Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                 

                                                                   6/9.1.2017г.

 

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА  

 

            Шуменски районен съд в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                                    Председател: Диана Георгиева

при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2843/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В жалбата си до съда,  “ГАДЖЕВИ 2013” ООД, с ЕИК 202434887, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Мир № 18, представлявано от управителя В.Н.Г. твърди, че  с Наказателно постановление № 219431-F220085 издадено  на 18.10.2016г. от Териториален директор на ТД на НАП гр. Варна на дружеството било наложено административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 1 000 лева. В жалбата се твърди, че в издаденото наказателно постановление липсва „вероятно“ бащино име на териториалния директор на ТД на НАП Варна, което предвид обстоятелството, че това е административно наказващия орган, води до липса на индивидуализация на същия. Твърди още, че в НП е посочено, че нарушението е констатирано в обект кафе-сладкарница и ресторант, като не е посочено в кой точно обект е извършено нарушението и на кое точно ФУ устройство не са регистрирани операциите „служебно изведени“, което води до невъзможност за определяне мястото на извършване. Сочи, че ангажирането на административна отговорност за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредбата изисква установяване от АНО наличието на технически възможности за фискалното устройство в съответния обект да изпълнява предвидените в закона, операции, като съществен елемент от обективната страна на нарушението. На следващо място жалбоподателят сочи, че в случая санкцията е наложена на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, но съществено е нарушено правото му на защита, тъй като както чл.185, ал.1, така и ал.2 препращат към чл.118 от ЗДДС, където са посочени множество задължения на данъчно задължените лица. При това и с оглед липсата на твърдения да е осъществен фактическия състав на чл.118, ал.1 от ЗДДС е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и приложената материална норма. Моли съда да отмени изцяло процесното наказателно постановление, като неоснователно и незаконосъобразно.

            Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява представляващия и не изпраща представител. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

            ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за  частично основателна, поради следните съображения:

     По делото е безспорно установено, че на 24.06.2016г. свидетелят В.Р.А. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна извършил оперативна проверка в търговски обект – кафе-сладкарница и Ресторант Шумен, находящ се в гр. Шумен, бул. Плиска № 1 – Градска градина, стопанисван от “ГАДЖЕВИ 2013“ ООД. Свидетелят установил, че на въпросния адрес в Градската градина – бул. Плиска № 1 имало две регистрирани фискални устройства на една и съща фирма – „ГАДЖЕВИ 2013“ ООД, с ЕИК 202434887, като обектите били два – кафе-сладкарница и ресторант, под един общ покрив, с различни входове.  В обекта били налични и в изправност два ЕКАФП, регистрирани в НАП. При проверка на касова наличност по Опис на касовата наличност, свидетелят А. установил разлика между разчетената от касовия апарат в ресторанта, касова наличност и фактическата наличност, която била описана в Описа в размер на 3 789,90 лева. При проверка на касова наличност по Опис на касова наличност не установил разлика между разчетената от касовия апарат в сладкарницата, касова наличност и фактическа такава. По данни на присъствалия на проверка – управител, липсващата сума била взета от нея, но сумата била изведена по надлежния ред. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0222806 от 24.06.2016г., с който на основание чл.13 и чл.37,ал.3 от ДОПК бил поканен управителя и представляващия да се яви в сградата на ТД на НАП офис Шумен. На 28.06.2016г. свидетелят В.А. за констатираното нарушение – неизпълнение н задължението си, предвидено в разпоредбите на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ да опише сума в размер на 3 789,90 лева в ЕКАФП, като промяна в касовата наличност – служебно изведена, съставил Акт за установяване на административно нарушение сер. АА № F220085, като вписал, че с това били нарушени разпоредбите на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.  АУАН бил предявен на същата дата на управителя на дружеството – В.Н.Г., който го подписал без възражение. Писмено възражение в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не било депозирано. Въз основа на АУАН от 28.06.2016г. било издадено Наказателно постановление № 219451-F220085 от 18.10.2015г. от Териториален директор на ТД на НАП гр. Варна, с което на “ГАДЖЕВИ 2013” ООД гр. Шумен, с ЕИК 202434887, ул. Мир № 18, представлявано от В.Н.Г., с ЕГН **********  било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 000 лева на основание чл.185, ал.2 ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за това, че на 24.06.2016г. в гр. Шумен, като не е изпълнило задължението си да опише сума в размер на 3 789,90 лева в ЕКАФП, като промяна в касовата наличност – служебно въведена е нарушило реда за отчитане на касова наличност и е осъществил състава на чл.185, ал.2 ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.  

            Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, приети и приложени на основание чл.283 от НПК, както и от гласните – разпитаният в съдебно заседание, актосъставител.

            От така установеното от фактическа страна, съдът намира от процесуално - правна страна атакуваното наказателно постановление за законосъобразно – издадено от компетентен орган, като в хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения, водещи до неговата отмяна.

Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ задължава извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, като съгласно ал.2 на същия член за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал.1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ в момента на извършването й с точност до минута.  От материалите по делото е видно, че наличното в търговския обект на жалбоподателя фискално устройство е притежавало операции по ал.1, поради което всяка една промяна в касовата наличност е следвало да се отразява в устройството. От представените като писмени доказателства по делото Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0222806 от 24.06.2016г., Опис на касовата наличност, Дневен отчет, на ЕКАФП в ресторанта, а и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ в размер на 3 789,90 лева. В този смисъл съдът взе предвид обстоятелството, че наличната сума по каса е била в размер на 1 111,20 лева, началното салдо, въведено във ФУ - в размер на 0 лева, а дневният оборот, отчетен от въпросното ФУ е бил в размер на 4 901,10 лева. От изложеното може да се направи извода, че данъчно задълженото лице не е отразило извеждане на сумата от 3 789,90 лева от касата, в момента на нейното действително извеждане и с точност до минута.

 С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило задължението си да отбележи във ФУ промяната на касовата наличност на 24.06.2016 г. в момента на извършването й с точност до минута, а именно извеждането от касата на сумата от 3 789,90 лева, търговецът е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.

Съдът намира за неоснователен доводът, посочен в жалбата за съществено нарушение на процесуалните правила, поради невписване на бащино име на Териториалния директор на ТД на НАП Варна.  Съществено процесуално нарушение е това, което е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. В настоящият случай невписването на бащиното име на Териториалния директор на ТД на НАП Варна, настоящия съдебен състав намира за несъществено нарушение – пропуск, тъй като не е довело до нарушаване правото на защита, тъй като административно наказващия орган е индивидуализиран в достатъчна степен.

Доводът, изложен в жалбата за невъзможност за определяне на мястото на извършване на нарушението, съда намира също за неоснователен. Действително в атакуваното НП, в началото наказващия орган е изписал, че проверката била извършена в търговски обект – сладкарница и ресторант, находящ се в гр. Шумен, бул. Плиска № 1, като не е посочено в кой точно обект и на кое точно ФУ не са били регистрирани операциите „служебно изведени“, но това обстоятелство не води до липса на място на извършване на нарушението. Както е описано  и в АУАН и в НП двата обекта – сладкарница и ресторант са на един и същ адрес – бул. Плиска № 1 в гр. Шумен. От показанията на разпитания в съдебно заседание, свидетел А. е видно, че: „…На въпросния адрес в Градската градина има две регистрирани фискални устройства на една и съща фирма, с един и същ БУЛСТАТ, едното се именува като ресторант, а другото като сладкарница. Намират се под един общ покрив, макар и с различни входове.“, т. е. мястото на извършване на нарушението е коректно – бул. Плиска № 1 в гр. Шумен.

Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно поради изложеното настоящият състав намира, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство. Наред с общото понятие на административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28 и чл.39,ал.1 от ЗАНН. Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло от настоящия състав. В тази насока е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение № 185 от 22.04.2013г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 55/2013г. и др..

При определяне на приложимата санкционна норма административно-наказващият орган е приел, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи в търговския обект на дружеството. В тази връзка на жалбоподателя е била наложена по-лека санкция, каквато е предвидена в разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, с оглед препращащата норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Освен това разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ визира като нарушение всички случаи на неотразяване във ФУ, независимо дали става въпрос за извеждане или за въвеждане на суми от касата в обекта.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от „ГАДЖЕВИ 2013” ООД гр. Шумен като административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.  Правилно е била издирена и приложена и действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда глоба или имуществена санкция за лице, което извърши или допусне извършване на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане. Такъв нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС е Наредба № Н-18/13.12.2006г., която в параграф 11 от ПЗР на ЗДДС указва, че се издава на основание чл.118, ал.2 и ал. 4 от ЗДДС, като в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Административно-наказващият орган правилно е приложил санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС към която препраща разпоредбата на ал.2 от същия член, в случай, че нарушението не води до неотразяване на приходите, доколкото посоченото условие е налице в настоящия случай. Съдът намира обаче, че наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като липсват мотиви, поради които да не наложи минималния предвиден размер на имуществената санкция. В атакуваното НП е вписано обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и не са налице данни, обосноваващи извод за налагане на по-висок размер на санкцията, поради което съдът намира, че същото следва да бъде изменено, като размера на административното наказание следва да бъде в минимума, предвиден в съответната законова разпоредба.

За прецизност следва да бъде отбелязано, че при изписване на наказателното постановление от страна на административно-наказващият орган е била допусната и друга техническа грешка, вследствие на която е посочено, че разликата от 3 789,90 лева е следвало да бъде служебно въведена сума, а не служебно изведена. Както бе посочено по-горе разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ визира като нарушение всички случаи на неотразяване във ФУ, независимо дали става въпрос за извеждане или за въвеждане на суми от касата в обекта.

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като размера на санкцията бъде намален от 1000  лева на 500 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. последно от ЗАНН, съдът  

 

                                                                        Р  Е  Ш  И :

 

            ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 219451-F220085 от 18.10.2016г. от Териториален директор на ТД на НАП гр. Варна, с което на “ГАДЖЕВИ 2013” ООД гр. Шумен, с ЕИК 202434887, ул. Мир № 18, представлявано от В.Н.Г., с ЕГН ********** на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, като намалява размера от 1 000 /хиляда/ лева на 500 /петстотин/ лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: