Р Е Ш Е Н И Е
52/26.1.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На единадесети януари през две хиляди и седемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2516 по описа на ШРС за 2016
г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 16-0869-001896 от 23.08.2016г. на Началника на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Т.М.Ю., ЕГН **********
*** са наложени дванадесет административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 20 /двадесет/
лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП; 2. „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 179,
ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл .4 от ЗДвП; 3. “глоба” в размер на 80 /осемдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП; 4.
“глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП; ; 5. “глоба” в размер на 80 /осемдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП; ; 6.
“глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и 7. “глоба” в размер на 80 /осемдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и
недоказано.
В проведените
по делото съдебни заседания същият се явява лично и с упълномощен
процесуален представител, като
поддържат жалбата на изложените в нея
съображения, както и излагат
допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло потвърдено излагайки подробно съображенията си за
това.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Т.М.Ю.
***, притежавал свидетелство за правоуправление на
моторно превозно средство за категории „В“, „АМ“, издадено на 16.03.2007 г. и е собственик
на лек автомобил марка „Ситроен Ксара“ с рег. № Н 3407 ВВ.
Около 18.00 часа на 05.07.2016 г. жалбоподателят
Т.Ю. управлявал посочения автомобил, като се движил на заден ход, по ул. ”Круша планина” в гр. Шумен.
Времето било топло, видимостта добра, като пътното платно било със сравнително ново положен гладък асфалт. Заедно с него в автомобила пътували съпругата му –
свидетелката С.И.Ю. и малолетното му дете. По това време, в близост
до гаражните клетки, находящи се срещу дом № 17 на ул. ”Круша планина”,
малолетното дете В.Р.М. управлявало велосипеда си, а неговата майка –
свидетелката В.Г.В. се намирала на пейка пред дом № 19 на цитираната улица. В
близост до посочените гаражните клетки и в непосредствена близост до малолетния
велосипедист, жалбоподателят движейки се на заден ход предприел
маневра завой наляво. Тогава свидетелката В.Г.В. извикала на
детето си да спре на място и бързо се придвижила до него. Между жалбоподателят Ю.
и свидетелката В. възникнал словесен конфликт, след което свидетелката В.
прибрала детето в дома си, а жалбоподателят потеглил с управляваното от него
МПС. По-късно същия ден свидетелката В.
подала сигнал на телефон 112 и били уведомени органите на полицията. След
пристигане на служители от ОД на МВР и извършване на съответни проверки било
установено, че собственик на посочения автомобил е жалбоподателят Т.М.Ю..
Предложили на свидетелката В.В. съдействие за
извършване на медицински преглед на детето, но последната отказала. На 06.07.2016
г. бил съставен Протокол за ПТП № 1610928, в който е отразено, че първия
участник - жалбоподателя Т.М.Ю. при движение
назад не се е убедил, че пътят назад е свободен и че блъснал намиращият се зад
него участник 2 – детето В.Р.М., както и че по
управлявания от него автомобил марка “Ситроен Ксара“ с рег. № Н 3407 ВВ липсват
видими материални щети. На същата дата – 06.07.2016 г. на Ю. бил съставен и Акт
за установяване на административно нарушение № 1896, с бланкетен номер 595366.
Актосъставителят е посочил, че нарушителят на 05.07.2016 г. при движение назад
не се е убедил, че пътят зад управляваното от него МПС е свободен и блъска намиращото
се зад него дете на колело; водачът не е бил достатъчно предпазлив и внимателен
към детето, каращо колело до пътното платно; че като участник в ПТП с пострадал
не е останал на място да установи последиците от произшествието; не е уведомил
компетентната служба на МВР; не е останал на местопроизшествието до пристигане
на органите на МВР; водачът е преместил МПС от местопроизшествието и не е взел
мерки да запази следите от произшествието до пристигане на органите на МВР.
Като нарушени законови разпоредби са посочени чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, чл. 116 от
ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗДвП, чл. 123,
ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“г” от ЗДвП и чл. 123, ал. 1,
т. 2, б.“д” от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като същият е заявил, че има
възражения, сочейки, че не извършвал ПТП. Впоследствие не се е възползвал от
законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирал допълнително
писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 16-0869-001896 от 23.08.2016г. на Началника на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Т.М.Ю., ЕГН ********** ***
са наложени дванадесет административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 20 /двадесет/
лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП; 2. „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 179,
ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП; 3. “глоба” в размер на 80 /осемдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП; 4.
“глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП; ; 5. “глоба” в размер на 80 /осемдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП; ; 6.
“глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и 7. “глоба” в размер на 80 /осемдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Ц.К. и на свидетелите
М.И.Р., П.С.П., С.И.Ю.,
А.А.А., Т.Д.И., В.Г.В. и Д.И.И., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът счита,
че жалбоподателят не е извършил нарушенията, описани в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, поради следните правни съображения:
Безспорно
установено по делото е, че на посочената дата – 05.07.2016 г. управляваният от жалбоподателят
автомобил е бил в гр. Шумен и се е намирал на
”Круша планина” № 19 - 17, както и че на същата улица по това време е било
малолетното дете В.Р.М., което управлявало велосипеда си
в близост
до гаражните клетки, находящи се срещу дом № 17 на
посочената улица.
Същевременно обаче се спори, че е станало съприкосновението
между автомобила и велосипеда при движение на заден ход на автомобил „Ситроен
Ксара“ с рег. № Н 3407 ВВ, управляван от жалбоподателя. От доказателствата по
делото не може да бъде направен категоричния извод, че управляваният от
жалбоподателят автомобил по време на движението му на заден ход е предизвикал
ПТП с участието на малолетния велосипедист В.М.. От разпита в съдебно заседание
на свидетелите И.Ц.К. и М.И.Р. се
установява, че същите след разговор със свидетелката В.В. – майка на малолетното дете В. са
установили, че втория участник в ПТП-то е именно автомобила, собственост на
жалбоподателя. В същото време обаче, от свидетелските показания на посочените
свидетели, обективирани в протокола от проведеното на 26.10.2016 г. съдебно
заседание, става ясно, че посоченото нарушение е установено въз основа на
гласни доказателства и по-конкретно от разпита на свидетелката В.В., която пряко е
възприела местоположението на превозното средство
непосредствено след осъществената маневра. Същевременно обаче видно от дадените пред
съда показания от свидетелката В.В. същите
са твърде противоречиви. В показанията си свидетелката В.В., обективирани в протокола
от 02.11.2015 г., лист 44 от материалите по делото, посочва, че “лявото коляно
беше наранено на детето”, а в обясненията си от 06.07.2016 г. /л. 13 от
материалите по делото/ собственоръчно е написала: “има одраскан, охлузен десен
крак”. Също така, свидетелката В.В.
дава противоречиви показания и за механизма на
ПТП, а именно, в цитирания протокол от съдебно заседание, приложен на л. 44 от
делото, свидетелката твърди: “… с калника си от страната на шофьорската страна
закачи детето ми и то падна, с бронята по-скоро…”, а в обясненията си от
06.07.2016 г. сочи: “…Давайки назад - дясната шофьорска страна удря колелото и
детето пада от колелото”. В същото време от протокол за
ПТП се установява, че велосипедът на детето е посочен зад автомобила на
жалбоподателя. От заключението на назначената съдебно-техническата експертиза обаче
се оборват показанията на свидетелката В., че автомобилът с предна броня или с
шофьорската страна е закачил помощното колело на велосипеда, управляван от
детето В.. Вещото лице по цитираната експертиза сочи, че височината на предна
броня вляво и на ляв праг е 18 см., а диаметърът на страничното колело - 11 см. Следователно
няма как фактически да се случи съприкосновение по този начин между управлявания
от жалбоподателя автомобил и велосипеда, дори и да
приемем, че велосипедът с детето са били наклонени, то височината на помощното
колело, което е във въздуха е 17 см., т.е. и в тази ситуация не е възможно
физически автомобилът да е ударил или да е имал контакт с помощното колело на
този велосипед.
Налице е също така и противоречие относно мястото, на
което се е намирала свидетелката В. и на какво разстояние е била от детето.
Отново на л. 44 от материалите по делото, в показанията си посочената
свидетелка твърди: “Бях на разстояние на 2 м. до детето. Бях до къщата, на 2 м.
от детето, пред къщата на ул. „Круша планина” № 19.”. В
същото време обаче показанията на свидетелката В. не
се подкрепят, а дори и противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал. От приетата и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза и представената окомерна скица се установява също,
че няма как свидетелката да бъде до къщата и едновременно на 2 м. от детето, а
това дете да е било срещу гаражите и автомобилът на жалбоподателят да е бил до
детето. Разстоянието според скицата от дом № 17 до гаражите е 21 м., а не на 4
м. както твърди свидетелката. На следващо място, В. в съдебно заседание твърди,
че обяснения били снети на място, но от представените по делото обяснения се
доказва, че тези обяснения са дадени на следващия ден – 06.07.2016 г. В същото време
от разпита в съдебно заседание на свидетелката В.В. се
установява, че свидетел на процесния инцидент е лицето Д.И.И.. Подобни данни обаче не се споменават нито в собственоръчно написаните от В. обяснения от
06.07.2016 г., нито в показанията
на полицейските служители И.К. и М.Р.. От друга страна, от материалите по
делото става ясно, че семейството на жалбоподателят
Т.Ю.
и семейството на свидетеля Д.И. са във влошени
междусъседски отношения от няколко месеца
преди процесния инцидент. Ето защо съдът счита,
че показанията на свидетелите В.В. и Д.И. не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са противоречиви и
не се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. Освен
това, съдът намира основание да не кредитира показанията на посочените двама
свидетели и поради близките роднински
отношения на същите, а това до голяма степен прави показанията и на двамата
прекалено пристрастни и неблагонадеждни.
На следващо място, свидетелката В. твърди, че детето й е
плакало, но от показанията на тримата полицейски служители става ясно, че
детето В. не е плакало. Още повече, според показанията на полицейските
служители свидетелката В. е отказала предложената й помощ от тяхна страна помощ
да бъде закарано детето за преглед в Спешния център. В тази връзка следва да се
отбележи, че самата свидетелка В. в показанията си сочи, че първоначално тя не
е имала намерение да сигнализира органите на полицията, но след като се е
обадила на мъжа, с когото живее, той е казал да се обади в Полицията.
Също така съдът не кредитира твърденията на свидетелката В.В.,
тъй като показанията й са нелогични и противоречиви не само
сравнени като дадени на различните етапи от административно-наказателното
производство, но и разгледани в последователност по време на съдебното следствие, а също
така противоречат на останалия доказателствен материал,
събран по делото.
По делото
липсват достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи категоричен
извод, че именно жалбоподателят е предизвикал ПТП с автомобила си, респективно
че именно той следва да понесе административно-наказателната отговорност за
посочените в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушения.
Наличието на
едно предположение, че би могло жалбоподателят да е блъснал намиращото се на
колело дете не е достатъчно, за да ангажира административната отговорност на
лицето, а от там и налагането на посочените наказания за твърдяното нарушение.
Имайки в предвид разпоредбите на чл. 53 и следващите от ЗАНН, съгласно които
наказателно постановление се издава едва когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, че същото е извършено именно от лицето, което се
сочи за негов автор, както и когато е доказана по безспорен начин неговата
вина, то поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно, необосновано и недоказано
и на това основание следва да бъде отменено изцяло.
Жалбоподателят
е санкциониран за множество нарушения по ЗДвП, като водещо е нарушението по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП за причиняване на
пътнотранспортно произшествие поради движение назад без да
се е убедил, че пътят зад него е свободен.
Останалите съставомерни деяния се явяват последващи визираното такова, респ.
при отсъствие на доказателства за нарушение по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и при отпадане на
отговорността на жалбоподателя
като водач на МПС за извършване на
същото, отпада отговорността му и за останалите
му нарушенията
по чл. 116 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“а“
от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“г” от
ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“д” от ЗДвП. Преценката
на свидетелските показания не доказва извършването на релевираните съставомерни деяния от страна на
административно-наказващия орган. Всестранният, пълен и обективен анализ
на събрания доказателствен материал, обосновава изводи за недоказаност на
релевираните нарушения на ЗДвП. По делото не са представени доказателства,
които да установят, че жалбоподателят Ю.,
на процесната дата и час, при движение назад
е причинил ПТП с пострадало дете,
съответно, че е нарушил задълженията си на участник в ПТП, не е останал на местопроизшествието, не е запазил
местопроизшествието и не е уведомил контролните органи. В
случая, наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 103,
ал. 1 от НПК да докаже предявените обвинения
и констатациите на същия очевидно се основават на предположения. Действително,
правната фикция по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, предвижда такава възможност,
но при безспорно установено нарушение, извършено при управление на собствения
на съответното лице, автомобил. Както се посочи, такива доказателства в
настоящия казус не са представени от
административно - наказващия орган, комуто принадлежи
доказателствената тежест за установяване на нарушенията.
Въз
основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че събраните в хода на
административно наказателното производство доказателства са крайно недостатъчни
да се приеме, че Т.М.Ю. виновно е осъществил
състава на посочените в наказателното постановление нарушения.
Следва да се отбележи, че производствата от административно-наказателен характер имат санкционен характер и като такива оказват съществено неблагоприятно влияние в правната сфера на нарушителите, поради което правилата, по които се развиват, са разписани с императивни правни повели. Основополагащо място сред тези правила заема разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН, вменяваща задължение на компетентния наказващ орган да установи по категоричен начин деянието, извършителят и вината му, преди да пристъпи към приложение на санкционния състав. В случая липсват каквито и да е доказателства, въз основа на които актосъставителят е приел за осъществена отразената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. При извършената проверка на място не са снети обяснения от свидетели на нарушението. Изводите на административно - наказващия орган досежно авторството на деянието не почиват на конкретни факти. В тежест на административно - наказващия орган законодателят е възложил процесуалното задължение да установи с допустимите от закона средства факта на нарушението и самоличността на извършителя, като противното винаги води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Ето защо предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав, след задълбочен прочит на приобщените материали и на приложимите законови норми, счита, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН, което е съществено и не може да бъде санирано в хода на съдебното производство, поради което същото се явява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 16-0869-001896 от 23.08.2016г. на
Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Т.М.Ю.,
ЕГН ********** *** са наложени дванадесет административни наказания, съответно:
1. „глоба” в размер на 20 /двадесет/
лева на основание чл. 183, ал. 2, т.1 1 от ЗДвП; 2. „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 179,
ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП; 3. “глоба” в размер на 80 /осемдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП; 4.
“глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП; ; 5. “глоба” в размер на 80 /осемдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП; ; 6.
“глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 2 /два/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и 7. “глоба” в размер на 80 /осемдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като
необосновано, недоказано и незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: