О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

80/11.1.2017г.

Шуменският районен съд десети състав

На единадесети януари две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание Председател: Жанет Марчева

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

Гр.д. № 2822 по описа за 2016 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.119 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по предявени обективно съединени искове от М.Г.К. с ЕГН ********** *** срещу „Е. Комерс“ ЕООД с ЕИК 130999202 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Захари Стоянов“ № 12, представлявано от Е. Х. П. – Ц., които по своя характер са трудови спорове. С исковата молба се претендира отмяната на уволнението, възстановяване на заеманата от ищцата преди уволнението длъжност, присъждане на обезщетение по чл.225 от КТ за оставане без работа поради уволнението, присъждане на трудови възнаграждения за периода от 1 януари 2016г. до 10 октомври 2016г. в размер на 9238.10 лв. В условията на евентуалност се моли присъждане на дължимо обезщетение за неспазено предизвестие, дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 094.76 лв. и дължимо обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на брутно месечно възнаграждение.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на преписа на исковата молба и приложенията към нея, ответникът е подал писмен отговор. В отговора изрично е направено възражение за неподсъдност на спора пред Шуменски районен съд, тъй като седалището на дружеството е в гр.София, където е и работното място на ищцата. Моли се за изпращането на делото в РС – гр.София, тъй като СРС е компетентния да разгледа делото съд.

Съдът намира, че възражението е допустимо, подадено е в срок и е основателно, поради следното: Ищцата е предявила исковете си пред Шуменски районен съд, като се е позовала на разпоредбата на чл.114 от ГПК, даваща право трудови спорове да бъдат предявявани срещу работодател по мястото, където работникът обичайно полага своя труд, като излага твърдения, че това място е гр.Шумен. Ответникът е направил възражение за местна неподсъдност, като се е позовал на чл.105 от ГПК, която предвижда исковете да се подават по седалището на ответника, а именно СРС.

В Определение № 18 от 14.01.2016г. на ВКС по ч.гр.д.№ 36/2016г., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК и имащо характер на задължителна практика по въпроса за определяне на местна подсъдност по трудови спорове, се приема, че задължителен елемент от договорното съдържание на трудовия договор е определяне на мястото на работа, където работникът или служителят ще предоставя работната си сила и ще престира труда си. Доколкото видно от Трудов договор № 061/10.12.2015г., работникът изпълнява длъжността технически организатор с място на работа гр.София, бул. „Захари Стоянов“ № 12, то мястото на работа на ищцата е по седалището на фирмата. С трудовия договор не е уговорено друго място на работа, като работникът не може едностранно да променя мястото на престиране на труда, за да избере подсъдност по чл.114 от ГПК. Към исковата молба не са ангажирани и доказателства подкрепящи тезата на ищцата. В горния смисъл са и Определение № 76 от 04.02.2014г. на ВКС по ч.гр.д. № 7840/2013г. IV г.о. и Определение № 548/16.07.2012г. по ч.гр.д. № 474/2012г. на ВКС, IV г.о.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.114 от ГПК, като местната подсъдност следва да се определи по седалището на ответника по делото, съобразно правилата на чл.105 от ГПК и чл.108 от ГПК, а именно гр. София, като компетентен да разгледа спора е Софийски Районен съд.

Поради изложеното и на основание на основание чл. 119, ал.3 от ГПК във връзка с чл.108, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по гр.д. № 2822/2016г. по описа на Шуменския районен съд и ИЗПРАЩА делото на Районен съд – гр.София по компетентност.

На основание чл.121 от ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ШОС в едноседмичен срок от съобщаване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: