О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

319/6.2.2017г.

Шуменският районен съд десети състав

На шести февруари две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание Председател: Жанет Марчева

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

Гр.д. № 2900 по описа за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от “ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “Ал. Дондуков” № 19, ет.2, представлявано от И. Г. Д. – М. и Е. Д. К. - Прокурист, чрез юрисконсулта М. В. срещу С.Н.К. с ЕГН ********** с адрес *** положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника, произтичащо от Договор за поръчителство от 08.11.2006г. в следните размери: сума в размер на 4 847.15 лв., представляваща главница по Договор за кредит и поръчителство от 08.11.2006г., сума в размер на 581.22 лв., представляваща лихва за просрочие, ведно с такса закъснение за периода от 10.06.2011г. до 25.08.2011г., ведно със законната лихва върху главница, считано от 26.08.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски. В условията на евентуалност се моли за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 4 847.15 лв., представляваща главница до Договор за кредит от 10.06.2011г., сума в размер на 581.22 лв., представляваща лихва за просрочие, ведно с такса закъснение за периода от 10.06.2011г. до 25.08.2011г., ведно със законната лихва върху главница, считано от 26.08.2011г., както и разноски.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на производството, навеждайки следните фактически твърдения: По силата на сключен между ответника и “Банка ДСК” ЕАД ( цедент) на 08.11.2006г. Договор за поръчителство, ответникът, като поръчител се е задължил да обезпечи кредит в размер на 6 500 лева, сключен между банката и М. Н. Т., усвоен напълно от същия. На 02.10.2009г. между банката и длъжника Т. се сключило допълнително споразумение към първоначалния договор за кредит, с което срокът на издължаване на кредита се определил до 02.10.2019г. Поради неплащането на кредита от кредитополучателя същият станал автоматично предсрочно изискуем на 10.06.2011г. Предвид неизпълнението по кредита, по инициатива на Банка ДСК е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 3068/2011г. по описа на ШРС, по което в нейна полза е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1877 от 30.08.2011г. и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК солидарно срещу длъжника Т. и поръчителя С.Н.К.. По силата на договор за цесия от 12.06.2012г. ищцовото дружество е придобило вземането на Банка ДСК срещу Н. Т., като се ползва от издадения изпълнителен лист в полза на банката. Срещу така издадената заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок от нейна страна е депозиран писмен отговор. Излага се, че исковете са допустими, но неоснователни. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания, на основание чл.110 и чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Посочва се, че изпълнителния лист е издаден на 30.08.2011г., като е образувано изпълнително производство пред ЧСИ едва на 10.09.2016г., поради което е изтекла петгодишната давност по закон по отношение на главницата и тригодишната по отношение на лихвите. В заключение се моли за отхвърляне на исковете, като недоказани, както и да й бъдат присъдени направените разноски.

По допустимостта на исковете: Ищецът – цесионер предявява исковете в настоящото производство позовавайки се на частното си правоприемство, произтичащо от договор за цесия от 16.08.2012г. По въпроса за процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.422 от ГПК в случаите на настъпило на универсално или частно правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение и кои са легитимираните страни в производството са дадени разяснения в точка 10б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. ОСГТК на ВКС. Там се приема, че при частно правоприемство на страната на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска по реда на чл.422 от ГПК е и цесионерът при спазване на срока по чл.415, ал.1 от ГПК – като общ принцип. В конкретния случай обаче, заповедта за изпълнение е издадена въз основа на извлечение от банкови сметки и произтича от особеното качество на кредитора – банка. Предвид това, съдът следва да се съобрази с разясненията дадени в точка 4г от Тълкувателното решение, в което се приема, че в хипотезата на чл.417, т.2 от ГПК възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка, произтича от особеното качество на кредитора (банка, държава, община), поради което и неговия частен правоприемник следва да има същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение. В противен случай се заобикаля законът, чрез издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на субекти извън посочените от закона, за които законодателят е предвидил облекчен ред за събиране на вземанията им. Предвид че, производството по чл.422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която се изисква специално качество на кредитора за подаване на заявлението (т.4г от цитираното Тълкувателно решение), това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК, когато заявителя е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист. В този смисъл е Решение № 1 от 01.02.2017г. на ВКС по т.д. № 3228/2015г. II т.о. , постановено по реда на чл.290 от ГПК и задължително за приложение от съда.

Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът в настоящото производство не е активно легитимиран да води исковете за установяване на вземането. Доколкото осъдителните искове в настоящото производство са предявени в условията на евентуалност, то производството по делото следва да се прекрати изцяло.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2900/2016г. по описа на ШРС.

ОБЕЗСИЛВА ЧАСТИЧНО заповед за изпълнение на парично задължение № 1877/30.08.2011г. и изпълнителен лист от 30.08.2011г., издадени в производството по ч.гр.д. № 3068/2011г. по описа на ШРС, САМО в частта й, в която С.Н.К. с ЕГН **********, в която качеството й на поръчител по Договор за поръчителство от 08.11.2006г. и извлечение от счетоводните книги за сметки № 13061553/26.08.2011г. е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ с ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Московска“ № 19, чрез Ж. Р. Ж., в качеството й на юрисконсулт сумата от 5 428.37 лв., представляваща 4 847.15 лв. главница, 581.22 лв. – лихва за просрочие, включително и такса закъснение от 10.06.2011г. до 25.08.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.08.2011г. до изплащане на вземането, както и 108.57 лв. държавна такса и 302.85 лв. юрисконсулско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ШОС.

След влизане в сила на определението изисканото ч.гр.д.№ 3068/2011г. на ШРС да се върне на заповедния съд, с копие от съдебния акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: