Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 10/10.1.2017г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на деветнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:  

                                                                                           Председател: Д. Георгиева

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2865/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Р.И. *** срещу Наказателно постановление № 222154-F241485/01.11.2016г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което й било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.355, ал.2 от КСО. Жалбоподателката не оспорва констатациите в акта, но изтъква доводи в насока маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, като поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна  изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

 Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.09.2016г. по време на извършена проверка от компетентни длъжностни лица към ТД на НАП – Варна, офис Шумен било констатирано, че лицето Р.И.И., с ЕГН ********** в качеството си на самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като управител на „Рай Релакс“ ЕООД, с ЕИК 202231794, не е подало Декларация Образец №1 „Данни за осигуреното лице” за месец юни 2016г. в законоустановения срок, а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Видно от материалите по делото лицето е подало Декларация Образец №1 за м. юни 2016г. на 02.09.2016г. Резултатите от извършената проверка били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № 0222830/02.09.2016г.  На 07.09.2016 г., свидетелят В.Р.А. съставил срещу Р.И.И. акт за установяване на административно нарушение сер.АNF241485, като посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2, б.а от Наредба Н-8/29.12.2005г. Актът бил връчен на жалбоподателката и подписан от нея, без да изложи възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение, в което било изложено, че вече са изпълнени задълженията й и моли да не й бъде налагана санкция, поради факта ,че упражняваната от нея дейност все още не й носи достатъчно приходи. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № 222154-F-241485/01.11.2016г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на Р.И.И., с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за неподадена в срок декларация Образец №1 за месец юни 2016 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетеля В.Р.А., както и от приобщените по реда на чл.283  от НПК, писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбоподателката е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.4 от КСО, тъй като е управител на търговско дружество. Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата, а именно- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. В случая процесната декларация е следвало да бъде подадена до 25.07.2016г. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че това задължение не е било изпълнено в установения за това срок,  а по-късно - на 02.09.2106г. При това положение съдът намира, че жалбоподателката действително е нарушила разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №Н-8. Същото е било правилно индивидуализирано от страна на административно-наказващият орган.

За това нарушение, изразяващо се в неподаване в срок на декларация с данните по чл.5, ал.4 от КСО или декларация от самоосигуряващо се лице административно-наказателната разпоредба на чл.355, ал.2 от КСО предвижда наказание „глоба” в размер от 250 лева за всеки отделен случай.

В същото време обаче, съдът съобрази обстоятелството, че след издаване на наказателното постановление, но преди влизането му в сила е настъпила промяна в разпоредбата на чл.355 от КСО. След изменението обнародвано в  ДВ, бр.98 от 2016г., в сила от 01.01.2017г., разпоредбата на чл.355, ал.2 от КСО не предвижда административна санкция за неподадена в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице. След изменението, в чл.355, ал.1 от КСО е  предвидена санкция за лице, което наруши разпоредбите на чл.5, ал.4 и чл.6, ал.9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и за лице, което не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице, като размера на глобата е от 50 до 500 лева за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. С оглед на изложеното разпоредбата на чл.355, ал.1 от КСО, след изменението в сила от 01.01.2017г. се явява по-благоприятна за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото предвижда значително по-нисък минимален размер на предвидената глоба.

По отношение доводите на жалбоподателката, изложени в жалбата и в съдебно заседание, че е изпълнила задължението и, че нарушенията са били допуснати по вина на счетоводителя, който се занимава със счетоводството на дружеството, съдът намира, че същите не водят до извода за маловажност на деянието. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че настоящото административно нарушение е формално и за осъществяването му е от значение единствено факта, че декларацията не е подадена в съответния законоустановен срок, без да се изисква или предвижда настъпване на някакви щети от това действие. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Още повече, че както става ясно от материалите по делото, жалбоподателката не е подала декларации образец №1 и за други месеци, като за всяка един от тях са били съставени различни актове. Следователно, не може да се направи извода, че посочената проява е инцидентен и изолиран случай, което от своя страна да налага приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН или да обосновава извода, че наложеното на жалбоподателя наказание е несправедливо или прекомерно. В същото време по делото липсват и данни и доказателства, че вина за извършеното нарушение има счетоводителя, на който е било възложено изплънение на посоченото задължение. Не се събраха писмени доказателства жалбоподателката да е внесла, дължимите от нея, осигурителни вноски, а и съгласно ДОПК, при липса на подадена съответна декларация, дори и да са правени вноски, същите не отиват по предназначение.   

В този смисъл, съдът като съобрази настъпилата законодателна промяна намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като на И. бъде наложена санкция в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.355, ал.1 от КСО размер /след изменението в ДВ бр.98 от 2016 год., в сила от 01.01.2017 год./, а именно „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева. 

Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената глоба бъде намалена от 250 /двеста и петдесет/ на 50 /петдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 222154-F-241485/01.11.2016г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на Р.И.И., с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за неподадена в срок декларация Образец №1 за м. юни 2016г., като във връзка с чл.355, ал.1 от КСО /след изменението в ДВ бр.98 от 2016г., в сила от 01.01.2017г./ намалява размера на наложеното наказание „глоба“ от 250 /двеста  и петдесет/ на 50 /петдесет/ лева.  

 

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: