Р Е Ш Е Н И Е

770/23.10.2017г. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На деветнадесети октомври, през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2982 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

В молбата си до съда, Т.В.Л. , ЕГН ********** адрес *** и В.А.З. –Л., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Д.Р. при ШАК, с правно основание чл. 50 от СК, излагат, че са съпрузи от ***година. От брака си имат дъщеря М., родена на ***г., която е навършила пълнолетие.

Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие и да одобри представеното споразумение.

Личното явяване на молителите е предвидено, с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод между съпрузите е сериозно и непоколебимо, но текстът не изключва възможността, при наличие на уважителни причини, молителите да бъдат представлявани по силата на изрично пълномощно. В тази насока е и съдебната практика /Опр.№534/27.09.10г на ВКС по гр д №453/10г., ІVг.о/. В съдебно заседание, молителката и молителят не се явяват лично .За молителите се явява адв. Р., упълномощена с изрично пълномощно от всеки един от молителите и представя доказателства за невъзможността същите да присъстват в съдебно заседание, поради обстоятелството, че постоянно пребивават в П.. В конкретния случай страните са приложили молба–споразумение, като двамата молители са действали чрез пълномощника си -адв.Р. при ШАК, на която всеки един е дал изрично пълномощно-нотариално заверено, в което страната подробно е вписала условията на споразумението за развод по взаимно съгласие и тези условия са възпроизведени в самото споразумение.

С оглед данните по делото че, молителите отсъстват от Б. и пребивават в П., където работят, което, според съда е трудно преодолима причина за явяването им в българския съд за потвърждаване на споразумението, но явяването в съда на процесуалния представител на всяка от страните, на който молителите са дали изрично нотариално заверено пълномощно, с подробно визирани условия на споразумението за прекратяване на брака, сочи за непоколебимата воля на молителите Т.В.Л. и В.А.З. –Л. относно искането им за развод и последиците от същия.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от ***година, когато сключват граждански брак, за което бил съставен Акт за граждански брак № ***г.., от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Б. обл. С..

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена окончателна държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00лв., които са дължими от Т.В.Л. , ЕГН ********** предвид изявлението на представляващия го в съдебно заседание .

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на ***година, с акт № ***., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Б., между Т.В.Л., ЕГН **********, адрес: *** и В.А.З. –Л., ЕГН **********, адрес: ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, на основание чл. 50 от СК .

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Т.В.Л., ЕГН ********** и В.А.З. –Л., ЕГН **********, споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

Семейното жилище, придобито по време на брака- къща с дворно място , находящо се в. гр. Ш., квартал Д., ул. „Т.П.“№ 11 , след развода ще се ползва от двамата, като обикновени съсобственици.

ОБЯВЯВА, че за в бъдеще молителите не си дължат взаимно издръжка.

След прекратяване на брака, молителката В.А.З.–Л., си връща фамилно име З. и във фамилията й ще отпадне фамилията Л..

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв.(четиридесет)лева.

ОСЪЖДА Т.В.Л., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сума в размер на 40лв.(четиридесет) лева, на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за ДТ по ГПК.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: