Р Е Ш Е Н И Е

71/1.2.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.,

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2805 по описа за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № В-0042403/24.08.2016г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „Кредихелп“ ООД с адрес гр. София, р-н „Люлин“ ул. „Д-р П. Дертлиев“ № 4 ет.2 ап.3 ЕИК:********* с управител Л.Р. е било наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 3000.00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Дружеството-жалбоподател привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството–жалбоподател извършвало банкова дейност, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от Закона за кредитните институции. Посочената дейност в гр.Шумен дружеството осъществявало в офис, находящ се на бул.”Симеон Велики” №46. На 23.02.2016г. в КЗП-РД Варна-гр.Шумен постъпила потребителска жалба относно заем, отпуснат от дружеството, депозирана от лицето Е.Л.М.. По този повод на 09.03.2016г. от В.К.Г. и Н.И.Й.-инспектори в КЗП-РД-Варна била извършена проверка в посочения офис за спазване на Закона за потребителския кредит, при която били изискани всички документи, отнасящи се до потребителката и сключения от нея заем. В жалбата си М. е описала, че на 24.08.2016г. е сключила договор за предоставяне на потребителски кредит във вид на индивидуален договор за заем с код 123569/24.08.2015г., в размер на 600 лв., с краен срок за погасяване 22.03.2016г. Параметрите на сключения договор били: общ размер на всички плащания по заема 678.00 лв.; лихвен процент по заема 40.77%; ГПР на заема 49.47%. На 08.02.2016г.потребителката погасява предсрочно заема, като общо изплаща 691.80 лв. т.е. с 13.80 лв. повече от общия размер на всички плащания. При последното плащане на 08.02.2016г. потребителката изисква от кредитора справка за всички плащания по заема. На 16.02.2016г. получава справка според която дължи още 465.20 лв. Към жалбата си потребителката била приложила всички документи по кредита в това число договора и стандартния европейски формуляр.

При проверка на приложения към жалбата стандартен европейски формуляр /СЕФ/ проверяващите установили, че жалбоподателя в представения от него на потребителката СЕФ не е представил предварителна информация за това, че в случай на неизпълнение на задължението описано в част II т.8 от СЕФ изискване за обезпечения – да представи солидарен длъжник – поръчител, ще трябва да заплати и дължи неустойка на в размер на 429 лв. съгласно договора.

Според проверяващите жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 5 ал.5 от Закона за потребителския кредит, като на 24.08.2015г. е предоставил на потребителката М. СЕФ, в който предварителната информация не е попълнена изцяло и коректно от кредитора. В договора за потребителски кредит, в чл. 6 ал.4 е описано, че при неизпълнение на задълженията на заемателя, посочени в този член, ще причини на заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази алинея следва да обезпечи. Тази информация не е била представена на потребителката в СЕФ.

Във връзка с тези констатации на 04.05.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, бланкетен № 0042403, за това, че не е предоставило на потребителка М. стандартен европейски формуляр с коректна и пълна информация. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството. Впоследствие бил предявен на упълномощено лице и бил подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева за нарушение на чл.5, ал.5 от Закона за потребителския кредит.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Дружеството-жалбоподател има качеството „кредитор” по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, а именно-представлява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Разпоредбата на чл.5, ал.5 от ЗПК задължава преди потребителя да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник да му предостави необходимата информация за сравняване на различни предложения предложени в стандартния европейски формуляр, който трябва да бъде попълнен изцяло от кредитора.

При това положение съдът приема, че дружеството- жалбоподател действително е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.5, ал.5 от ЗПК, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. Както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какви неизпълнения е санкциониран. Актът законосъобразно е съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй като след съответна покана не се е явил такъв. Действително, по делото липсват доказателства за получаването на поканата. Същата обаче е била изпратена на адреса на седалището на дружеството, но няколкократните опити да бъде връчена са останали неуспешни, тъй като пратките са била връщани като неполучени /л.58-61 от делото/. От показанията на актосъставителя се установява също, че в хода на проверката са възникнали редица затруднения, тъй като дружеството не се отзовавало на поканите за представяне на документи и е създавало и други пречки за законосъобразното протичане на административнонаказателното производство. При това положение е видно, че неявяването на представител за съставяне на акта е резултат от осуетяването на връчването на съответните книжа от страна на самото дружество. При това положение не би могло да се счете, че е налице процесуално нарушение при съставянето на акта, тъй като такъв извод би противоречал на основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Не са налице условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването им, които да обусловят извода за маловажност на случая.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление, с което е наложено наказание за неизпълнение на административно задължение по чл.5, ал.5 от ЗПК. Административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е наложил наказание на основание чл.45, ал.1 от ЗПК, който предвижда специална санкция за нарушение на чл.5, ал.5 от с.з., какъвто е и процесният случай. Санкцията е наложена в минималния размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Водим от горното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В-0042403/24.08.2016г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „Кредихелп“ ООД с адрес гр. София, р-н „Люлин“ ул. „Д-р П. Дертлиев“ № 4 ет.2 ап.3 ЕИК:********* с управител Л.Р. е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит

Решението подлежи на обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: