Р Е Ш Е Н И Е

 

87/10.2.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:  

                                                                                    Председател: Диана Георгиева

При секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2806 по описа на ШРС за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № В-0042401/24.08.2016г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Кредихелп” ООД, с ЕИК 201284228, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин, бул. Д-р Петър Дертлиев № 4, ет.2,офис № 3, представлявано от Л.Р. е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл.11, ал.1, т.15, т.20, т.22 и т.23 от същия закон. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробни доводи за това в жалбата. В съдебно заседание представляващия дружеството не се явява лично. Явява се упълномощен представител – адв. Д. Б. от АК Габрово, който изцяло поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.  

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

 Дружеството – жалбоподател “Кредихелп” ООД, гр. София, извършва дейност като финансова институция, като предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на кредити. Посочената дейност в гр.Шумен дружеството осъществявало в офис, находящ се на бул. Симеон Велики № 46. На 09.03.2016г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от Е.Л.М. с Вх. № В–03-375 от 23.02.2016г. От жалбата на потребителката и приложените към нея, писмени доказателства, свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., установили, че между посоченото лице и дружеството-жалбоподател бил сключен Индивидуален договор за заем № 123569/24.08.2015г. със стойност на кредита 600 лева, общ размер на всички плащания– 678 лева. Потребителката около 40 дни преди изтичане срока на заема била изплатила предсрочно сумата от 691 лева, като кредитната институция изисквала да заплати още 460 лева за неустойки по договора. Служителката в офиса на дружеството – жалбоподател обяснила на свидетелите, че го нямало в момента отговорника на офиса, поради което свид. Г. и Й. се наложило да изчакат.  След известно време се явила дама - отговорника на офиса, която обаче категорично отказала да подпише съставения Констативен протокол, където били обективирани резултатите от извършената проверка. Констативен протокол № К-0224757 от 09.03.2016г. бил съставен от свид. В.Г. въз основа на приложените към жалбата на потребителката Е.М., заверени копия от документи, тъй като в офиса на дружеството – жалбоподател не били предоставени никакви документи. Отказът на Г. И. Й. да подпише Констативния протокол бил удостоверен с подписа на служител на РУ Шумен -  М. И. М., както и на свидетеля на проверката – Н.И.Й.. В офисът било оставено копие на констативния протокол, с който служителите на КЗП изискали на основание чл.42, ал.2 от ЗПК становище по потребителската жалба, подробна справка с информация за всички разходи, включени в ГПР, заверени копия от: индивидуален договор за заем № 123569/24.08.2015г , СЕФ, общите условия по отпускане на потребителски кредит, както и два броя произволно избрани договори за потребителски кредит, ведно с всички документи към тях.  Тъй като на посочената в констативния протокол, дата никой не се явил и изисканите документи не били представени, било изпратено писмено искане до управителя на „Кредихелп“ ООД гр. София с изх. № В-03-375 от 21.03.2016г. Видно от приложеното заверено копие от известие за доставяне, писмото било върнато като „непотърсено“.  При преглед на предоставения от потребителката М., екземпляр от договора, свид. В.Г. констатирал, че в в договора за предоставяне на потребителски кредит /заем/ № 123569 от 24.08.2015г. няма информация за: 1. Дата и място на сключване на договора; 2. Лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, начините на неговото променяне, както и стойността на всички плащания, разходи, които се дължат при неизпълнение на договора; 3. Наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия, за неговото упражняване; 4. Правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на кредитора на обезпечение; 5. Реда за прекратяване на договора за кредит.  По повод установените нарушения от страна на дружеството – жалбоподател била изпратена писмена Покана с изх. № В-03-375 от 08.04.2016г. на адреса на седалището и адреса на управление на „Кредихелп“ ООД гр. София за съставяне на АУАН. Видно от приложеното заверено копие от известие за доставяне, писмото /покана/ било върнато като „непотърсено“. 

На 04.05.2016г. за констатираното нарушение, свид. В.Г. съставил на дружеството-жалбоподател, Акт за установяване на административно нарушение № К-0042401, като посочил, че с описаното деяние били нарушени разпоредбите на чл.11, ал.1,т.1, т.15, т.20, т.22 и т.23 от Закона за потребителския кредит. Актът е бил съставен в отсъствие на представляващ дружеството на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. АУАН № К-0042401/ 04.05.2016г. бил връчен на упълномощен представител на „Кредихелп“ ООД гр. София на 10.08.2016г. Дружеството не се е възползвало от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № В-0042401/24.08.2016 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Кредихелп” ООД, с ЕИК 201284228, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Петър Дертлиев  № 4, ет.2,ап.3, представлявано от Л.Р. е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл.11, ал.1, т.15, т.20, т.22 и т.23 от същия закон.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г. и на свидетеля Н.И.Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Безспорно установено по делото е, че “Кредихелп” ООД се явява кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК и съгласно разпоредбата на чл.11 от същия закон  има задължението при предоставяне на потребителски кредити да изготвя договори, съдържащи изрично предвидените в посочената разпоредба задължителни реквизити.

В настоящият случай в АУАН № 0042401 от 04.05.2016г. са описани пет нарушения на чл.11, ал.1 от ЗПК, в издаденото въз основа на него НП, АНО е визирал четири нарушения, а е наложил една имущесствена санкция на основание чл.45, ал.1 от ЗПК. Настоящия съдебен състав намира, че в случая специалния закон – чл.45, ал. 1 от ЗПК не дерогира нормата на чл.18 от ЗАНН. Нормата на чл.55, ал. 3 от ЗПК предвижда за съставяне на актове и  издаване на НП приложение нормите на ЗАНН. В тази връзка съдът счита, че независимо, че санкционната разпоредба предвижда наказуемост за извършено нарушение по чл.11 от ЗПК, като ползването на единствено число означава, че при констатиране на няколко нарушения по чл. 11 (какъвто е и настоящия случай), АНО следва да ги посочи отделно, респективно да ги санкционира отделно. След като са налице твърдения за извършени четири отделни адм. нарушения по чл. 11, ал.1, т.15, т.20, т.22 и т.23 от ЗПК, то за същите и съобразно правилото на чл.18 от ЗАНН е следвало да се наложат четири отделни наказания от АНО. Това е така, понеже за разлика от съвкупността на множество престъпления (идеална и реална) по НК, със ЗАНН е възприет принципа за самостоятелно санкциониране на всяко отделно адм. нарушение. В този смисъл за всяко отделно нарушение се провежда самостоятелно административно-наказателно производство. В настоящият казус АНО е дало правна квалификация на всяко едно от деянията описани в НП, като е следвало да наложи предвидената санкция за всяко от тях. Обстоятелството, че всички осъществяват един и същи състав на административно нарушение /чл.11 от ЗПК/ не игнорира разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Налагането на обща санкция, е довело до незавършеност на административно-наказателното производство, тъй като не е налице произнасяне на АНО в смисъла на чл.53, ал.1 от ЗАНН за всяко отделно нарушение.

Към жалбата е приложено заверено копие от Общи условия към индивидуалните договори за паричен заем, сключвани от „Кредихелп“ ООД, съдържащи подпис на всяка страница от потребителката Е.Л.М., както и саморъчно изписани три имена на место „заемател“. В чл.1 от Индивидуален договор за заем № 123569/24.08.2015г. е визирано, че с подписване на договора, заемателят удостоверява, че преди неговото сключване му е предоставен СЕФ и е запознат е с Общите условия към договора. Приложено е и заверено копие от Предложение за сключване на договор за паричен заем № 0000123569 от 21.08.2015г., където потребителката М. е положила подписа си под заявление, че предварително е получила СЕФ и е запозната и приема безусловно Общите Условия.

 В настоящият случай санкционна норма на чл.45, ал.1 от ЗПК е приложена спрямо дружеството "Кредихелп" ООД за нарушение по чл. 11, ал.1, който регламентира съдържанието на договорите за потребителски кредит. Наказващият орган е приел, че „дружеството жалбоподател е нарушил разпоредбите на чл.11, ал.1, т.15, т.20, т.22 и т.23 от ЗПК, като на 24.08.2015г. е предоставил на потребителката М. Договор № 123569, който не съдържа изискуемата в описаните по-горе точки, информация.“ Анализирайки съдържанието на договора, ведно с общите условия, настоящият съдебен състав намира, че тази констатация на АНО е неправилна. Съдържанието на приетите като доказателство по делото Индивидуален договор за паричен заем № 123569/24.08.2016г., Предложение за сключване договор за паричен заем № 0000123569/21.08.2016г., както и Общи условия към индивидуалните договори за паричен заем, сключвани от „Кредихелп“ ООД, води до извод, че липсва твърдяното от АНО осъществено административно нарушение. В чл.2 от Общите условия е визирано, че същите са задължителни за страните и представляват неразделна част от сключвани между Дружеството и неговите Заематели, индивидуални договори за паричен заем.  От друга страна, кредитополучателят е декларирал с подписа си, че е прочел, разбрал и безусловно приел написаното на всяка една от четирите страници на Общите условия, които представляват неразделна част от Индивидуалния договор за паричен заем. В предложението за сключване на договор за паричен заем № 0000123569 от 21.08.2015г., непосредствено след декларацията, в писмената форма, е положен подписа на потребителя, т.е. общите условия като част от договора са приети от заемополучателя /противното не се твърди и не се установява по делото/. Следователно договорът за потребителски кредит е придружен от общи условия и съставлява сделка при общи условия, предвидена в разпоредбата на чл.298 от ТЗ, приложима при банковите сделки с оглед чл.1, ал.1, т.7 и чл. 430, ал.3 от ТЗ. Съгласно чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ, установените отнапред от търговеца общи условия за сключваните от него сделки, стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема. Полагайки подписа си под текста на Общите условия, заемополучателят е удостоверил волеизявлението си за приемане на договора, ведно с общите условия към него. Последните се неразделна част от договора за потребителски кредит, което обстоятелство неоснователно се отрича от наказващия орган. С оглед на горната констатация и доколкото няма спор, че реквизитите на договора по чл. 11, ал.1, т.15, т.20, т.22 и т.23 от ЗПК са част от съдържанието на общите условия, то следва да се приеме, че дружеството жалбоподател не е нарушило изискванията на закона, респ. не е извършило административно нарушение по чл.45 от ЗПК и издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. В т. 17 от Общите условия е визирано в случай, че заемателят забави заплащането на погасителна вноска по получен заем, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК.  Доколкото размерът на законната лихва по просрочени парични задължения се определя с Постановление на Министерския съвет и е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 10 процентни пункта, се налага извода, че потребителят във всеки един момент, както при сключване на договора, така и по-късно разполага с общодостъпна информация за размера на лихвата, която ще дължи в случай на допуснато от негова страна просрочие. Информацията за размера на основния лихвен процент се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува на интернет страницата на БНБ. В чл.11, т.3 от Общите условия е визирано, че на основание чл.29, ал.1 от ЗПК без да дължи обезщетение и  неустойка и без да посочва причина, заемателят може да се откаже от сключения договор за заем, като уведоми писмено заемодателя в 14-дневен срок от сключването на договора, т. е. налице е изискуемото съдържание съгласно т.20 на чл.11, ал.1 от ЗПК.   В чл.11, т.2 от Общите условия е предвидено правото на заемателят по всяко време да погаси предсрочно паричния си заем, както и реда за неговото осъществяване, съгласно чл.11, ал.1, т.22 от ЗПК. В чл.19 от Общите условия са посочени основанията за прекратяване на договора за паричен заем, т. е. налице е визираното в т.23 на чл.11, ал.1 от ЗПК съдържание.  

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.    

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯВА наказателно постановление № В-0042401/24.08.2016г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “КРЕДИХЕЛП” ООД, с ЕИК 201284228, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин, бул. Д-р Петър Дертлиев № 4, ет.2,офис № 3, представлявано от Л.Р. е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл.11, ал.1, т.15, т.20, т.22 и т.23 от ЗПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено. 

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: