О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

314/6.2.2017г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, девети състав, на шести февруари, две хиляди и седемнадесета година, в закрито разпоредително заседание, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 2291/2016 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Г.С.Г. ***, против С.М.М. ***.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който прави възражение за недопустимост на предявения иск, обоснован с приложени писмени доказателства, от които се установява, че с Договор за цесия от 01.07.2016 г. е прехвърлил индивидуализираното в исковата молба вземане, в размер на 3462.93 лева, ведно с принадлежностите му – законна лихва върху главницата, считано от 13.04.2011 г., на трето лице - цесионер. Цедентът е изпратил съобщение, което е получено от длъжника на 02.08.2016 г. /преди подаване на настоящата искова молба – 17.09.2016 г./.

Доколкото петитумът на исковата молба е да бъде признато, със сила на пресъдено нещо, недължимост на чест от лихва, в размер на 814. 54 лева, поради погасяване по давност, то настоящият състав на ШРС намира, че от момента на съобщаване за цесията длъжникът е обвързан спрямо цесионера и възражения за недължимост на вземането, в това число и неговите принадлежности, следва да прави спрямо цесионера, а не спрямо цедента, поради което счита, че след получаване на съобщението за цесията, като ответник, ищецът е следвало да конституира не С.М.М., а В. Я. М.. При това положение цесионерът не се явява надлежна страна в процеса, определен от претендираното от ищеца материално право, т. е. С.М.М. няма процесуалната легитимация на ответник по предявения иск, по смисъла на чл. 27, ал. 1 ГПК, поради което производството по делото, следва да се прекрати, като недопустимо, а ищецът осъден да плати на ответника претендираните разноски по производството.

Предвид изложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Връща исковата молба и прекратява съдебното производство по ГД № 2291/2016 г., по описа на Шуменски районен съд, поради недопустимост - липса на абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, на основание чл. 130 ГПК.

Осъжда Г.С.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на С.М.М., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 300 лева (триста лева) – разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба пред ШОС, в едноседмичен срок от съобщаване, на основание чл. 121 ГПК.

Районен съдия: