Р Е Ш Е Н И Е

788/30.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: М. Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2980 по описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от Г.Д.Н. с ЕГН ********** *** и Ж.П.Н. с ЕГН ********** *** и двамата със съдебен адрес гр.Шумен, ул.***, ***, чрез адв. Б. Б. от ШАК. Молителите излагат, че са законни съпрузи, като от брака си имат родено едно дете, към момента навършило пълнолетие. Към настоящия момент взели взаимно решение за развод, като желанието им за това било твърдо и непоколебимо. Това пораждало необходимостта да бъдат уредени всички въпроси относно семейното жилище, фамилното име на жената, издръжката помежду им. Молят съда да постанови решение, с което утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.

Молителят, редовно призован се явява лично в съдебно заседание, като изразява категоричното си желание за разтрогване на брачната връзка.

Молителката, призована на съдебния адрес по делото, не се явява лично, за нея се явява упълномощения й представител – адв. Б. Б. от ШАК. За отсъствието на страната се излага, че същата към датата на заседанието е на лечение в чужбина, като се представят писмени доказателства от болнично заведение в Ш., придружени с легализиран превод. Съдът е счел, че лечението на лицето в чужбина се явява уважителна причина за неприсъствието му в заседанието. По делото е представено изрично пълномощно, което възпроизвежда параметрите на споразумението, като с подписването му от молителката, същата е изразила категоричната си и безсъмнена воля за развода си. Така е осъществено нейното процесуално представителство по делото в пълна степен. Адвоката ѝ потвърждава споразумението и моли съда да го утвърди, като излага основанията си за това в съдебните прения.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становището на молителите, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Молителите били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 28.05.1988г. в Т., за което бил издаден Акт за граждански брак № *** от същата дата. От брака си имат родено едно дете, към момента навършило пълнолетие. Семейното жилище, било напуснато от молителката и за в бъдеще ще се ползва от молителя. Съпругата след прекратяване на брака запазва брачното си фамилно име. Молителите нямат претенции и за издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят

брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите и фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Г.Д.Н. и Ж.П.Н., се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но при данните за влошено здравословно състояние на молителката, намира, че окончателния размер на таксата следва да е в размер на 45 лева. От споразумението се установява, че страните са уговорили молителката да поеме разноските по делото изцяло, поради което и таксата до пълния й размер следва да се доплати от нея.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Ж.П.Н. с ЕГН ********** и Г.Д.Н. с ЕГН ********** и двамата с адрес в гр.Т., сключен с Акт за граждански брак № ***/28.05.1988г. от длъжностно лице по гражданско състояние към Община – Т. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

І. Семейното жилище, находящо се в гр.Т., ул.*** №***, представляващо масивно жилище в югозападната част на сградата, със застроена площ от 95 кв.м., състоящо се от складови помещения, изградени в подземния етаж – две помещения и коридор със застроена площ от 27.62 кв.м.; надземен гаражен етаж състоящ се от гараж с площ от 25.75 кв.м., стая, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 42.42 кв.м.; втори етаж състоящ се от стая, столова, кухня, сервизни помещения и балкон, със застроена площ от 74.60 кв.м.; трети етаж, състоящ се от три стаи, сервизни помещения и тераса, със застроена площ от 93.10 кв.м.; стълбище със разгърната площ от 25.93 кв.м.; таванско помещение със застроена площ от 20.92 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от държавно дворно място, цялото от 480 кв.м. с отстъпено право на строеж в парцел IV, пл. № 1269 в кв.77 по регулационния план на гр.Т. при граници и съседи: от север – Р. Н., от изток – парцел V, пл. № ***, от юг – парцел ***, пл.№ ***, от запад – ул.“***“ се предоставя за ползване на молителя Ж.П.Н. с ЕГН **********;

II. След прекратяване на брака Г.Д.Н. запазва брачното си фамилно име – Н..

ІІI. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 45 (четиридесет и пет) лева.

ОСЪЖДА Г.Д.Н. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за решаване на делото, както и 5 лв. (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението да се връчи на молителите на съдебен адрес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: