Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2501/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д.Х.И. *** срещу Наказателно постановление № 16-0869-000653/15.04.2016г. на началника на сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция”-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.174, ал.3 от ЗДП; глоба в размер на 10 лева на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДП, както и глоба в размер на 10 лева на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 08.02.2016г. около 00,30 часа, след като употребил алкохол, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка ”БМВ 530 Д” с ДК№ Т 2220 ТН по бул.“Симеон Велики“ в гр.Шумен. В тази връзка бил подаден сигнал до РУ-Шумен за водач, който управлява МПС след употреба на алкохол. Патрулиращите в района полицейски служители-св.В.В. и св.С.С.-***, забелязали, че управлявания от жалбоподателя автомобил отговаря на описанието в подадения сигнал и предприели действия по спиране на водача, за да извършат проверка. Същите застигнали автомобила на И. в района срещу кооперативния пазар и подали светлинен и звуков сигнал за спиране. Свидетелите се представили и обяснили повода за спирането за проверка, при което забелязали, че нарушителят е във видимо нетрезво състояние. Междувременно пристигнал и екип на сектор „Пътна полиция“-Шумен, а именно-свидетелите Ц.К. и Й.Ж., които поканили жалбоподателя да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, но той категорично отказал. На И. бил издаден талон за медицинско изследване, но същият не се явил за даване на кръвна проба. При проверката жалбоподателят бил поканен да представи съответните документи, но той не представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, нито свидетелство за регистрация на автомобила. С оглед тази обстановка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, както и за това, че не носи свидетелство за управление на МПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 11.02.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Д.И. била наложена глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП; глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП, както и глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Ц.П.К., Й.Ж.Ж., В.П.В. и С.О.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не са заинтересувани от изхода на делото, не се намират в някакви специални отношения с нарушителя, като няма данни дори да са го познавали, при което не могат да се счетат за предубедени и необективни. Четиримата непосредствено са възприели действията на нарушителя и конкретно- обстоятелството, че именно той е управлявал автомобила, като са категорични, че И. е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, както и че не е представил съответните документи за проверка. Липсва също логична причина четиримата очевидци умишлено да твърдят неистини по отношение поведението на водача, при положение, че както беше посочено по-горе, същите не са се намирали в някакви особени отношения с него, нито има други основания за съмнение в дадените от тях показания. По делото като свидетел е разпитано и лицето М.Ю.М., която е пътувала в автомобила на жалбоподателя. Нейните показания не са от естество да опровергаят приетата от съда фактическа обстановка, като в основни линии кореспондират на изложените в наказателното постановление обстоятелства. Наред с твърденията за грубо отношение от страна на полицейските служители, в показанията й на практика се съдържа информация за това, че жалбоподателят не е представил документи за проверка. Същата заявява, че на И. не са му предлагали да го изпробват с техническо средство, но признава, че е останала в автомобила и не е чула водения разговор. При това положение и с оглед близките отношения между жалбоподателя и свидетелката, съдът намира, че е налице съмнение в достоверността на показанията на последната, при което същите не могат да разколебаят фактическите изводи на съда.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДП предвижда санкция за водач, който откаже да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В практиката си ШАС приема, че посочената норма освен санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции (Решение от 01.04.2009г. по к.а.н.д. №52/2009г.). По изложените по-горе съображения съдът приема, че И. действително е управлявал МПС, като при извършване на съответна проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Жалбоподателят също така не се е явил за даване на кръвна проба, независимо, че му е бил издаден съответен талон за медицинско изследване. Следва да се отбележи, че твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е ясно дали талонът му е бил връчен, са напълно несъстоятелни, при положение, че същият е удостоверил получаването му със съответен подпис. С поведението си И. несъмнено е извършил нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран по реда на посочената разпоредба. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е отказал да изпълни дадените му разпореждания, тъй като полицейските служители не са се представили при спирането му за проверка. На първо място, тези твърдения са голословни, тъй като са подкрепени единствено от показанията на св.М., които, както беше посочено по-горе, не са достоверни в достатъчна степен. На следващо място и с по-съществено значение е обстоятелството, че дори и полицейските служители да не са се представили при спирането на жалбоподателя, това би могло да обуслови предприемането спрямо тях на някакви дисциплинарни мерки, но по никакъв начин не би освободило последния от задължението да изпълнява дадените му разпореждания, още повече, че същият безспорно е възприел свидетелите като надлежни контролни органи. Това е видно не само от съдържанието на самата жалба, в която липсват твърдения, че жалбоподателят не се е ориентирал правилно, но и от показанията на св.М., от които се установява, че двамата с жалбоподателя още в момента на спирането са установили, че се касае за полицейска проверка. Липсват основания да бъдат кредитирани твърденията в жалбата, че И. не е отказвал да бъде изпробван за употреба на алкохол- не само защото същите се опровергават от събраните по делото достоверни доказателства, но и защото нарушителят е получил талон за медицинско изследване и е имал възможност да се яви своевременно за даване на кръвна проба. Неявяването му за даване на такава потвърждава извода, че той действително е отказал да бъде изпробван с техническо средство, както и че с отказа си е целял именно отклоняване на установяването на количеството алкохол в кръвта му. Твърденията, че се е наложило жалбоподателят да управлява МПС във връзка с необходимост от закупуване на лекарства за св.М., също не могат да бъдат счетени за достоверни, доколкото никакво подобно изявление не е било направено пред проверяващите. Дори и такава необходимост да е била налице обаче, това обстоятелство би било без правно значение и не би обусловило отпадането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като са съществували и други начини за придвижване- напр. с такси, т.е. не се касае за крайна необходимост или др.под. Неоснователни са и аргументите за несъставомерност на поведението на жалбоподателя по чл.174, ал.3 от ЗДП, тъй като съставът на това нарушение е с две форми на изпълнително деяние, в съотношение на алтернативност, поради което в жалбата се изразява становище, че е невъзможно да се изпълнят едновременно и двете нарушения. Напротив, напълно възможно е, а и често се среща на практика ситуация, при която водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство, след което не се явява и за даване на кръвна проба, с което осъществява и двете форми на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДП. В практиката си ШАС също така трайно приема, че отказвайки да бъде изпробван за употреба на упойващи вещества и да даде кръв за анализ за целта, нарушителят осъществява състава на нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП /в тази насока е изрично Решение №98/16г. по КАНД№45/16г. на ШАС и мн.др./. Не могат да бъда споделени и доводите за липса на нарушение, тъй като такова се осъществявало само при отказ на нарушителя да получи талона. Нарушението се изразява в отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство или в неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Наличието или липсата на отказ да бъде получен талонът за такова изследване е без правно значение и не е елемент от състава на нарушението. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателят не е отказал да получи талона, при което и не са били налице основания за оформяне на такъв отказ, а това обуславя и неоснователността на изложените в тази насока доводи. Кумулативно предвидените за това нарушение наказания са определени правилно, във фиксирания размер, посочен в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

На следващо място, според чл.157, ал.1 от ЗДП, при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП от своя страна задължава водачите на МПС да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, а т.2 на цитираната разпоредба изисква носенето на свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. В случая нарушителят не е представил СУМПС и контролен талон, нито свидетелство за регистрация на управлявания от него автомобил, с което несъмнено е нарушил посочените разпоредби. Неоснователни са аргументите на процесуалния представител на жалбоподателя за липса на нарушения, тъй като И. носел документи, но не ги представил. От показанията на свидетелите К. и Ж. е видно, че пред тях жалбоподателя е заявил, че не носи документи, тъй като ги е забравил „в някакво село“. Съдът намира също, че непредставянето на документи следва да бъде приравнено по правни последици с тяхното „неносене“, още повече, че не става ясно по какъв начин проверяващите биха могли да установят дали изявлението на нарушителя, че не носи такива, отговаря на истината, при положение, че не са били налице условията за извършване на претърсване или обиск. Наказващият орган също така правилно е издирил приложимите санкционни разпоредби и е наложил наказания по реда на чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 и 3 от ЗДП, предвиждащ специални санкции за водач, който не носи определените документи, какъвто е и процесният случай. Наказанията за тези нарушения са определени правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона. Законосъобразно е счетено, че са налице две отделни нарушения, за които са наложени и две наказания. Според разпоредбата на чл.18 от ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая И. е извършил две нарушения- съответно на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП и на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДП. Обстоятелството, че и за двете нарушения са предвидени наказания в една санкционна норма съвсем не означава, че се касае за едно нарушение. Напротив, задълженията да бъдат носени от водачите всички описани в чл.100 от ЗДП документи са самостоятелни и неизпълнението на всяко от тях подлежи на отделна санкция.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушенията е достатъчно пълно и ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере какво неправомерно поведение му е вменено. Не представлява процесуално нарушение неизследването на имотното състояние на нарушителя и т.н., тъй като наказанията за процесните нарушения са предвидени във фиксиран размер. Не съществува съмнение и относно компетентността на актосъставителя за съставяне на актове за нарушения на ЗДП, предвид приложеното по делото копие от Заповед №8121з-748/24.06.2015г. и общоизвестните промени в нормативната уредба.

Не са налице и основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесните нарушения по никакъв начин не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, в показанията на свидетелите се съдържат данни, че нарушителят е бил видимо под въздействието на употребен алкохол, при което отказът на последния да бъде изпробван несъмнено е целял избягването на санкция в тази връзка. Непредставянето на съответните документи също така е затруднило установяването на самоличността на водача, като се е наложило извършването на специални справки. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 16-0869-000653/15.04.2016г. на началника на сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция”-Шумен, с което на Д.Х.И. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца; глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДП, както и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДП, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: