Р Е Ш Е Н И Е
30/18.1.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На единадесети януари през две хиляди и
седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 2654
по описа на ШРС за 2016 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
РД-17-10/06.10.2016 г. на Заместник председателя на Държавната агенция за закрила
на детето – гр. София, с което на И.С.И., ЕГН **********,***, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на по 2 000 /две хиляди/ лева на
основание чл. 45, ал. 11 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/ за нарушение по
чл. 7, ал. 2 от ЗЗДт, във вр. по чл. 7, ал. 1 от ЗЗДт. Жалбоподателят моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в
жалбата излага конкретни доводи.
В проведените по делото съдебни
заседания жалбоподателят И.И. се явява лично, като поддържа жалбата на изложените
в нея съображения и излага допълнителни мотиви в подкрепа на доводите си.
За Държавната агенция за закрила на
детето – гр. София – административно -наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от
ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във
вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните
правни съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят И.С.И. работи като управител
– социален работник в Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи
/ЦНСДМ/ № 3 – гр. Шумен.
В периода от 13.06.
до 15.06.2016 г. на основание Заповед № РД – 11 -70/10.06.2016 г. на
председателя на Държавната агенция за закрила на детето – гр. София била
извършена проверка в Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи
/ЦНСДМ/ № 3 – гр. Шумен от длъжностни лица към отдел „Мониторинг и контрол -
Северен“ на Главна дирекция „Контрол на правата на детето“, звено гр. Варна, по
повод постъпил сигнал от координатора на национална телефонна линия за деца. В
хода на проверката и след като се запознали с рапортната книга длъжностните
лица констатирали редица прояви на насилие върху четири деца в институцията,
изразяващо се в упражнен физически и психически тормоз от страна на
възпитателката Р. Р. и представители на охранителна фирма „3S СОТ“ /подробно описани в докладна записка, находяща
се на л. 16 от материалите по делото/. Между установените прояви на насилие,
било и осъщественото вечерта на 18.05.2016 г. срещу 19.05.2016 г. от страна на
служители на охранителна фирма „3S СОТ“ физическо и
психическо насилие, свързано с детето Х.Р.А., родено на *** г., изразяващо се в
удряне с палки по тялото на детето. Проверяващите констатирали също, че насилието
било извършено на територията на ЦНСДМ/ № 3 – гр. Шумен в присъствието на
детегледачката Х. М. Ю., която описала случилото се в Рапортната тетрадка за
предаване на смяната. Освен това, при проверката, било установено, че
жалбоподателя И.С.И., в качеството му на управител – социален работник в
Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи /ЦНСДМ/ № 3 – гр. Шумен
не е изпълнил задълженията си за информиране на Държавната агенция за закрила
на детето, Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен и ОД на МВР – Шумен за дете
в риск, което се нуждае от закрила. Резултатите от проверката били отразени в
Констативен протокол от 15.06.2016 г., а констатираните нарушения били описани
в подробно в съставения протокол. Констативния протокол за извършена проверка
бил съставен и връчен на жалбоподателя на 15.06.2016 г., подписан от последния
без възражения. Впоследствие било издадено и Задължително предписание № РД – 14
– 88/26.07.2016 г., в което били записани констатираните пропуски. В точка пета
от предписанието е записано, че не се уведомяват незабавно и писмено органите
по закрила и родителите, за всички случаи на деца в риск, с което е нарушена
разпоредбата на чл.7, ал. 2 от ЗЗДт, във вр. по чл. 7, ал. 1 от ЗЗДт , във
връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за
изпълнение 10 дни от датата на влизането в сила на задължителното предписание. Въз
основа на установените факти, на 23.08.2016 г. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение № 0000324, като актосъставителят е посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7, ал. 2 от ЗЗДт,
във вр. по чл. 7, ал. 1 от ЗЗДт. Актът е бил съставен в присъствие на нарушителя,
като последният подписал акта без възражения, излагайки, че възражения ще внесе
допълнително. Впоследствие, жалбоподателя се е възползвал от законното си право
и депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които оспорил
констатациите, като заявил, че описаното и
посочено в акта нарушение не било извършено, тъй като спрямо него не е
възниквало задължение да информира ДСП, МВР или ДАЗД относно детето Х.А., понеже
не е получавал данни за извършен спрямо детето физически и психически тормоз.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №
РД-17-10/06.10.2016 г. на Заместник председателя на Държавната агенция за закрила
на детето – гр. София, с което на И.С.И., ЕГН **********,***, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на по 2 000 /две хиляди/ лева на
основание чл. 45, ал. 11 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/ за нарушение по
чл. 7, ал. 2 от ЗЗДт, във вр. по чл. 7, ал. 1 от ЗЗДт.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя Л.Р.М., на свидетеля М.И.К. –
свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, на свидетеля С.К.К.
- свидетел при съставяне на акта и на свидетелката Х.
М. Ю., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на свидетелите Л.Р.М., М.И.К., С.К.К. и Х. М.
Ю. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и
се потвърждават от останалите събрани доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна,
следното:
Първото и основно основание за
законосъобразност на всяко наказателно постановление е то да бъде издадено от
компетентен орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона
/случай, в който се презюмира/, така и да бъде делегирана. В настоящият случай
това основно изискване е спазено, тъй като атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен да го издаде орган - Заместник
председателя на Държавната агенция за закрила на детето – гр. София, за
председател съгласно Заповед № РД – 02 – 114/20.09.2016 г., на когото съгласно чл.
46, ал.2 от ЗЗДт са делегирани права на административно-наказващ орган по
смисъла на чл.
47, ал. 2 от ЗАНН.
Съгласно чл. 19, т.1 от Конвенцията за
закрила на детето /ратифицирана с Решение на НС от 11.04.1991 г., обн., ДВ
бр.32 от 23.04.1991 г. и представляваща част от действащото право съгласно чл. 5,
ал. 4 от
Конституцията на Република България/, държавите следва да предприемат всички
необходими законодателни, административни, обществени и образователни мерки за
закрила на детето от всички форми на физическо или умствено насилие,
посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение,
малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато то е
под грижите на родителите си или на единия от тях, на законния си настойник или
на всяко друго лице, на което то е поверено. Съобразно разпоредбата на чл. 10
от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/
всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено,
нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси, а
според чл.
11, ал. 2 от същия закон всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите
неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго
насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси. Един от
принципите, на които се основава закрилата на децата в Република България е
принципът за специална закрила на децата в риск, съгласно чл.
3, т. 4 от ЗЗДт. Съгласно § 1,
т. 1 от ДР на ЗЗДт „закрила на
детето“ е система от законодателни, административни и други мерки за
гарантиране правата на всяко дете, а съгласно легалната дефиниция дадена в § 1,
т. 11 от ДР на ЗЗДт „дете в риск“ е дете: а) чиито родители са починали,
неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени,
или детето е останало без тяхната грижа; б) което е жертва на злоупотреба,
насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или
наказание в или извън семейството му; в) за което съществува опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие; г) което страда от увреждания, както и от труднолечими
заболявания, констатирани от специалист и д) за което съществува риск от
отпадане от училище или което е отпаднало от училище.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/ лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи, а според алинея втора на цитираната правна норма същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна. Следователно за съставомерността на деянието по чл. 7, ал.2 Закона за закрила на детето /ЗЗДт/, във вр. чл. 7, ал. 1 от ЗЗДт е необходимо да се установи, че дете се е нуждаело от закрила, този факт да е станал известен на лице във връзка с упражняваната от него професия и това лице да не е уведомило незабавно дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи. За съставомерността на деянието не е необходимо нуждата от закрила да е в резултат на административно нарушение или престъпление, достатъчно е тази нужда от закрила да е обективен факт, който е възприет от нарушителя. А е необходимо да бъде установена и доказана нуждата от закрила на детето поради поставянето му в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. „в“ от ДР на ЗЗДт.
Безспорно установено по делото е, че И.С.И.
работи като управител – социален работник в Центъра за настаняване от семеен
тип за деца и младежи /ЦНСДМ/ № 3 – гр. Шумен и съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 от ЗЗДт е имал задължението незабавно да уведоми дирекция „Социално
подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на
вътрешните работи, ако му стане известно, че дете се нуждае от закрила. Следователно принципно е
възможен субект на задължението по чл. 7, ал.2 от ЗЗДт, във вр. чл. 7, ал. 1
от ЗЗДт за незабавно уведомяване на посочените органи и институции, ако му
стане известно, че дете се нуждае от закрила. Касае за състав административно
нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в бездействие, обусловено от
наличието на доказана нужда от закрила на дете.
В случая от приложената по делото преписка
и от изготвените документи при осъществената от страна на контролните органи
проверка, както и от събраните в съдебното производство доказателства, са
установени конкретни факти и обстоятелства относно извършване на описаното в
наказателното постановление физическо насилие спрямо посоченото дете. В настоящия
случай от приложените по делото писмени и гласни материали се установява
категорично, че действително вечерта на 18.05.2016 г. срещу 19.05.2016 г. служители
на охранителна фирма „3S СОТ“ причинили физическо
и психическо насилие на детето Х.Р.А., родено на *** г., изразяващо се в удряне
с палки по тялото на детето, т. е. в конкретния случай от доказателствата по
делото е установено по категоричен начин, че Х.Р.А. е „дете в риск“ по смисъла на §
1, т. 11, б. „в“ от ДР на ЗЗДт - спрямо него е било упражнено насилие, поради което може да
се направи категоричен извод за нужда от закрила на детето. Безспорно е също така, че този факт е
станал известен на жалбоподателя във връзка с упражняваната от него професия – управител
– социален работник в Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи
/ЦНСДМ/ № 3 – гр. Шумен, тъй като това е станало в присъствието на
детегледачката Х. М. Ю., която описала случилото се в Рапортната тетрадка за
предаване на смяната, както и няколко дни по-късно лично му е съобщила за
случилото се по
време на нейната смяна - вечерта на 18.05.2016 г. срещу 19.05.2016 г. Видно от приложената по
делото Рапортна тетрадка /приложена в
найлонов джоб номериран под л. 97/, в която детегедачите вписват ежедневно
начина, по който е преминала смяната им, за 18.05.2016 г. - дата, която е
посочена в наказателното постановление като инцидент с детето Х., за който управителя
И. не е сигнализирал, детегледачката Х.Ю. е вписала, че „Нощната смяна имаше
проблеми. Х. и М. пристигнаха напушени... Наложи се да извикам СОТ. Х. си изяде
боя от сотаджиите…“. От разпита на свидетелката Х.Ю., проведен в съдебно заседание на 11.01. 2017 г .,
става ясно, че: „Това
е рапортната тетрадка, в която писах как е протекла нощната ми смяна на 18-ти
май. ... Отразеното на 19-ти май е с мой почерк в рапортната тетрадка, с мой
почерк и подпис, където съм написала: “Наложи се да извикам СОТ. Х. си изяде
боя от сотаджиите и на М. също й се караха”. Когато извикахме СОТ-а,
пристигнаха двама служители… написах за случилото се в тетрадката... В
следващите дни докладвах за случилото се процесния ден на г-н И., но не знам на
кой ден беше. Може би след една седмица, не си спомням точно. Тази рапортна
тетрадка, както и официалната работна тетрадка г-н И. ги взема, за да ги
проверява през 3-4 дни... И двете тетрадки са създадени по разпореждане на И.И..“.
Ето защо, предвид
упражняваната от жалбоподателя професия е несъмнено, че той е осъзнавал, че
детето Х.Р.А.
се нуждае от закрила, но не е уведомил от момента на узнаването до 13.06.2016
г. посочените в чл.
7, ал. 1 от ЗЗДт органи - дирекция „Социално подпомагане“, Държавната
агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи. С оглед
изложеното е безспорно, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му във вина нарушение. Като е употребил
понятието „незабавно“ за уведомяването, законодателят е подчертал още веднъж
особената грижа на държавата за защита правата на децата и бързината на нейното
осъществяване, като реализация на принципите, провъзгласени в чл. 14
и чл.
47, ал. 4 от Конституцията на Република България. Именно уведомените органи
наред с осъществяването на необходимата закрила ще преценят дали нуждата от нея
е в резултат на административно нарушение или на престъпление спрямо детето, но
за да изпълнят това си задължение те трябва да бъдат сигнализирани. Следователно обосновано
и законосъобразно административно-наказващият орган правилно е приел, че
санкционираното лице в нарушение на чл. 7, ал.2 от ЗЗДт, във вр. чл. 7, ал. 1
от ЗЗДт не е уведомило съответните органи и институции за нуждата от
закрила на детето и респективно, че И. е извършил вмененото му нарушение по чл.
45, ал. 11 от ЗЗДт.
Въпреки, че в жалбата си нарушителят
оспорва констатациите в акта не се събраха никакви доказателства, които да
оборват или поставят под съмнение така описаната фактическа обстановка. От
гореизложеното се установява по безспорен начин, че жалбоподателят действително
е осъществил посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение. Наказващият орган е действал
законосъобразно, квалифицирайки описаното деяние като административно нарушение
по чл. 7, ал.2 от ЗЗДт, във вр. чл. 7, ал. 1
от ЗЗДт.
За нарушение на посочения текст законодателят в административно-наказателната
норма на чл.
45, ал. 11 от ЗЗДт. е
предвидил “глоба” в размер от 1 000 лв.
до 2 000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение - с глоба от 2 000
лв. до 5 000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по
специален закон или деянието не съставлява престъпление. Съдът счита, че
административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. В
унисон с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е следвало да бъдат отчетени
тежестта на извършеното нарушение, степента на обществената му опасност и
особено обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Наложена е
глоба в максимален размер на посочената разпоредба без
административно-наказващият орган да изложи каквито и да е мотиви в тази
насока. В тази връзка съдът намира за
законосъобразно санкцията да бъде в размер на минималния предвиден в наредбата,
а именно 1 000 /хиляда/ лв. В този смисъл настоящия състав смята за справедливо
наказателното постановление да бъде изменено в частта относно наложената
санкция.
Не на последно място следва да се отбележи, че описаното в наказателното постановление деяние не е маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Преценката за „маловажност“ следва да се прави въз основа на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване, вредните последици, продължителността на противоправното поведение и други, които от своя страна обуславят по-ниската степен на обществена опасност на това нарушение, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В процесния случай не са налице обстоятелства, които да обуславят по–ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Начинът, по който нарушителя е извършил нарушението, не се отличава по нищо от обичайния начин на извършване на нарушения от същия вид. Ето защо изводите на административно-наказващия орган в тази насока са правилни.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, предл. второ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ИМЕНЯ наказателно
постановление № РД-17-10/06.10.2016 г. на Заместник председателя на Държавната
агенция за закрила на детето – гр. София, с което на И.С.И., ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание „глоба” в размер на по 2 000 /две хиляди/
лева на основание чл. 45, ал. 11 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/ за
нарушение по чл. 7, ал. 2 от ЗЗДт, във вр. по чл. 7, ал. 1 от ЗЗДт, като намалява размера на наложената “глоба”
от 2 000 /две хиляди/ лева на 1 000 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: