и Е. Е. Е., ЕГН **********, с която се иска изменение- намаление на размера на присъдена издръжка на двете деца, дължима от ищеца от 300лв. на 115лв за всяко от двете деца. Ищецът твърди, че по силата на съдебно решение по ГД №***/*** год. по описа на ШРС, е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 300лв. за всяко от двете си деца- Е. и Е.. Твърди, че живее в Г. и към момента няма възможност да заплаща издръжката, на която е осъден, защото има хронично заболяване –паническо разстройство, поради което работи без трудов договор и то само в периодите на ремисия. Трудно му е да издържа сам себе си. Заявява, че трудовите му доходи средно месечно са от 200 евро до 300 евро. Моли съда да постанови решение, с което да измени, като намали размера на определената месечна издръжка на 115 лева месечно, за всяко от двете непълнолетни деца Е. и Е., платими на 1-во число на месеца, за който се дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.09.2017 год. до настъпване на законни причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка, както и да бъде осъдена ответницата да заплати направените по делото разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор чрез процесуален представител, в който ответницата заявява, че искът е неоснователен. Заявява, че ищецът не е трудоустроен и е следователно трудоспособен и че неоправдано се иска намаление на размера на присъдената издръжка, доколкото и към момента определената такава се оказва недостатъчна за двете деца .

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адв. М. при ШАК.

Прави се конкретизация на исковата молба, като се сочи, че се иска намаление на издръжката за всяко дете от 150 лв. на 115лв. а не от 300лв. на 115лв..

В съдебно заседание за ответницата се явява процесуален представител- адв. Т. при ШАК. Поддържа се отговора на исковата молба .

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Със съдебно Решение по ГД №***/*** год. по описа на ШРС, ответникът бил осъден да заплаща издръжка за децата си Е. Е. Е., ЕГН ********** и Е. Е. Е., ЕГН **********, в размер на по 150 лв. за всяко дете, считано от 29.03.2015г., които суми следвало да бъдат заплащани с падеж 1-во число за месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законни причини за изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане на сумата. Решението по ГД №***/*** год. по описа на ШРС е влязло в законна сила на ***г.

От датата, към която е била определена издръжката за децата, дължима от ищеца, до настоящия момент, са изминали 11 месеца. Към настоящия момент детето Е. Е. Е., ЕГН **********, вече е на 13 години, а детето Е. Е. Е., ЕГН **********, е на 15 години. От представения социален доклад по делото, изх. № ***., се установява, че за двете деца, към момента полага грижи тяхната баба по майчина линия, като майката - в момента живее в Г. и изпраща финансови средства за издръжката на двете деца. Двете деца са ученици в СУ „П.В.“ гр. Ш., в седми и девети клас и посещават редовно учебните занятия. Децата поддържат контакти с майка си по телефон и интернет, като през летния сезон майката е пребивавала в България за 2 месеца, децата гостували в Г. при нея.

Съобразно указаната доказателствена тежест, ответникът представя следните писмени доказателства, за да докаже настъпила промяна в обстоятелствата - епикриза ИЗ № ** от ***г. с диагноза „паническо разстройство“; амбулаторен лист № ** от ***г.; запорно съобщение, изх. № ***/***г. от ДСИ по изп. дело № ***г., със задължение в размер от ***,10лв.; запорно съобщение от ТД НАП- Варна, офис Шумен, изх. № ******г. за наложен запор, в размер на 87 175,96лв ., обезпечаващ задължения към ***г.

По делото няма данни за други алиментни задължения на ответника. Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото и от приети писмени доказателства и от гласните доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че от влизане в сила на решението с което е бил осъден ищецът да плаща издръжката по 150 лв. на всяко от двете си деца, до настоящия момент, е изминал период от около 11 месеца. Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. В настоящия случай, от материалите по делото, не се установява по безспорен начин да е настъпила именно в периода на постановяване на решението за издръжка и настоящия момент, трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Горният извод се налага от преценката на приложените по делото писмени доказателства. Съгласно представената по делото Епикриза ИЗ № **, с отразена диагноза „паническо разстройство“, същата е от ***г., т.е. диагнозата е била налична три години преди определянето на издръжката с Решение по ГД №***/*** год. по описа на ШРС. В документа е отразено, че лечението е било прекъснато и е останало недовършено по собствено желание на пациента, поради пътуване в чужбина. Приложеният като доказателство по делото, амбулаторен лист също е от ***г., преди повече от три години преди определяне на издръжката, поради което не се приема, като обстоятелство, довело до съществена промяна във възможностите за работа на задълженото лице. Същевременно съдът съобрази, че няма представени доказателства или документи, регламентиращи процент на намалена трудоспособност на ищеца, въпреки сочената диагноза.

От запорно съобщение, изх. № ***/ ***г. от ДСИ по изп. дело № ***г., се установява, че същото е за суми по неизплатени издръжки по решение на ШРС от ***г., именно за издръжката, определена по ГД №***/ *** год. на ШРС, като това доказателство съдът също не кредитира като обосноваващо извод за намаление на възможностите на задълженото лице, доколкото ищеца е бил длъжен да заплаща именно определената с решението издръжка и от неплащането й не може да извлича изгода в случая – да сочи, че са му намалели възможностите, поради което иска намаление на издръжката. От Запорно съобщение от ТД НАП- Варна, офис Шумен, изх. № ******г. се установява, че е наложен запор на постъпващи суми по банкови сметки, депозити и т.н., в размер 87 175,96лв., обезпечаващи задължения на длъжника към ***г., т.е. преди постановяване на решението за издръжка, поради което и това доказателство, според настоящата инстанция, също не следва да се кредитира като обосноваващо извод за настъпила трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В преценката на всички обстоятелства по делото, съдът съобрази възрастта на двете деца и нуждите им. Децата са на 13г. и 15 г., ученици в седми и девети клас, налице е безспорна необходимост за всяко, с оглед възрастта от повече средства за издръжка, дрехи, обучение, храна.

Съдът съобрази и събраните по делото гласни доказателства– показанията на свидетелите Н.Е. –сестра на ищеца и Ю.*** -негов братовчед, като приема, че тези свидетелски показания също не обосновават извод за настъпила съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Св.Е. заявява: „….моят брат сега ходи от време на време в Г. и работи в строителството. Той имаше бизнес в Г.. Тогава семейството живееше в Г.. Като фалира, има 100 000лв. задължения към фирмата, тези задължения са в България……той , че е осъден за издръжка на двете деца наскоро , преди месец……Брат ми има страхова невроза……не може да ходи на работа……Като настъпят тези състояния, минава месец, докато се възстанови…………не е трудоспособен в такъв момент…………издържа се, като ходи в Г. когато намери работа в строителството……ходи за кратки периоди в Г., отсяда при приятели………от там взема 200-300 евро ……………..Децата са на 13 и 15 години. Майката на децата ги издържа.Тя живее в Г. с друг мъж. Тя не работи има бебе …..Тя пращала пари. Брат ми в момента не праща пари. Брат ми не е пращал пари за издръжка на децата ………………..От момента, в който са се разделили, той не е пращал никакви пари, за да издържа децата си ……….. аз имам 15 годишно дете. Има много разходи – грейки , обувки, учебници……………За две деца са необходими повече разходи …………………..не знам конкретно размерите, нужни за племенниците ми…………….“. Показанията на св. *** подкрепят соченото от сестрата на ищеца. За доходи, реализирани от ищеца, не са представени конкретни доказателства, налице е твърдение, че ищецът реализира доходи от 200-300 евро месечно. От направеното изявление от адвоката на ищеца относно приложената по делото декларация на Е. А. Е., ЕГН **********, се установява, че притежава повече от едно МПС, въпреки, че не разполага с тях. Съдът приема, че с оглед на трудоспособната възраст на ищеца, съобразявайки и данните за здравословното му състояние, същият може да реализира доходи в рамките на МРЗ. Съгласно задължителна съдебна практика на ВКС- Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на ВС, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определя от доходите, имуществото и квалификацията им. Застъпено е становището, че при определяне размера на издръжката, от значение е обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето, както и, че при определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, дадена по чл.290 от ГПК – Решение № 280/ 28.09.2011 г. по гр. дело № 1654/2010 г. на ВКС, III г. о., Решение № 341/ 01.11.2011 г. по гр. дело № 147/2011 г. на ВКС, III г. о. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Установи се от материалите по делото, че за децата грижи полага тяхната баба по майчина линия, като финансовата издръжка е поета изцяло от майката, която от свидетелските показания на св. Е. има бебе , т.е. полага грижи за още едно дете. От събраните доказателства относно исканото намаление на дължимата издръжка и при съвкупната преценка на всички релевантни обстоятелства по делото, съдът приема, че по делото не е установено съществено и трайно изменение във финансовите възможности на ищеца в посока намаление, както и на са налице безспорни доказателства обосноваващи извод, че ищецът е с намалена трудоспособност и е в невъзможност да реализира доходи в рамките на минималната работна заплата, което от своя страна да налага намаление на издръжката на двете деца, дължима от ищеца. Сочените като такива обстоятелства са били налични и преди да влезе в сила съдебното решение. Не без значение е и фактът, че ищецът не е плащал издръжка на децата си нито преди, нито след Решение по ГД №***/*** год., налице е неангажираност по отношение отглеждането на децата, както към момента, в който се иска намаление на издръжката, така и в един по-ранен момент, изводимо и от показанията на свидетелите и от приложения по делото социален доклад, изх. № ***Поради гореизложените мотиви, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ищецът следва да заплати държавна такса в размер на 100,08 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответницата адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТВЪРЛЯ предявения иск за намаляване размера на определената с решение по ГД №***/*** год. по описа на ШРС, ИЗДРЪЖКА, дължима от Е. А. Е., ЕГН **********, в полза на децата си Е. Е. Е., ЕГН ********** и Е. Е. Е., ЕГН ********** , от 150 лв. на 115лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Е. А. Е., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на ШРС сумата от 100,08 лв./сто лева и осем стотинки / лева, представляваща държавна такса по делото.

ОСЪЖДА Е. А. Е., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да заплати на С.И.А., ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение по делото, в размер на 300 лв. /триста/лева.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: