Р Е Ш Е Н И Е
204/10.4.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №2696 по описа на ШРС за 2016 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№РД-17-9/06.10.2016 год. на Заместник-председателя на Държавна агенция за
закрила на детето /ДАЗД/, с което на основание чл.46, ал.2 от Закона за закрила
на детето /ЗЗДет/, във вр.
с чл.45, ал.11 от ЗЗДет, във вр.
с чл.53 от ЗАНН на Х. М. Ю., с ЕГН**********,***,
в качеството й на детегледачка в ЦНСТДМ №3, с адрес: гр.Шумен, ул.“Иван Рилски“
№2 е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.45,
ал.11 от ЗЗДет,във вр. с
чл.7, ал.2 от ЗЗДет, във вр.
с чл.7, ал.1 от ЗЗДет. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага
подробно доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание се явява лично и с
упълномощен представител – адв.С.Б. от ШАК, като поддържа
жалбата на посочените в нея основания и моли наказателното постановление да
бъде отменено.
За ДАЗД - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява
представител. Депозирали са писмена молба на 27.03.2017 год., в която молят
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и наказателното постановление да
бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна,
поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Х. М. Ю. работи като детегледачка в Центъра за
настаняване от семеен тип за деца и младежи /ЦНСТДМ/ №3, с адрес: гр.Шумен,
ул.“Иван Рилски“ №2. На 18.05.2016 год. срещу 19.05.2016 год. същата е била на
работа нощна смяна.
По повод постъпил сигнал в ДАЗД с
вх.№98-00-176/27.05.2016 год. и на основание Заповед № РД–11-70/10.06.2016 год.
на председателя на Държавната агенция за закрила на детето – гр. София в
периода от 13.06.2016 год. до 15.06.2016 год. била извършена проверка в Центъра
за настаняване от семеен тип за деца и младежи /ЦНСДМ/ № 3 – гр.Шумен от
длъжностни лица към отдел „Мониторинг и контрол - Северен“ на Главна дирекция
„Контрол на правата на детето“, звено гр.Варна. В хода на проверката и
след запознаване с рапортна
книга длъжностните лица констатирали редица прояви на насилие върху различни деца
в институцията, изразяващо се в упражнен физически и психически тормоз от
страна на представители на охранителна фирма „3S СОТ“. Констатираните прояви на
насилие били подробно описани в изготвените от тях Доклад и Констативен
протокол за извършена проверка по сигнал. Между установените прояви на насилие,
било и осъществено вечерта на 18.05.2016 год. срещу 19.05.2016 год. физическо и
психическо насилие над детето Х.Р.А., родено на *** год., извършено от служители
на охранителна фирма „3S СОТ“, изразяващо се в удряне с палки по тялото на
детето. Било установено, че насилието е извършено на територията на ЦНСДМ № 3 –
гр. Шумен в присъствието на детегледачката Х. М. Ю., която описала случилото се
в Рапортната книга за предаване на смяната, която е
била предназначена за вътрешно ползване. В същата срещу датата 19.05.2016 год.
буквално е било посочено: „…..Наложи се да извикам СОТ. Х. си изяде боя от сотаджийте и на М. й се караха….“. В същото време в официалната рапортна книга, представена на проверяващите за същия
случай е било записано, че „нощната смяна не
е преминала много спокойно, тъй като Х. и М. са се прибрали „напушени“ и се е наложило да извикат СОТ.“
В тази връзка било установено, че жалбоподателката, в качеството й на детегледачка в ЦНСТДМ
№3 не е изпълнила задълженията си за информиране на Държавната агенция за
закрила на детето, Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен и ОД на МВР – Шумен
за дете в риск, което се нуждае от закрила. За констатираното нарушение на
23.08.2016 год. на Ю. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение №0000333, като актосъставителят е посочил,
че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.45, ал.11 от ЗЗДет, във вр. с чл.7, ал.2 от ЗЗДет, във вр. с чл.7, ал. 1 от ЗЗДет. Актът е бил съставен в присъствие на нарушителката,
като последната го е подписала, без да изложи възражения. Впоследствие се е
възползвала от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирала
писмени възражения, в които оспорва констатациите в акта, като заявява, че доколкото същата не е станала свидетел на
насилие над дете и за нея не е възниквало задължение да информира компетентните
органи относно детето Х. А., а описаното от нея в рапортната
книга било изписано под диктовка на нейна колежка. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление №РД-17-9/06.10.2016 год. на
Заместник-председателя на Държавна агенция за закрила на детето /ДАЗД/, с което
на основание чл.46, ал.2 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/,
във вр. с чл.45, ал.11 от ЗЗДет,
във вр. с чл.53 от ЗАНН на Х. М. Ю., с ЕГН**********,***, в качеството й на
детегледачка в ЦНСТДМ №3, с адрес: гр.Шумен, ул.“Иван Рилски“ №2 е наложена
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.45, ал.11 от ЗЗДет, във вр. с чл.7, ал.2 от ЗЗДет, във вр. с чл.7, ал.1 от ЗЗДет.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и
по-конкретно от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
М.И.К., на свидетеля – Л.Р.М., свидетел при установяване на нарушението и при
съставяне на акта, на свидетелите С.К.К., К.А.Н., Р.С.Р. и А.Н.К. и от присъединените на
основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от фактическа страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че жалбоподателката работи като
детегледачка в Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи /ЦНСТДМ/
№3 и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗЗДет.,
във вр. с чл.7, ал.1 от същия закон е имала
задължение в случай, че й стане известно, че дете се нуждае от закрила,
незабавно да уведоми Дирекция „социално подпомагане“, Държавна агенция за
закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.
Съобразно разпоредбата на чл.10 от ЗЗДет. всяко дете има право на закрила за нормалното му
физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите
права и интереси, а според чл.11, ал. 2 от същия закон всяко дете има право на
закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание,
физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи
на неговите интереси. Един от принципите, на които се основава закрилата на
децата в Република България е принципът за специална закрила на децата в риск,
съгласно чл.3, т.4 от ЗЗДет. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДет „закрила на
детето“ е система от законодателни, административни и други мерки за
гарантиране правата на всяко дете, а съгласно легалната дефиниция дадена в § 1,
т.11 от ДР на ЗЗДт „дете в риск“ е дете: а) чиито
родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито
родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; б)
което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго
нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му; в)
за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие; г) което страда от увреждания,
както и от труднолечими заболявания, констатирани от
специалист и д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е
отпаднало от училище.
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че на 18 срещу 19.05.2016 год. по време на нощната смяна в ЦНСТДМ
№3 детето Х.Р.А., родено на *** год. е било подложено на насилие от страна на
служители от СОТ. Това обстоятелство се подкрепя от приложената като писмено
доказателство по делото рапортна книга /намираща се
на л.70-74 от ВАНД №2696/2016 год./, от разпита в съдебно заседание на
свидетелите М.И.К. и Л.Р.М., които са извършили проверката в центъра във връзка
с подаден сигнал за насилие над дете и които в съдебно заседание по безспорен
начин потвърждават факта, че от проведените разговори с жалбоподателката,
с децата и с други служители на центъра са констатирали акта на осъщественото
физическо насилие над детето Х. по време на нощната смяна на 18 срещу
19.05.2016 год., което подробно са описали в Констативния протокол и в Доклада
от извършената проверка.
От изложеното се налага извода, че с оглед на
осъщественото насилие детето се е нуждаело от закрила и за жалбоподателката
е възникнало задължението да уведоми
незабавно да уведоми Дирекция „социално подпомагане“, Държавна агенция за
закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.
В тази връзка съдът напълно кредитира събраните в
хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
М.И.К. и Л.Р.М., доколкото показанията им са категорични, непротиворечиви и
почиват на техни преки наблюдения и разговори със служители и с деца от центъра,
придобити по време на извършваната проверка. В същото време показанията им
кореспондират както помежду си, така също и с останалия, събран по делото доказателствен материал и по-конкретно с приложената по
делото рапортна книга, която съдържа данни за
осъщественото спрямо детето Х. физическо и психическо насилие.
В същото време съдът намира, че не следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите К.А.Н., Р.С.Р. и А.Н.К.. По отношение на
свидетелката К.А.Н. съдът намира, че показанията й до голяма степен са
заинтересовани от изхода на делото, доколкото същата е била в центъра по време
на нощното дежурство на 18 срещу 19.05.2016 год. и представлява лице, от
категорията на посочените в разпоредбата на чл.7, ал.1 и 2 от ЗЗДет, което също е имало задължението да уведоми
посочените институции, в случай, че му стане известен факта, че дете се нуждае
от закрила. В същото време звучи
житейски нелогично твърдението на жалбоподателката и
на свидетелката Н., че последната е дала само пример какво трябва да бъде
изписано в рапортната тетрадка, но Ю. не я е разбрала
правилно и го е изписала. В тази връзка съдът намира, че отразеното в рапортната книга напълно кореспондира с част от
отразяването и в официалната рапортна книга, която е
била представена на проверяващите органи, и с обясненията, дадени от самата жалбоподателка пред проверяващите органи.
По отношение на показанията на свидетелите Р.С.Р.
и А.Н.К. съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани, в частта в
която същите свидетелстват, че по време на нощната смяна на 18 срещу 19.05.2016
год. не е било осъществено насилие над детето Х.. В тази връзка съдът намира,
че тази част от показанията на двете свидетелки не почива на техни преки
наблюдения, доколкото не са били на работа по време на тази смяна, а почиват на
техни предположения, че ако е имало акт на насилие децата или останалите им
колежки са щели да го споделят с тях.
А с оглед на изложеното съдът приема за безспорно
установено, че по време на нощната смяна на 18 срещу 19 май 2016 год. в ЦНСТДМ
№3 е било упражнено психическо и физическо насилие срещу детето Х.Р.А. от
страна на служители от охранителна фирма „ЗS СОТ“, с оглед на което същото се е нуждаело от
закрила. Това обстоятелство е станало достояние на жалбоподателката
и предвид заеманата от нея длъжност като
детегледачка е несъмнено, че за нея е възникнало задължение незабавно да
уведоми посочените в чл.7, ал.1 от ЗЗДет органи - Дирекция
„Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или
Министерството на вътрешните работи. Употребявайки понятието „незабавно“, като
срок за уведомяване, законодателят е подчертал по категоричен начин особената грижа на държавата за защита правата
на децата и бързината на нейното осъществяване, като реализация на принципите,
провъзгласени в чл.14 и чл.47, ал.4 от Конституцията на Република България.
Именно уведомените органи наред с осъществяването на необходимата закрила са в
правото си да преценят дали нуждата от нея е в резултат на административно
нарушение или на престъпление спрямо детето, но за да изпълнят това си
задължение те трябва да бъдат сигнализирани по предвидения законов ред. По
делото липсват данни същото да е било сторено от Ю. до момента на извършване на
проверката – 13.06.2016 год. В подкрепа на този извод са и приложените като
писмени доказателства по делото Писмо изх.№УРИ372000-12350/12.08.2016 год. от
ОД на МВР-Шумен, Писмо изх.№2705-12-00-0788/09.08.2016 год. от Дирекция
„Социално подпомагане“, гр.Шумен, Писмо изх. №98-00-176/26.07.2016 год. на
Държавна агенция за закрила на детето, от които се установява, че за периода от
01.05.2016 год. до 15.06.2016 год. не са постъпвали сигнали за деца в риск от
страна на Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи №3. С оглед изложеното се налага категоричния
извод, че жалбоподателката е осъществила от обективна
и субективна страна състава на вмененото й административно нарушение по смисъла
на чл.7, ал.2 от ЗЗДет, във вр.
с чл.7, ал.1 от ЗЗДет.
Административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно административно-наказателната разпоредба на
чл.45, ал.11 от ЗЗД, предвиждаща административно наказание “глоба” в размер от 1000
до 2000 лева за лице, което в нарушение на чл.7, ал.1 и 2 от ЗЗДет не уведоми Дирекция „Социално подпомагане“,
Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи
за нуждата от закрила на дете, ако не подлежи на по-тежко административно
наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление. Липсва основание извършеното от Ю. да бъде
квалифицирано като административно нарушение, подлежащо на санкциониране с
по-тежко наказание по който и да е специален закон, а доколкото органите на
Районна прокуратура – Шумен са били сезирани с акта на осъщественото насилие
над детето Х., но е било отказано образуване на наказателно производство с
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 24.10.2016
год., се налага извода, че извършеното от Ю. деяние не може да бъде
квалифицирано като престъпление.
В същото време обаче съдът намира, че
административно-наказващият орган неправилно е индивидуализирал наказанието.
Наложил е санкция в максималния предвиден в закона размер, без да изложи
конкретни мотиви и съображения за това свое решение. В унисон с разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН е следвало да бъдат отчетени тежестта на извършеното
нарушение, степента на обществената му опасност, обществената опасност на
нарушителката и особено обстоятелството, че нарушението е извършено за първи
път. В тази връзка съдът намира за законосъобразно и съответно на извършеното
нарушение санкцията да бъде в размер на минималния, предвиден в закона, а
именно 1 000 /хиляда/ лева. В този смисъл настоящият състав намира за
справедливо наказателното постановление да бъде изменено, като наложеното на жалбоподателката административно наказание „глоба“ бъде
намалено от 2000 на 1000 лева.
Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя,
изложено в жалбата, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен
орган, който се е произнесъл след срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че обжалваното наказателно постановление е
издадено от Заместник председателя на Държавната агенция за закрила на детето –
гр. София, за председател, съгласно Заповед №РД–02–114/20.09.2016 год. Разпоредбата
на чл.46, ал.2 от ЗЗДет предвижда, че нарушенията по
чл.45, ал. 5, 6, 8, 10, 11, 12, 14 и 15 се установяват с акт от служител от
Главна дирекция "Контрол по правата на детето" към Държавната агенция
за закрила на детето, а наказателното постановление се издава от председателя
на Държавната агенция за закрила на детето или от оправомощено
от него длъжностно лице. Следователно от изложеното се налага извода, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен да го издаде орган, на
когото съгласно чл.46, ал.2 от ЗЗДет са делегирани
права на административно-наказващ орган по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН.
Съдът не кредитира доводите на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на наказателното
постановление, изразяващо се в необсъждане на доводите, посочени от страна на
жалбоподателя в депозираното от него възражение срещу акта в срока по чл.44 от
ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че действително в
наказателното постановление липса подробно обсъждане на възражението, като само
бланкетно е посочено, че е било депозирано възражение
и че същото е било обсъдено от наказващият орган по отношение на неговата
допустимост и основателност. В същото време обаче необсъждането на възражението
не представлява съществено процесуално нарушение и не влече след себе си отмяна
на самото наказателно постановление. В тази връзка съдът намира, че така
допуснатото нарушение не е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя или до невъзможност същият да разбере какво нарушение се твърди,
че е извършил, а от тук и до невъзможност да се защитава срещу него и да
ангажира защитата си по един адекватен начин. В този смисъл е и константната
практика на ШАС и по-конкретно Решение
№257 от 18.11.2015 год. по КАНД №217 по описа за 2015 год. на ШАС,
Решение №256 от 18.11.2015 год. по КАНД
№239 по описа за 2015 год., Решение №255 от 18.11.2015 год. по КАНД №229 по
описа за 2015 год. на ШАС и др.
В тази връзка, с оглед на всичко изложено по-горе
съдът намира, че обжалваното наказателно следва да бъде изменено, като
наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ бъде намалено от
2000 на 1000 лева.
По отношение претенцията за разноски, независимо,
че наказателното постановление е изменено частично, в настоящото производство
такива не се дължат на жалбоподателя. Същите могат да бъдат претендирани
с оглед изхода на делото пред Административен съд – Шумен по реда на ЗОДОВ. В
този смисъл е и Тълкувателно решение №1
от 15.03.2017 год. на ВАС по т.д. №2/2016 год., ОСС, I и II колегия и Тълкувателно решение №2 от 3.06.2009 год. на ВАС
по т.д. № 7/2008 год.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление №РД-17-9/06.10.2016 год. на Заместник-председателя на Държавна
агенция за закрила на детето /ДАЗД/, с което на основание чл.46, ал.2 от Закона
за закрила на детето /ЗЗДет/, във вр.
с чл.45, ал.11 от ЗЗДет, във вр.
с чл.53 от ЗАНН на Х. М. Ю., с ЕГН**********,***,
в качеството й на детегледачка в ЦНСТДМ №3, с адрес: гр.Шумен, ул.“Иван Рилски“
№2 е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.45,
ал.11 от ЗЗДет, във вр. с
чл.7, ал.2 от ЗЗДет, във вр.
с чл.7, ал.1 от ЗЗДет, като намалява размера на
наложеното административно наказание „глоба“ от 2000 /две хиляди/ на 1000
/хиляда/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: