Р Е Ш Е Н И Е

963/21.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2854 описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от “К.К. 77” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.Х.П., чрез адв. Д. А. от АК – София със съдебен адрес *** срещу “Т.България” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Г.М. на положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, във вр.294, ал.1 от ТЗ.

В исковата молба се сочи, че между страните възникнали търговски отношения по повод Заявка – договор № 22 1650 от 10.12.2014г., по силата на която ответника се задължил да заплати на ищеца сума в размер на 3 120 лв. с ДДС за извършване на заявката за транспорт, за което била издадена фактура № 0100001938/24.12.2014г. на същата стойност. Ищцовото дружество изпълнило коректно задълженията си по договора, като в срока на плащане (до 24.01.2015г.) стойността на фактурата не била заплатена. Поради това, че плащане не било извършено, ищецът инициирал производство по чл.410 от ГПК с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 2090/2017г. по описа на РС – гр.Шумен, като била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Срещу така издадената заповед длъжникът възразил в срок, като приложил платежни нареждания, както следва: платежно нареждане от 15.05.2017г. за платена сума по процесната фактура в размер на 520 лв.,платежно нареждане от 18.05.2017г. за платена сума по процесната фактура 600 лв., платежно нареждане от 23.06.2017г. за платена сума по процесната фактура в размер на 400 лв. и платежно нареждане от 10.08.2017г. за платена сума по процесната фактура в размер на 1600 лв. За ищеца се породил правен интерес от предявяване на иска, поради неплащането на дължимата мораторна лихва. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца-заявител сума в размер на 783.16 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане по фактура № 0100001938/24.12.2014г., изчислена от 24.01.2015г. до 14.07.2017г. – датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 19.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски и по двете производства.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, като в законоустановения срок не постъпил отговор.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представляващия лично, не изпращат и представител. По делото е постъпила молба, в която се моли да бъде разгледано в тяхно отсъствие и се излагат доводи по съществото на спора.

В съдебно заседание за ответното дружество се явява представляващия лично, като счита, че исковата молба е допустима, но частично основателна, тъй като се претендира лихва в по-висок размер от действително дължимия, поради направените частични плащания по фактурата. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото превишавало размера на претендираното от ищеца вземане.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 2090/2017г. на ШРС е видно, че по подадено от ищцовото дружество заявление е била издадена Заповед № 1276/20.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 3 120 лв., представляваща главница по фактура № 0100001938/24.12.2014г. с лихва от 783.16 лв. за периода от 24.01.2015г. до 14.07.2017г. и законна лихва от 19.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 878.06. лв. - разноски по делото, от които 78.06 лв. държавна такса и 800 лв. адвокатски хонорар.

Видно от представената по делото Заявка - Договор за вътреобщностен автомобилен превоз на товари от 10.12.2014г. (стр.3 от делото) между страните възникнали търговски отношения във връзка с превоз на товар на индустриални палети 15.500 тона със срок на доставката до 19.12.2014г. Плащането за извършения транспорт следвало да се извърши от „Таита България“ ЕООД към ищеца в 30 дневен срок след съставянето на фактурата. За извършения транспорт била издадена фактура № 0100001938/24.12.2014г. на стойност 3120 лв. с ДДС, като съответно срока за плащане следвало да е до 24.01.2015г.

От приложените към възражението на длъжника в заповедното производство доказателства се установява, че дългът по фактурата е заплатен изцяло със следните преводи: Платежно нареждане от 15.05.2017г. за сумата от 520 лв., Платежно нареждане от 18.05.2017г. за сумата от 600 лв., Платежно нареждане от 23.06.2017г. за сумата от 400 лв. и Платежно нареждане от 10.08.2017г. за сумата от 1600 лв.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните, намира за установено от правна страна следното:

По отношение на допустимостта на иска: Предявения иск е допустим. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, в което е депозирано възражение от длъжника.

По отношение основателността на иска: В настоящия случай претенцията е за мораторна лихва, която се начислява върху главното задължение, предвид забавата на длъжника за плащане. Ищецът доказа в настоящото производство основанието от което произтича вземането му, както и настъпилата забава при плащане, видно от представените доказателства – заявка поръчка и данъчна фактура. Видно от поръчката срокът за плащане е уговорен между страните, а именно 30 дена от издаване на фактурата или в случая момента на изискуемост на главното вземане е настъпил на 24.01.2015г. Съдът намира обаче, че в настоящото производство ищецът не доказа изцяло размера на претенцията. Претендирания размер на лихвата е 783.16 лв. върху сумата от 3120 лв. за периода от 24.01.2015г. до 14.07.2017г. (некоректно е посочено като дата, на която е постъпило заявлението в съда, предвид, че датата е 19.07.2017г.). Съображенията на съда са следните: Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане, като съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания. Така за сумата от 3120 лв. за началния момент на периода не възниква съмнение, тъй като вземането за лихва възниква от момента на изискуемост на главното задължение, като крайния период обаче е 15.05.2017г. (датата на първото частично погасяване), като лихвата е в размер на 731.92 лв.. След това са направени още три частични погасявания – на 18.05.2017г., на 23.06.2017г. и на 10.08.2017г., които следва да бъдат съобразени от съда. Така лихвата за сумата от 2600 лв. за периода от 16.05.2017г. до 18.05.2017г. е в размер на 2.17 лв., лихвата за сумата от 2000 лв. за периода от 19.05.2017г. до 23.06.2017г. е в размер на 20.04 лв. и лихвата за сумата от 1600 лв. за периода от 24.06.2017г. до 14.07.2017г. е в размер на 9.35 лв.. Или сумата, която следва да бъде уважена е в размер на 763.48 лв., а предявения иск до пълния му размер от 783.16 лв. следва да бъде отхвърлена.

По отношение на разноските: Ищецът, чрез процесуалния си представител претендира с исковата молба направените разноски в заповедното и в настоящото производство. Представен е и списък за разноски по чл.80 от ГПК, с който се претендират 800 лв. адвокатско възнаграждение заплатено в заповедното производство, както и държавна такса от 78.06 лв. в заповедното производство и 50 лв. в настоящото производство. Прави се и възражение от страна на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Предмет на заповедното производство и на издадената Заповед № 1276/20.07.2017г. по ч.гр.д.№ 2090/2017г. ШРС са вземания от 3120 лв. главница и 783.16 лв. мораторна лихва. Исковата претенция се предявява единствено за сумата от 783.16 лв., поради което и възнаграждението на адвоката следва да бъде съобразено с материалния интерес, както в заповедното, така и в настоящото производство. Предвид, че в настоящото производство не се прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, то съдът следва да се произнесе единствено за това в заповедното такова. Тъй като адвокатското възнаграждение е определено общо за целия размер на вземането, а именно за главния дълг и акцесорното вземане, то съдът намира, че следва да бъде намален до 300 лв. съобразно определения от ищеца размер на иска. Дължимата такса в заповедното производство е в размер на 15.66 лв., а в настоящото е в размер на 34.34 лв., поради това и искането следва да се уважи за сумата общо от 50 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.294 от ТЗ, в отношенията между страните, че “Т.БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Г.М. дължи на “К.К. 77” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, вземане в размер на 763.48 лв. ( седемстотин шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки), представляващо мораторна лихва върху сумата от 3120 лв., считано от 24.01.2015г. до 14.07.2017г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК - 19.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата между присъдената сума и претендираната сума в размер на 783.16 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК “Т.Б.” ЕООД – гр.Шумен с ЕИК *** да заплати на “К.К. 77” ЕООД с ЕИК *** направените в заповедното и настоящото производства разноски в общ размер на 350 лв. ( триста и петдесет лева), от които 300 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв. държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: