12/10.1.2017г.
гр.Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, в открито заседание на тринадесети декември двехиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател:
Емилиян Ангелов
при секретаря В.С., като разгледа
докладваното от районния съдия ВНАХД № 2856
по описа за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №220432-F139364/24.10.2016г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание
чл.355 ал.2 от КСО на А.М.М.,ЕГН********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на
250 лева. В жалба си до съда
жалбоподателката моли НП да бъде
отменено, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В
съдебно заседание, редовно призована, не се явява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна,
призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда
да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за
целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 23.07.2014г. жалбоподателката А.М.М.,
в качеството на самоосигуряващо се лице, подала в ТД на НАП Варна, офис Шумен Декларация обр.1 “Данни за
осигуреното лице”, съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №Н-8/2005г., за м. май 2014г.
При извършена проверка на 07.11.2014г. органите на НАП констатирали, че
Декларация обр.1 за м. май 2014г. била
подадена извън законоустановения срок
указан в чл.3 ал.1 т.2 от Наредба №Н-8/2005г., а именно до 25.06.2014г.
На 07.11.2014г. св. И.П. изпратила покана до А.М.
да се яви в 7 дневен срок, считано от получаване на поканата, за съставяне на
АУАН. Поканата е получена на 21.11.2014г. от М.М., в качеството му на баща на
жалбоподателката. В указания срок жалбоподателката не се явила, поради което на
08.12.2014г. св. П. съставила АУАН № F139364 в нейно отсъствие, за
нарушение на чл.3 ал.1 т.2 б.а от Наредба № Н – 8/2005г. на МФ. за това, че в качеството й на самоосигуряващо се лице
упражняващо свободна професия, не е подала Декларация обр.1 за месец март 2014г.
по чл.2 ал.1 от Наредбата в ТД на НАП, офис Шумен в законоустановения срок, а
именно до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. До лицето са били изпратени две покани – изх.
№ 12196/08.12.2014г. и изх. №16/05.01.2015г. за явяване в ТД на НАП, за
връчване на съставения акт, които са били получени лично от
жалбоподателката на 13.12.2014г. и
09.01.2015г., но същата не се явила, поради което основание
чл.
43, ал.6 от ЗАНН производството било
спряно на 09.03.2015г., за което е направена отметка върху акта.
АУАН бил връчен по надлежния ред на А.М. едва на 09.08.2016г. След запознаване със
съдържанието на АУАН, жалбоподателката не е отразила възражения. Не е
депозирала такива и в законоустановения срок. Въз основа на съставения
акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка,
наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите
съдържащи се в АУАН. На основание чл.355
ал.2 от КСО на А.М.М.,ЕГН********** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 250 лева. НП е връчено на
04.11.2016г. на К. И. М., в качеството й на майка на жалбоподателката.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя И. И.П..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице виновно.
Административно – наказателната отговорност
на жалбоподателката е ангажирана на
основание чл.355 ал.2, във вр. с чл.5 ал.4 от КСО, във вр. с чл.3 ал.1 т.2 от
Наредба № Н – 8/29.12.2005г. Нарушението правилно е квалифицирани от наказващия
орган по чл.355, ал. 2 от КСО, предвиждащ санкция за всякакви нарушения на чл.
5, ал. 4 от Кодекса. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 т.1 от КСО
самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за
приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите", и облагаемия доход по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване. Съгласно нормата на чл.5, ал.6 от КСО съдържанието, сроковете,
начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят
със специална Наредба. В случая приложимата наредба е посочената в АУАН и
наказателното постановление, а именно
Наредба № Н –8/2005 г. на МФ, която определя за вида декларации, а
именно образец № 1, че се подават в компетентната ТД на НАП 2. от
самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните за тях - чл.3 ал.1 т.2 от Наредбата. Следователно задължението
за подаване на декларацията образец № 1 за м.май 2014г.следвало да се изпълни
до 25.06.2014г., включително. Като не е сторила това, жалбоподателката е нарушила
посочените в АУАН и наказателното постановление разпоредби от КСО и Наредба №
Н-8/2005 г. Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие в рамките на законово определения срок, то на
практика вече на 26.06.2014г. е било
формално осъществено. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен
състава на нарушението от обективна
страна.
За да бъде ангажирана административно –
наказателната отговорност на едно лице,
нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с
оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост. При последната деецът макар да не е желал настъпването на
вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение
и, че вредоносният резултат ще настъпи. В конкретната ситуация не се доказва,
че жалбоподателката съзнателно не е подала Декларация Обр.1 в срок, т.е. същата
не е действала умишлено. Съдът намира,
че в конкретния случай се касае за
маловажен случай на административно нарушение. Настоящият състав счита, че при
издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при
анализа на доказателствата и преценка за
обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички
обстоятелства относно причините и условията, способствали извършеното нарушение.
Действително обществените отношения,
които са предмет на регулиране от КСО са
важни, тъй като касаят осигурителното
законодателство. Но също така следва да се
преценява и конкретното нарушението,
което се санкционира, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината,
както и причините способствали за извършването му. В настоящия случай съдът
преценявайки конкретната фактическа обстановка счита, че
извършеното е инцидентна проява в
дейността на нарушителя. По делото няма данни преди това на лицето да са
били налагани административни наказания за нарушения на КСО, поради което
следва да се приеме, че се касае за първо нарушение. В
случая декларацията не е била подадена
след осъществяване на определени действия от страна на органите на НАП по
установяване нарушението и открИ.не нарушителя. Напротив нарушението е
установено четири месеца, след като задълженото лице е осъществило, макар и със
забава, задължението си. Само е предприело действия по изпълнение на
ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок. Закъснението е по малко
от месец. Нарушението е от възможно най -
лекия вид - неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а не липса на
изпълнение на задължението. Касае се за първо нарушение, поради което е налице и изключително ниска степен на обществена опасност
на нарушителя. Като не е обсъдил
тези характеристики и не ги е взел
предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с
правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно
наказващият орган е нарушил процесуалния
закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление.
Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете
наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността
или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го
задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава
наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената
част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за
липсата на предпоставките по чл. 28 от
ЗАНН. Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да
се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да
бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е
осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава
оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на
наказанието – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл.
12 от ЗАНН. В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
От друга страна съдът
констатира и следното:
След съставяне на акта, на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН производството било спряно на 09.03.2015г. Разпоредбата на чл.43 ал.6 от ЗАНН допуска административно - наказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване, нарушителят не е открит. В конкретния случай до лицето са били изпратени две покани – изх. № 12196/08.12.2014г. и изх. №16/05.01.2015г. за явяване в ТД на НАП, за връчване на съставения акт, които са били получени лично от жалбоподателката на 13.12.2014г. и 09.01.2015г., на които тя не се е явила. В конкретния случай не е налице хипотезата на чл.43 ал.6 от ЗАНН, тъй като не е налице неоткрИ.не на нарушителя, тъй като същият лично си е получил поканите, а неявяване. Съставеният АУАН в отсъствието на нарушителя е следвало да бъде връчен по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, което АНО не е сторил. Разпоредбата на чл. 43 ал.4 от ЗАНН предвижда в случаите, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той да изпращана на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Това изискване на законодателя не е случайно и е свързано с осигуряването на по-голяма сигурност по отношение на правото на защита на нарушителя, включвайки трета страна, която да има ролята на връчител в процеса на предявяване на акта, съставен в негово отсъствие. В административно-наказателната преписка няма доказателства преди спиране на производството АУАН да е бил изпращан на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Липсват доказателства, че нарушителят е бил щателно издирван и да не е намерен. Понятието "щателно издирване" по смисъла на чл. 43, ал.6 от ЗАНН в хипотезата на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл. 40, ал.2 от ЗАНН означава нарушителят да е бил търсен многократно на посочения адрес от съответната служба или от общинската администрация по местоживеенето му и да не е открит, каквито доказателства по преписката липсват. Предвид горното съдът намира, че в нарушение на разпоредбите на ЗАНН производството е било спряно. Респективно е била нарушена и разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН, тъй като при неиздадено НП в шест месечен срок от съставяне на АУАН /т.е. до 08.06.2015г./, производството не е било прекратено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №220432-F139364/24.10.2016г. на Директора
на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: