В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На първи февруари две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2715 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-0869-002278/19.10.2016год. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.3 от ЗДвП на А.З.А. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените основания, като излага подробни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 09.10.2016г. около 23.40 часа А.А. З. управлявал лек автомобил марка „Мицубиши Лансер”, с Рег. № 34JYH11, собственост на А.З.А., ЕГН ********** от Република Турция, като се движел в гр. Шумен, по ул. ”Алеко Константинов” в посока бул. “Симеон Велики“. В близост до клуб „Черна котка“ бил спрян за извършване на рутинна проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Шумен, при която било установено, че водачът управлява МПС без Свидетелство за управление на МПС - никога не му е издавано такова, като по този начин жалбоподателя е предоставил собствения си автомобил на неправоспособен водач. В хода на проверката като доказателство бил иззет контролен талон № 3363650. За така установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 2278 от 14.10.2016 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на жалбоподателя е нарушена разпоредбата на чл. 102 от ЗДвП.

Жалбоподателя подписал съставения му акт, като в него не са отразени възражения. Не се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на така съставения акт е издадено НП № 16-0869-002278/19.10.2016год. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.3 от ЗДвП на А.З.А. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Междувременно в РУ – Шумен при ОД на МВР – Шумен е образувано и се води досъдебно производство № 1169/2016 г. по описа на РУ – Шумен срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 316, ал. 1 от НК, във вр. чл. 308, ал. 2 от НК, във вр. чл. 308, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 14.10.2016 г. в гр. Шумен съзнателно се ползвал от неистински официален документ, удостоверяващ правоспособност на управление на МПС – свидетелство за управление на МПС, серия АР, № 325843, документ № 14125, на което било придаден вид, че е издадено на 08.07.2005 г. от компетентните власти на Република Турция на лице с името – А. и фамилия М., роден на *** г. в Република България /регистриран в Република България с името А.А. З./, като представил документа пред служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Шумен за проверка и от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност. Цитираното досъдебно производство е образувано след като лицето А. /A./ с фамилия М. /M./ с турски граждански номер ***********, родено в Република България на ********** г. и регистрирано в Република България с имената А.А. З. се явило на 14.10.2016 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Шумен и е представило пред полицейски служител два документа - свидетелство за управление на МПС, серия АР, № 325843, документ № 14125, в което било отразено, че е издадено на 08.07.2005 г. от компетентните власти на Република Турция, гр. Истанбул, кв. Чаталджа и удостоверение, в което е било посочено, че е издадено на 13.10.2016 г. в 09.48 ч. от К.Д. рег. № *****, кв. Чаталджа и в което били отразени данни за свидетелство за управление на МПС, издадено на А. М..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Б.С. и на свидетелят И. Ц. К., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите С.С. и И.К. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода на съдебното производство е изискана и приобщена назначената по ВАНД № 2714/2016г. на ШРС съдебно-техническа експертиза, която дава заключение относно истинността на представения от жалбоподателя документ – Свидетелство за управление на МПС № 14125, турски образец, на името на A. M..

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в наказателното постановление съдът приема, от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. Тази разпоредба се отнася до водачи, които шофират тежки или леки автомобили без да притежават свидетелство за управление, било защото не са полагали изобщо изпит за правоспособност, или защото са били лишени от това право по съдебен или административен ред.

В правната норма чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е въведено положителното правило за поведение на всеки шофьор: „За да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.“. За да е валидно свидетелството за управление на МПС трябва да отговаря на две кумулативно дадени предпоставки: да е валидно, както по отношение на срока, така и по отношение на категорията на управляваното моторно превозно средство. Само при едновременното наличие на тези две предпоставки, СУМПС би се явило „съответното свидетелство за управление“ по смисъла на санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП.

Безспорно е установено по делото, че на посочената дата управляващия процесния автомобил А.А. З. не е представил свидетелство за управление на МПС при поискване от полицейските служители. От приложената по делото справка за нарушител е видно, че жалбоподателят е неправоспособен водач на МПС. Също така, от заключението на приобщената в хода на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза става ясно, че представеното впоследствие от А. З. свидетелство за управление на МПС /“SURUCU BELGESI/DRIVING LIGENCE“/ серия АР, № 325843, документ № 14125, в което било отразено, че е издадено на 08.07.2005 г. в Република Турция на името на A. M. е неистинско. Вещото лице сочи, че същото е фалшиво – изцяло самоделно изработено с помощта на подходящи консумативи и технически средства.

Съгласно разпоредбата на чл. 102 от ЗДвП действаща към момента на констатиране на нарушението „На водача, собственика или упълномощения ползвател на МПС се забранява да предоставя МПС на водач, който е под въздействие на алкохол, наркотици или друго упойващо вещество, или на неправоспособен водач“. Съгласно приложената по делото справка за нарушител от региона жалбоподателя А.А. е правоспособен водач на МПС. Съобразно гореизложеното може да се направи единствения правен извод, че жалбоподателя е преотстъпил собствения си лек автомобил да бъде управляван от неправоспособен водач, което от своя страна води до нарушаване изискването на чл. 102 от ЗДвП, каквото е и вмененото му от проверяващите нарушение. Разпоредбата на чл. 177 ал.1 т3 от ЗДвП действаща към момента на извършване на нарушението гласи, че се наказва с глоба от 100 до 300 лв. собственик, длъжностно лице или водач на МПС, който допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е определил размера на наказанието в съответния размер съобразно изискванията на Закона за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г., а именно малко над минималния размер на предвиденото наказание, като е съобразил, че жалбоподателя не пребивава преимуществено на територията на страната, но въпреки това извършеното от него нарушение е с висока обществена опасност.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0869-002278/19.10.2016год. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.3 от ЗДвП на А.З.А. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Решението подлежи обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: