Р Е Ш Е Н И Е

967/21.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2806 описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “О.Шумен” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. П. А., чрез адв. Б.Б. от ШАК, със съдебен адрес *** срещу „С. - М.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.В.Х..

Ищецът твърди в исковата молба, че през месец март 2017г. ищеца продал и предал на ответника следните стоки: 10.010 литра евро дизел на стойност 17.43 лв. без ДДС, 20 литра евро дизел на стойност 35.50 без ДДС, 1146.54 литра евро дизел на стойност 1996.89 лв. без ДДС и 1774.75 литра евро дизел на стойност 3 150.19 лв. без ДДС. За продажбата била издадена фактура № 1002002737 от 31.03.2017г. на обща стойност 6 092.45 лв. с включено в нея ДДС. По фактурата било извършено частично плащане в размер на 3000.37 лв., след което задължението останало неизплатено и до момента е в размер на 3 092.08 лв. с ДДС. През месец април 2017г. ищеца продал и предал на ответника следните стоки: 913.700 литра евро дизел на стойност 1591.36 лв. без ДДС, 895.030 литра евро дизел на стойност 1573.76 без ДДС. За продажбата била издадена фактура № 1002002786 от 30.04.2017г. на обща стойност 3 707.71 лв. с включено в нея ДДС. Предвид, че към момента задълженията не са изплатени се моли за присъждането им, ведно със законните лихви върху тях от датата на завеждане на исковата молба в съда – 15.09.2017г. до окончателното изплащане на същите. Претендират се и разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени лично на управителя на ответното дружество. Въпреки предоставения му по чл.131 от ГПК срок, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание за ищеца се явява адв. Б.Б. от ШАК, като се поддържа исковата молба и се прави искане за постановяване на неприсъствено решение, предвид наличието на предпоставките за това. Моли се за присъждане на направените разноски по настоящото дело, като се представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В деловодството на съда на 08.12.2017г. е получено телефонно обаждане и проведен разговор между деловодител и лицето С.И.Х., представящ се за представляващ ответника. Лицето е посочило уважителни причини за отсъствието за датата на заседанието, а именно пребиваване в чужбина. Съдът е намерил, че липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, тъй като видно от служебно извършена справка в Търговския регистър едноличен собственик на капитала на дружеството и негов представляващ е лицето В.В.Х.. Именно в това си качество е получила и книжата по делото – искова молба и доказателства към нея, както и призовката за съдебното заседание, като по делото не са постъпили доказателства за невъзможността ѝ да присъства в съдебното заседание, поради наличие на уважителни причини.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките за приложението на чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото производство. Поради това и ответникът следва да заплати разноски в исковото производство в размер на общо 1219.99 лв., от които 948 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС и 271.99 лв. за заплатена държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА “С. - М.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.В.Х. да заплати на „О. ШУМЕН“ ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.П.А. по банкова сметка *** ***, находяща се в „Райфайзен Банк България“ ЕАД сумата от 3 092.08 лв. (три хиляди деветдесет и два лева и осем стотинки) с ДДС, представляваща частичен дълг по фактура № 1002002737/31.03.2017г. за продажбата на дизелово гориво, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА “С. - М.“ ЕООД с ЕИК *** да заплати на „О.ШУМЕН“ ООД с ЕИК *** по банкова сметка *** ***, находяща се в „Райфайзен Банк България“ ЕАД сумата от 3 707.71 лв. (три хиляди седемстотин и седем лева и седемдесет и една стотинки) с ДДС, представляваща дълг по фактура № 1002002786/30.04.2017г. за продажбата на дизелово гориво, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „С. - М.“ ЕООД с ЕИК **да заплати на “О.Шумен” ООД с ЕИК *** разноските направени в производството общо в размер на  1 219.99 лв.(хиляда двеста и деветнадесет лева и деветдесет и девет стотинки), съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: