Р Е Ш Е Н И Е
15/11.1.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и първи декември през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Цв.Колева
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №2839 по описа на ШРС за 2016 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №16-0869-002444 от 02.11.2016 год. на Началник сектор към ОД на
МВР, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Д.С.Д., с ЕГН**********,*** са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева на основание
чл.181, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага
доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание се явява лично, като
уточнява, че желае наказателното постановление да бъде изменено, като не оспорва
второто извършено нарушение.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло
потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не на
изложените в нея съображения, поради следното:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.10.2016 год. около 14.45 часа жалбоподателят
Д.С.Д. управлявал собствения си лек автомобил марка “ВАЗ 2102” с рег.№ Н 1703 АМ,
като се движел в гр.Шумен, по ул.“Симеон Велики“. Поради извършване на дейности
по отсичане на топола, намираща се на посочения булевард било затворено
движението по платното за движение към пл.Оборище, като автомобилите, движещи
се в посока от кв.Кьошковете към пл.Оборище следвало да минават по обходен
маршрут по ул.“Тича“. Въпреки създадената временна организация на движението,
жалбоподателят, минавайки покрай поставените ограждения навлязал в платното за
движение, което било предназначено за движение единствено в обратна посока от
Томбул джамия към ул.“Тича“. Тъй като в този момент свидетелите П.С.П. и М.С.М.
се намирали в същото платно, в близост до паркирания в дясната му част служебен
автомобил, възприели движението на жалбоподателя в насрещното платно, при което
свидетелят М. му подал сигнал със стоп палка за спиране. Жалбоподателят минал
покрай свидетелите и наблюдавайки ги продължил движението си в посока Томбул
джамия. При това негово действия свидетелят П., с помощта на служебния
автомобил последва автомобила на жалбоподателя, като му подал светлинен и
звуков сигнал, за да преустанови движението си, но жалбоподателят отново не спрял.
Преустановил движението си една при достигане на кръстовището до Томбул джамия
и спрял поради светналата червена светлина на светофарната уредба. Тогава
свидетелят П. спрял служебния полицейски автомобил до него, почукал на
страничното стъкло на автомобила и помолил водача да се върне обратно с
автомобила за извършване на полицейска проверка. По този повод на жалбоподателя
бил съставен акт за установяване на административно нарушение №2444 от 02.10.2016
год., който бил връчен на нарушителя и подписан от него, без да изложи
възражения. Впоследствие Д. не се е възползвал от законното си право и не е
депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. В
същото време на 17.10.2016 год. е
представил писмена Декларация, подписана от четири лица, в която последните
заявяват, че са пътували в автомобила на жалбоподателя по време на извършената
му проверка и че при преминаването на автомобила покрай полицейския служител
нито те, нито водача са видели подадения сигнал за спиране. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №16-0869-002444 от 02.11.2016 год. на Началник сектор
към ОД на МВР, сектор Пътна полиция Шумен, с което на Д.С.Д., с ЕГН**********,***
са наложени административни наказания
“глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП
и „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и на
свидетеля М.С.М. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на
акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението ,визирано в
пункт първи на наказателното постановление съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която е
посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът
на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от
контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. От материалите по делото се установява по безспорен начин,
че в района на бул.”Симеон Велики” в посока пл.Оборище на жалбоподателя е бил
подаден ясен и своевременен сигнал за спиране с полицейска стоп палка. Д. не е
изпълнил даденото му указание, като не е спрял на указаното му место и е
продължил движението си. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите
П. и М., които са преки очевидци на поведението на жалбоподателя по време на
извършване на проверката. И двамата свидетели в съдебно заседание заявяват, че проверката
е била извършена в 14.45 часа, в светлата част на денонощието, на самия булевард,
където са се намирали и полицейските служители, а подадения на жалбоподателя
сигнал е бил ясен, своевременен и е бил възприет ясно от него. В този смисъл и
двамата свидетели твърдят, че при преминаване на автомобила на жалбоподателя
покрай тях не само жалбоподателя, но и останалите пътуващи в автомобила лица са
гледали свидетеля М., поради което се налага извода, че ясно са възприели подадения
от последния сигнал със стоп палка.
Поради изложените по-горе съображения съдът
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, посочено в наказателното постановление, като не е изпълнил
нареждането на органите за контрол и регулиране на движението при подаден
сигнал за спиране да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а
именно чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която се наказва с “лишаване от
право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и с
“глоба” от 50 до 200 лева водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е първото кумулативно предвидено наказание в размер над
минималния, но под средния, предвиден в закона, без да изложи конкретни
съображения и мотиви в тази насока. При налагане на санкция над
законоустановения минимум е следвало административно-наказващият орган да
изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази
санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и
степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка
съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази
насока, както и обстоятелството, че видно от приложената по делото Справка за
нарушител от региона жалбоподателят не е бил наказван за каквито и да е други
нарушения на ЗДвП, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние
да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер по отношение и на
двете кумулативно предвидени наказания, а именно “глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец. При
определяне размера на тези наказания съдът съобрази и обстоятелството, че двете кумулативно предвидени наказания следва
да кореспондират помежду си.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира за
правилно и законосъобразно наказателното постановление по пункт първи да бъде
изменено, като наложеното наказание
“глоба” бъде намалено от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева.
По
отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП
регистрираните пътни превозни средства подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. От констатациите в акта за
установяване на административно нарушение и от материалите по делото се установява,
че управляваното от жалбоподателя МПС не е било преминало годишен технически
преглед в изискуемия за това срок. Поради изложеното, съдът счита, че
наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като административно
нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП. В същото време съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е ангажирал именно отговорността на
жалбоподателя за посоченото нарушение, доколкото същия се явява собственик на
посоченото МПС. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че въпреки, че по
делото липсват конкретни доказателства в тази насока, обстоятелството, че
именно Д. е собственик на автомобила се установява от показанията на
свидетелите П. и М., а и не се оспорва и от страна на самия жалбоподател, който
в жалбата изрично заявява, че не отрича това нарушение, като дори обяснява
причините, поради което го е извършил.
Съдът намира, че доколкото разпоредбата на чл.181,
т.1 от ЗДвП предвижда наказание глоба до 50 лв. за собственик или длъжностно
лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно
средство за технически преглед, то административно-наказващият орган правилно е
ангажирал отговорността на жалбоподателя, в качеството му на собственик на
посоченото МПС. В същото време
настоящият състав намира, че наказващият орган правилно е индивидуализирал
наказанието, като така определения размер на наложената „глоба“ от 30 лева
напълно съответства на тежестта на нарушението и на обществената опасност на
дееца. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че по отношение на това
деяние липсва изрично обжалване от страна на жалбоподателя или искане
наказанието да бъде изменено или отменено.
При преценка на наказателното постановление и
задължението на съда да провери неговата законосъобразност, настоящия състав
намира, че не са налице условията нарушенията да бъдат квалифицирани като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка, въпреки, че в
самото наказателно постановление не са изложени мотиви в този смисъл, съдът
напълно споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващият
орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушенията в
настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Всяко едно
от описаните в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите
участници в движението по пътищата. В резултата на първото деяние, въпреки, че
същото не е отразено в наказателното постановление се е стигнало до движение
при насрещно движение в пътна лента ,която е била предназначена единствено за
еднопосочно движение. Това обстоятелство е криело сериозен риск както за
останалите участници в движението, така също и за водача и движещите се в
неговото МПС пътници. В същото време управлението по пътищата на МПС, което не
е преминало годишен технически преглед само по себе си също крие сериозен риск
за всички участници в движението, в това число и за пътуващите в този
автомобил, с оглед вероятността от неговата неизправност. С оглед на изложеното
в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена,
доколкото нито едно от нарушенията не може да бъде квалифицирано като
“маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №16-0869-002444 от
02.11.2016 год. на Началник сектор към ОД на МВР, сектор Пътна полиция Шумен, с
което на Д.С.Д., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева на основание
чл.181, т.1 от ЗДвП, като намалява само
наложеното по пункт първи на основание разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП наказание “глоба” от 80 /осемдесета/ лева на 50 /петдесет/ лева и потвърждава наказателното
постановление в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: